Сметната палата: Заплатите в бюджета скочиха 114% и качиха дефицита

Разходите за заплати в публичния сектор са нараснали с 114% между 2020 и 2025 г., като ръстът им изпреварва увеличението на данъчните приходи и икономическия растеж. Това, по оценка на Сметната палата, води до по-голям бюджетен дефицит и до емитиране на нов държавен дълг.

Констатациите са в одит на Сметната палата за въздействието на промените в нормативните актове върху държавния бюджет и показателите на Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 01.01.2020 – 31.05.2026 г. Одитът е възложен от Народното събрание, а одитираният обект е Министерството на финансите, като анализираните данни са до 30.06.2026 г., съобщават от институцията.

Приходите растат, но не догонват разходите за персонал

Сметната палата отчита, че промените в нормативните актове не осигуряват устойчивост на събраните приходи на фона на постоянното нарастване на разходите за персонал. По оценка на одита това нарушава баланса на публичните финанси, свива ресурса за инвестиции и налага системно емитиране на дълг, който се променя от инструмент за инвестиции в механизъм за покриване на текущи нужди.

Данъчните постъпления и осигурителните вноски формират над 80% от общите приходи в държавния бюджет. За периода те бележат номинален ръст от 88,8%, посочва одитът.

Сметната палата разделя динамиката на приходите на два подпериода. През 2021–2022 г. при инфлационна среда БВП расте номинално по-бързо от данъчните приходи заради антикризисни мерки, включително намалени ставки на ДДС, данъчни облекчения и освобождаване от акциз за електроенергия, газ и нефтен газ. През 2023–2025 г. ръстът на приходите изпреварва икономическия растеж под влияние на инфлацията и административни мерки, но не успява да изпревари увеличението на разходите за персонал.

Заплатите по КФП: 24,3 млрд. лв. и концентриран ръст в 11 ведомства

По данни на одита отчетените разходи за възнаграждения през 2025 г. нарастват от 11,3 млрд. лв. през 2020 г. до 24,3 млрд. лв. Това е увеличение от 114%.

Сметната палата изчислява, че този ръст изпреварва с 25,3 процентни пункта увеличението на данъчните приходи, което е близо 89% за периода. В резултат делът на разходите за персонал спрямо БВП достига 10,73% през 2025 г. при 9,40% в началото на одитирания период.

Одитът отчита и че през 2024 и 2025 г. нарастването на разходите за персонал е над ръста на инфлацията. Посочени са стойности 14,50% и 16,22% при инфлация 2,6% и 3,5%.

Съществен акцент е концентрацията на увеличението. Над 90,7% от прираста на разходите за заплати е съсредоточен в 11 ведомства, а над 60% от увеличението е в сектор „Отбрана и сигурност“, конкретно в МВР и МО, отбелязва Сметната палата.

Одитът разглежда и магистратските възнаграждения, които по закон са обвързани с най-високите заплати в държавата. Посочен е ръст от 79,66%, или увеличение с 551,6 млн. лв.

По отношение на числеността Сметната палата отчита, че при спад на населението със 7,13% щатните бройки на 1000 жители нарастват от 24,70 на 28,32. Заетите длъжности при първостепенните разпоредители се увеличават с 11 835 (+10%) до 129 819, а в общините – с 25 466 (+12,3%) до 232 367.

Отделно е отбелязан и дял на незаетите щатове между 5,25% и 7,66%, като според одита те се използват за акумулиране на икономии за последващо увеличение на индивидуални заплати и бонуси.

Дефицит, дълг и по-висока цена на обслужването

Бюджетният дефицит по КФП се увеличава близо два пъти. Одитът отчита ръст с 93,3% (или 3,3 млрд. лв.) – от 3,5 млрд. лв. през 2020 г. до 6,8 млрд. лв. в края на 2025 г.

Сметната палата посочва, че през 2020–2021 г. дефицитът е провокиран от икономическия спад и плащанията по мерките срещу COVID-19. През 2022 г. дефицитът намалява с 65,1% до 1,3 млрд. лв. заради инфлационен ръст на приходите, който изпреварва този на разходите. През 2023 г. дефицитът се покачва над 4 пъти до 5,6 млрд. лв., а през 2025 г. достига 6,8 млрд. лв.

За покриване на дефицитите държавата преминава към ускорено поемане на нов дълг, отчита одитът. Държавният дълг нараства над два пъти – от 14,06 млрд. евро през 2020 г. до 31,43 млрд. евро през 2025 г. За 2026 г. се очаква да достигне 37,7 млрд. евро.

Съотношението дълг/БВП се променя от 22,5% през 2022 г. на 29,9% през 2025 г., като се очаква да достигне 31,3% през 2026 г., посочва Сметната палата.

Разходите за обслужване също се увеличават. Общите разходи по обслужването нарастват над 2,5 пъти – от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 млрд. евро през 2025 г. Одитът предупреждава и за рефинансиращ риск, тъй като през следващите 10 години подлежат на рефинансиране над 12 млрд. евро стари емисии. Замяната на нисколихвени облигации (1–2%) с нови при по-високи лихви оскъпява обслужването.

В заключение Сметната палата подчертава необходимостта от навременна фискална консолидация. Според институцията това означава стратегическо намаляване на държавните разходи и/или увеличаване на данъчните приходи, съчетано с мерки за стимулиране на икономиката.