Интервю

Никола Филипов критикува Бюджет 2027 и предупреди бизнеса

Никола Филипов критикува Бюджет 2027 и предупреди бизнеса
Снимка: ai

Финансистът подкрепя орязване на разходите, но критикува новите данъци.

Правителството прие проекта на Бюджет 2027 с дефицит на касова основа 3,5% от БВП, а предложените от Министерския съвет промени в данъчните закони вече се обсъждат в парламента. В интервю за „Труд news“ финансистът Никола Филипов оценява планираното свиване на дефицита като движение в правилна посока спрямо заложения дефицит от 5,7% за 2026 г., но предупреждава, че доминират еднократни приходни мерки, а не трайна оптимизация на разходите.

Фокус върху приходи вместо разходни реформи

Филипов коментира, че след 2021 г. дефицитното харчене се е „нормализирало“, което според него е грешен подход при устойчив икономически растеж. Той посочва, че в такава фаза е било по-логично бюджетът да е балансиран или с излишъци, които да се използват при рецесия.

По думите му през последните години са се натрупали разточителни и неефективни публични разходи, финансирани с нов държавен дълг. На този фон Филипов казва, че не вижда достатъчно сериозни стъпки за оптимизация на разходната част, които да доведат до устойчиво нормализиране на публичните финанси. Той добавя, че натискът върху частния сектор не може да продължава безкрайно и предупреждава, че чуждестранни компании могат да започнат да напускат страната, като твърди, че такъв процес вече е стартирал.

Заплати в публичния сектор и администрацията

Според Филипов важна мярка е отмяната на автоматизмите при формирането на заплатите в публичния сектор. Той я определя като „голям успех“ на кабинета и твърди, че без тази промяна е щяло да се натрупа допълнителен бюджетен дефицит в милиарди.

В проекта за 2027 г. е предвидено увеличение на заплатите в администрацията с 5%, но без увеличение за МВР и Министерството на отбраната. Автоматичното увеличение в силовите ведомства няма да се прилага през 2027 г., но не е предложена отмяната му. Филипов заявява, че подкрепя мерки за ограничаване на разходите и отново защитава идеята за замразяване на заплатите в публичния сектор.

Той коментира и планираното намаление на щатните бройки на бюджетна издръжка с близо 5000, като отбелязва, че за бизнеса е трудно да се конкурира с държавата за кадри. Филипов посочва, че през септември 2026 г. средната брутна заплата в обществения сектор е 1456 евро, което е с 8 евро над тази в частния сектор. Той заявява, че подкрепя модел на малка, но ефективна и по-добре платена администрация и добавя, че съвременните технологии и изкуственият интелект биха могли да помогнат при реформирането, ако има политическа воля.

Данък свръхпечалба, имотни данъци и осигуровки

По темата за данък сгради Филипов коментира, че е можело да се приложи по-прецизен и прогресивен подход, който да отчита дали става дума за първо, второ или трето жилище. Той допълва, че такава схема вероятно е отпаднала, защото би била трудна за администриране.

За въвеждането на данък свръхпечалба Филипов посочва, че по разчети на Министерството на финансите мярката трябва да донесе около 800 млн. евро допълнителни приходи през 2027 г. Той акцентира, че предвидимостта на данъчната и правната рамка е ключова за инвестициите и прогнозира негативен дългосрочен ефект върху инвестиционния климат от подобни еднократни мерки.

Филипов подкрепя промяната на формулата за определяне на минималната заплата. Той аргументира позицията си с твърдението, че увеличението на минималната работна заплата води до допълнителен бюджетен дефицит, тъй като част от заплатите в обществения сектор са обвързани с нея. По негови думи, при равни други условия, увеличение на минималната заплата влошава бюджетното салдо с 25 млн. евро.

Относно предложеното увеличение на осигурителните прагове Филипов казва, че постоянният ръст на максималния осигурителен доход е грешен, но ефективен начин за повече приходи. Той посочва, че заложеното увеличение в „Бюджет 2027“ трябва да донесе 265 млн. евро допълнителни приходи и го определя като удар по средната класа и бизнеса. За по-високите минимални осигурителни доходи той посочва ефект от 197 млн. евро, които според него ще бъдат отнети от микро и малки предприятия и хора с по-ниски доходи.

За глобата на КЗК и цените на храните

По повод рекордната глоба на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу голяма търговска верига Филипов заявява, че е нормално държавата да се опитва да овладее високите цени на храните и отбелязва разликата между цените в България и Европа. Той изразява подкрепа за усилията за ограничаване на ценови дисбаланси, но критикува „прекомерната показност“ от страна на някои регулатори и предупреждава, че подходът може да има негативен ефект върху икономиката, ако се прави „върху гърба на бизнеса“.

Сподели