Евростат: Токът за домакинствата в България може да поскъпне двойно

Цените на електроенергията за домакинствата в България може да станат близо два пъти по-високи, ако страната премине към свободен пазар. Това сочат данни на Евростат и проверка на „Труд new“ за цените на тока за бита в държавите от ЕС.

Според Евростат през първата половина на 2026 г. средната цена на електроенергията за домакинствата в ЕС е 0,28 евро за kWh, спрямо 0,29 евро за kWh през втората половина на 2025 г. Цените остават над нивата отпреди енергийната криза през 2022 г., но разликите между държавите са значителни.

Къде е най-скъп токът в ЕС и къде е най-евтин

Данните на Евростат показват, че в шест страни от ЕС цените са над 0,30 евро за kWh, а в пет държави са под 0,20 евро за kWh.

Най-високи цени са отчетени в Ирландия – 0,39 евро за kWh, следвана от Германия и Белгия – по 0,36 евро за kWh.

На другия полюс са Унгария – 0,11 евро за kWh, както и Малта и България – по 0,13 евро за kWh.

Евростат отчита цените за домакинства с годишно потребление между 2500 kWh и 5000 kWh, защото в част от държавите тарифите се различават според потреблението.

Регулираните цени държат България сред най-евтините

Общото между трите държави с най-ниски цени – Унгария, Малта и България – е, че цените за домакинствата са регулирани, посочва „Труд new“.

Средно за ЕС цената на тока за бита е малко над два пъти по-висока от тази в България. В държавите с най-скъп ток – Ирландия, Германия и Белгия – цените са близо три пъти по-високи спрямо нивата у нас.

„Труд new“ отбелязва, че в страните с най-скъп ток цените за домакинствата се определят на пазарен принцип. Затова при либерализация в България е възможно домакинствата да плащат значително по-скъп ток, като в материала се посочва и сценарий за тройно оскъпяване.

Какво е решението в България и какво правят Унгария и Малта

В България цените за бита се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). По данни от текста този режим ще остане поне до средата на 2027 г. Пълното излизане на домакинствата на свободния пазар е отложено без крайна дата.

В Унгария цените са най-ниски в ЕС, но има лимит на субсидираната цена. Ниската фиксирана от правителството цена важи до потребление, ограничено до 2523 kWh годишно (около 210 kWh месечно). Над този праг се плаща по-висока тарифа, близка до пазарните нива.

В Малта няма свободен пазар за крайните потребители. Единственият доставчик за домакинствата и бизнеса е държавна компания, а тарифите се определят от правителството и от Регулатора за енергийни и водни услуги. Тарифата е прогресивна според потреблението: за първите 2000 kWh годишно цената е най-ниска, а при много голямо потребление е над три пъти по-висока. За основните жилища на домакинствата държавата дава и допълнителна отстъпка от 15% до 25% от сметката, изчислена според броя живеещи хора.

В текста се посочва още, че в управленската програма на българското правителство е записана възможност токът за бита да бъде с две различни цени според потреблението. Предвижда се проучване за въвеждане на „блокови цени“, при които базово количество електроенергия да се плаща по-ниско, а над определен праг цената на kWh да е по-висока.