Стефан Тафров оспори резервите на България към декларацията за Украйна

Българската позиция около европейската декларация за Украйна стана тема на спор, след като премиерът Румен Радев заяви, че страната ни е изразила резерви единствено към преамбюла на документа. В студиото на bTV дипломатът Стефан Тафров и политическият анализатор Кристиан Шкварек коментираха дали това на практика означава отказ от подкрепа.

Тафров: ако не приемаш преамбюла, на практика не подписваш

Стефан Тафров определи решението за абсурдно дипломатическо действие. По думите му самият документ не отразява подобни резерви от българска страна. Той посочи, че на сайта на Елисейския дворец, откъдето Франция е инициатор на декларацията, не са посочени уточнения за български резерви.

Тафров изрази позиция, че ако една държава не е съгласна с принципните основания, върху които е изграден текстът, това означава, че фактически не го е подписала.

Според него 26 държави от Европейския съюз са подписали декларацията без резерви, а общият брой подписали е 39. По думите му България остава единствената държава в ЕС, която не подкрепя принципните основания, заложени в преамбюла.

Спор за Конституцията и принципите на външната политика

Тафров определи действията на премиера като противоконституционни. Той се позова на член 24 от Конституцията, според който външната политика на България трябва да се основава на принципите на международното право.

В разговора той защити тезата, че придържането към международното право е ключово за изход от конфликта. Според Тафров отклонение от тези принципи би довело до нов хаос, повече страдания и би насърчило завоевателната политика.

Шкварек: различното мнение не е изолация

На противоположна позиция застана Кристиан Шкварек. Той заяви, че не вижда причина всяко различно мнение на България в рамките на ЕС автоматично да се приема като изолация.

Шкварек коментира, че за него е положително България да изразява съображения „от време на време“, без това да поражда паника. Той постави под въпрос и ефективността на европейските декларации през последните пет години от войната в Украйна.

Според него Европа не може да отстоява позициите си само с принципи и документи, ако няма необходимата реална икономическа и военна сила.

Критика към енергийната и индустриалната политика на Европа

В студиото Шкварек критикува европейската политика в енергетиката и индустрията. Той заяви, че декарбонизацията е отслабила производствения капацитет на континента.

Като пример даде производството на снаряди. Според него, въпреки по-голямата си икономика, Европа не успява да достигне годишното производство на Русия.

На този фон Тафров възрази, че Европа разполага с необходимата икономическа сила. Той отново акцентира, че принципите на международното право остават решаващи за устойчиво решение.

Политически реакции: Борисов пита дали сме подписали

Паралелно с дебата, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов постави публично въпроса дали България е подписала декларацията или не. Той коментира противоречивите информации, включително позовавайки се на публикации, според които на сайта на Елисейския дворец е отбелязано, че България е сред подписалите.

Други тълкувания: резерви към формулировки, но подкрепа за посоката

В отделен коментар дипломатът и преподавател проф. Здравко Попов заяви, че България подкрепя общата посока на декларацията, но има резерви към част от формулировките. По думите му подписването на международен документ с резерви не е необичайна дипломатическа практика.

Попов изрази мнение, че зад позицията на страната вероятно стоят различия относно териториалната цялост на Украйна и ролята на САЩ в бъдещи мирни преговори. Той добави, че от гледна точка на политическия реализъм пълното възстановяване на украинския контрол върху окупираните територии изглежда трудно постижимо при сегашното развитие на войната.