Владислав Панев свърза дефицита с инфлацията и критика към мерките
Предприемачи и преподавател изброиха планирани поскъпвания и по-високи осигуровки
Депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев коментира във Facebook данни на Министерството на финансите за бюджетния дефицит и го свърза с ръста на цените. По думите му МФ е обявило дефицит от 1,6 млрд. евро за октомври и 5,2 млрд. евро от началото на годината, като приходите изостават с „десетина процента“ спрямо заложеното. Панев допълни, че изостават и капиталовите разходи.
Данните за дефицита и тезата за инфлацията
Панев заяви, че за десетте месеца бюджетният дефицит е вече 4%. Той изрази позиция, че това обяснява защо цените продължават да растат въпреки предприетите от правителството мерки. Като аргумент той посочи увеличаването на паричната маса и ръст на търсенето при стагниращо производство.
В публикацията си Панев добави и критика към подхода на институциите към пазара. Той свърза темата и с изказване на Илияна Йотова от дебат, според което „почти няма европейска страна с дефицит под 3 процента“. По думите на Панев тази логика на управление води до дефицити, дългове и големи разходи за лихви.
Предупреждение за „голяма бюджетна секира“
Предприемачът Огнян Станоев също коментира в социалните мрежи, че новият бюджет залага поредица от увеличения. Той изброи 30% поскъпване на винетките, 30% по-високи данъчни оценки, 32% по-скъп газ, както и промени при осигурителните прагове.
Според Станоев са заложени и увеличения при: минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се (+12,62%), максималния осигурителен доход (+8,92%) и закупуването на пенсионен стаж (+12,63%). Той добави, че според него правителствата търсят къде „какво може да мине“, за да пълнят бюджета.
Критика към осигуровки, данъци и ДДС праг
Преподавателят Емил Джасим също предупреди за проблеми, които свърза с параметрите на новия бюджет. Той изброи като ефекти вдигане на осигуровките, облагане с данък на ваучерите за храна, повишен данък за имоти и повишен данък за нова кола.
Джасим посочи и понижен праг за регистрация по ДДС за новоразвиващи се фирми, като изрази мнение, че това пречи на растежа. Той добави, че не вижда съкращения на администрацията и разходната част на държавата. В коментара си засегна и темата за възможни промени при акцизите, като отбеляза, че те са данък върху потреблението, макар и косвен.