Русия настоява за Донбас и ключовите му ресурси

Русия има едно основно искане, за да прекрати войната – Украйна да ѝ предаде Донбас, като Москва иска контрол над Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Според изложеното, Русия вече е включила тези области в конституцията си. Украйна, по същата информация, няма намерение да се отказва от териториите.

Москва обосновава претенциите си и с твърдение, че населението там се смята за рускоезично и е репресирано от властите в Киев. Наред с това, в текста се акцентира върху икономическия залог – природните ресурси и индустриалната инфраструктура на Донбас.

Донбас като ресурсна база: въглища, сол и минерали

Донбас, описан като басейнът на река Донец, е сред най-важните исторически индустриални региони в Европа. Икономическата му тежест идва от големите залежи на въглища. Регионът разполага и със сол, варовик, доломит, огнеупорна глина, гипс и живак. Посочени са и минерали, съдържащи литий.

Въглищата са два ключови типа. Енергийните въглища се използват за електроенергия. Коксуващите се въглища се преработват в кокс за производство на стомана. Районът на Покровск е отбелязан като особено значим заради висококачествените коксуващи се въглища.

В северната част на Донецка област текстът посочва сол край Соледар и огнеупорни глини около Часов Яр. Отделно се откроява находището на литий „Шевченковское“ в западната част на Донецка област, представено като потенциално важно за батерии, макар и без мащабен търговски добив.

Индустриалният гръбнак: стомана, кокс и тежко машиностроене

Според материала Донбас се оформя като индустриален център още през XIX век, а съветската индустриализация ускорява разрастването. В региона и около него се изгражда система, която свързва въглища, коксохимия, металургия и тежко машиностроене.

Като важни предприятия са описани металургични комплекси и индустриални центрове в Донецк, Енакиево, Алчевск, Макеевка и Мариупол. Посочени са и големи обекти като „Азовстал“ и металургичния комбинат „Илич“ в Мариупол, свързвани с довоенния капацитет на Украйна за стомана.

В текста е отбелязано, че настъплението на руските сили към Покровск през 2024–2025 г. е наложило спиране на минните дейности в комплекса „Покровское“. Това е представено като прекъсване на критично звено във веригата за доставки за украинската стоманодобивна индустрия.

Контролът на Русия към октомври 2026 г. и цената на разрушенията

Към октомври 2026 г. Русия контролира приблизително 99,6% от Луганска област и 80,1% от Донецка област, според изчисления на база картографските данни на DeepState от 19 октомври 2026 г. По същите данни Русия окупира около 75,5% от Запорожка област и 72,3% от Херсонска област.

Материалът описва, че под руски контрол са попаднали ключови индустриални центрове и ресурси. Сред тях са Донецк, Енакиево, Алчевск и Мариупол, както и солодобивният район в Соледар. Отбелязано е и че находището на литий „Шевченковское“ е преминало под руски контрол през 2025 г.

В същото време е подчертано, че икономическата стойност на териториалните придобивки е по-ниска от историческия потенциал. Причината, според текста, е мащабното разрушение. „Азовстал“ и комбинатът „Илич“ са описани като напълно разрушени при обсадата на Мариупол през 2022 г. Коксохимическият завод в Авдеевка е посочен като сериозно повреден. Отделно се твърди, че множество въглищни мини са наводнени, с прекъсната работа и тежко увредена инфраструктура.

Останалата под украински контрол територия в Донецка област е описана като съсредоточена около Славянск, Краматорск и Дружковка. Според текста, към октомври 2026 г. основна военна цел на Русия в Донецка област остава превземането на агломерацията Славянск–Краматорск, която е определена като последната значима украинска отбранителна и индустриална система в областта.