Михаил Околийски постави под въпрос стимулите в болничния модел

В новата рубрика на OFFNews „След властта“ Искра Ангелова разговаря с доц. д-р Михаил Околийски, служебен министър на здравеопазването в кабинета „Гюров“. В разговора той поставя акцент върху това как работи моделът на финансиране и какви стимули създава за болниците и системата като цяло. Околийски говори и за теми, които според него остават в периферията на публичния дебат. Сред тях са психичното здраве, зависимостите, профилактиката, сексуалното здраве и правата на пациентите.

Заплатите на болнични директори и въпросът за управлението

Разговорът започва с публично обсъжданите възнаграждения на болнични директори и членове на бордове. Околийски уточнява, че част от големите суми са свързани с компенсации при пенсиониране и натрупани плащания. По думите му заплатите на директорите се определят по методика.

Той пренасочва фокуса към това как се управляват болниците. Поставя въпроси за показателите, по които се оценяват ръководствата. Обръща внимание и на ролята на бордовете в лечебни заведения с тежки финансови проблеми. Околийски поставя и темата за стимулите. Според него моделът може да насърчава повече хоспитализации, вместо по-ефективно лечение.

Клинични пътеки, извънболнична помощ и палиативни услуги

Околийски поставя проблема в контекста на финансирането. Той описва натиск от клиничните пътеки и стимул за повече изследвания и процедури в болнични условия. Според него има недостиг на амбулаторна грижа. Посочва и недоразвити палиативни услуги.

По думите му системата често харчи късно, скъпо и неравномерно. Околийски заявява, че голяма част от дейностите могат да се изнесат в извънболничната помощ. Според него част от болничната мрежа трябва да бъде преосмислена. Той дава примери с центрове за долекуване, рехабилитация и палиативна грижа.

В разговора превенцията е водеща линия. Околийски посочва, че като председател на Надзорния съвет на НЗОК и като заместник-министър е участвал в увеличаване на средствата за извънболнична помощ. По думите му ефектът се вижда в ръст на профилактичните прегледи. В краткия му мандат като служебен министър приоритети са профилактика, ранна диагностика, здравна култура, превенция на хронични заболявания и скрининг.

Поръчки, лекарства и опит за по-строг контрол

Околийски разказва, че Министерството на здравеопазването е заварило забавени проекти, проблемни обществени поръчки и рискове по Плана за възстановяване и устойчивост. Той дава примери с поръчки за скринингови програми за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво. Описва тестове на високи цени и липса на цялостна организация за използването им. Според него са били нужни лаборатории, процедури, заплащане и ясно проследяване на пътя на пациента. По думите му екипът е спирал процеси и е преразглеждал алгоритми, за да не се компрометира изпълнението на политики.

Като подобен пример той посочва поръчка за дезинсекция и контрол на комарните популации. Говори и за други процедури, при които екипът е правил проверки, е прехвърлял отговорности и е търсил работещ механизъм. Според изложеното в отчета на министерството са посочени над 15 одитни и контролни проверки, прекратени рискови поръчки и нови процедури, анализи и доклади.

Друга тема са различните цени на медикаменти, купувани от държавни болници. Околийски описва механизми, които според него отварят възможност за големи разлики. Той говори и за скъпи терапии за редки заболявания. По думите му екипът е предложил промени в наредби за ограничаване на практики и за по-добър контрол. В отчета се посочва и идея за интеграция на системите на НЗОК и Съвета по цени на лекарствата. Целта е по-добра проследимост при предписване, отпускане и разходване на средства.

Психично здраве, психотерапия и зависимости

Околийски поставя психичното здраве като ключова тема. Той говори за намаляващ брой психиатри и за тежки условия в държавните психиатрични болници. Описва и бърнаут сред работещите. Според него модерната психиатрия не се изчерпва с медикаменти. По думите му са нужни психосоциална рехабилитация, терапия, обучение, супервизия, работа в общността и защита на правата на пациентите.

Като министър той е работил по регламентиране на психотерапевтичната помощ. Околийски обяснява, че според него сега всеки може да се нарече терапевт, коуч или консултант. По думите му липсват гаранции за обучение, лична терапия, супервизия и стандарт.

Темата за зависимостите в разговора включва наркотиците, алкохола, хазарта, порнографията и екраните. Околийски посочва, че според него в България няма държавна програма за деца и тийнейджъри със зависимости. Той казва, че в мандата му е приета Национална стратегия за борба с наркотиците 2026–2030. По думите му се е работило и по услуги за деца и младежи, включително по идея за програма в Суходол. В разговора той включва и Налоксон, който определя като животоспасяващ антидот при свръхдоза. Според него той трябва да бъде достъпен по ясен механизъм.

Околийски обръща специално внимание на хазартната зависимост. Той говори за връзка между спорт, телевизионни реклами, онлайн залагания и бързи кредити. Според него рекламата достига до деца и тийнейджъри през спортни събития. Той поставя въпроси за превенцията, регулацията и финансирането на политики по темата.

Програми в отчета и идея за управление чрез данни

Околийски казва, че кабинетът „Гюров“ е работил с доверие между премиер, министри и експертни екипи. По думите му решения са се подкрепяли при достатъчно убедителни данни. Той дава пример с безплатните ваксини срещу грип за деца, които според него стъпват върху анализ за сезонните инфекции.

В отчета на Министерството на здравеопазването са включени и програми за хронични незаразни болести, грипна ваксинопрофилактика при деца, хепатити, туберкулоза, скрининг и майчино и детско здраве. По отношение на детското здраве екипът е работил по национален модел за патронажна грижа, разширен неонатален скрининг, ранно детско развитие, ранна детска интервенция и проекта за Национална детска болница. Околийски поставя и въпроса за общественото участие и доверието към този проект.

В края на разговора той обобщава линии, които според него остават след мандата му. Сред тях са превенция вместо късно лечение, по-голяма прозрачност на разходите, психично здраве като политика, регулация на психотерапията, услуги за зависими деца и млади хора, внимание към хазарта, детско здраве, палиативна грижа, дигитализация и по-добра проследимост на публичните средства.