Льо Пен обеща да спре помощта за Украйна

Марин льо Пен, лидер на Националния сбор във Франция, е заявила в интервю за Файненшъл Таймс, че ако бъде избрана напролет, френското финансиране за Украйна ще спре в срок до шест месеца. По думите ѝ това би важало и за всяко европейско финансиране, ако то натоварва допълнително френския бюджет.

Тази позиция може да има тежки последици, защото влияе върху политическите сметки около войната, в която всеки месец загиват десетки хиляди руснаци и украинци. Текстът поставя изявлението на Льо Пен в контекста на продължаващия конфликт и напрежението между САЩ, Европа и Русия.

Кремъл печели време и се опитва да раздели европейците

Изявленията на Владимир Путин и на негови помощници от тази седмица показват тактика на Москва за печелене на време и за всяване на раздори сред европейците. Това обяснява Яна Кобзова, старши сътрудник в Европейския съвет за външна политика, в интервю за предаването Събота 150.

Кобзова посочва, че в Москва разбират, че Съединените щати не могат да предоставят на Русия исканата от нея европейска архитектура за сигурност без съдействие от влиятелни европейски политици. По думите ѝ това е било признато и от емисари на президента Доналд Тръмп.

Защо разговорът за сигурността не може да изпревари края на войната

Според Кобзова дискусиите за прекратяване на бомбардировките в Украйна и за бъдещата система за сигурност в Европа могат да се водят паралелно. Но тя подчертава, че няма как да има решение за европейската архитектура за сигурност преди да спре войната. По нейната оценка именно войната в Украйна ще определи формата на европейската сигурност.

Тя коментира и руското предложение за двустранни пактове за ненападение с отделни страни от НАТО. По думите ѝ то е юридически възможно, но не е сериозно в политически план и цели разкол между страните от НАТО и ЕС. Кобзова добавя, че ако Москва наистина иска подобни споразумения, не са ѝ нужни нови договорености и може просто да се придържа към Хартата на ООН.

Доверието към посредничеството на САЩ и ролята на Европа

Кобзова казва, че администрацията на Тръмп води преговори с Путин вече две години, но според нея резултатът е ескалация както в Украйна, така и в Черно море. Тя отбелязва и че напрежението се повишава и край българските брегове.

По думите ѝ европейците настояват да получат място на масата за преговори, а Русия отказва, защото знае, че европейците разбират добре действията ѝ. Кобзова добавя, че европейците не могат да разчитат напълно на САЩ по две причини: според нея Тръмп сам е казвал, че не вярва в НАТО като предишни президенти, и второ – подходът на Вашингтон не дава нужните резултати.

Тя смята, че Конгресът на САЩ може да ограничи намерения на Тръмп за намаляване на военното присъствие в Европа или за отмяна на санкции срещу Русия. Но според нея по-решаващо ще бъде какво правят европейците.

В разговора е засегната и темата за санкциите. Кобзова казва, че европейците могат да увеличат натиска върху Москва, включително чрез ограничения върху руския износ на петрол и природен газ, както и чрез пресичане на планирани руско-американски сделки, когато в тях участват компании от ЕС.

Накрая Кобзова предупреждава, че Русия прави част от сметките си спрямо предстоящите избори в Европа, включително във Франция. По оценката ѝ евентуална промяна на политиката на Франция би затруднила приемането на санкции в Европейския съвет и би поставила под риск финансови пакети за Украйна. Тя посочва, че Льо Пен би създала сериозни проблеми за Киев, ако изпълни поне част от заявеното за спиране на подкрепата, и това би ударило европейското единство.