Щабът на Гюров обсъжда касиране заради 11,78 пункта разминаване

Инициативният комитет на президентската двойка Андрей Гюров – Георги Кандев може да поиска касиране на резултатите от току-що приключилия президентски вот. Такава възможност се е обсъждала в щаба на тандема, който беше основен опонент на избраната снощи Илияна Йотова с вицепрезидент Кирил Вълчев.

Като причина за евентуалното оспорване се посочва голямото разминаване между данните от екзитполовете на балотажа и резултатите от обработените секционни протоколи. Според изложената информация маржът е над 11% между двата показателя.

Какъв е спорният показател: 11,783 пункта разлика

Един от членовете на инициативния комитет – общественикът Радослав Бимбалов – посочва примери от други държави, при които екзитполове са се разминавали с официалното преброяване. Той акцентира, че настоящото отклонение у нас е значително по-голямо от посочени случаи.

По данните, цитирани от Бимбалов, екзитполът на агенция „Мяра“ към 20:00 часа е давал преднина за Йотова от 6,3 пункта. Националният резултат при 100% обработени протоколи е бил 18,083 пункта. Така изчисленото отклонение в преднината между двамата водещи кандидати е 11,783 пункта.

Сравнения с Полша, САЩ и Украйна

Бимбалов дава примери, че подобни отклонения са наблюдавани ограничено и в Полша, и в САЩ. По неговите данни:

• В Полша на президентския балотаж през 2025 г. екзитпол на Ipsos е показал разлика от 0,6 пункта в полза на единия кандидат, а официалният резултат – 1,78 пункта в полза на другия. Отклонението, което той отчита, е 2,38 пункта.
• В България на парламентарните избори през ноември 2021 г. екзитпол на „Алфа рисърч“ е давал преднина 0,7 пункта за ГЕРБ, а преброяването е показало преднина 2,93 пункта за „Продължаваме промяната“. Бимбалов изчислява отклонение в преднината от 3,63 пункта.
• В САЩ през 2004 г. национален екзитпол е показвал Джон Кери пред Джордж Буш с 3 пункта, докато преброяването е дало победа на Буш с около 2,5 пункта. Посоченото отклонение е 5,5 пункта.

Най-мащабният пример, който той изтъква, е Украйна през 2004 г., където първоначален екзитпол е показал Виктор Юшченко пред Виктор Янукович с 11 пункта, а избирателната комисия е обявила победа за Янукович с 2,85 пункта. Отклонението според тези данни е 13,85 пункта, като след последваща обработка на екзитпола е било приблизително 11,55 пункта.

Бимбалов подчертава, че последвалите събития в Украйна не доказват еднаква причина за разминаванията. Той добавя, че мащабът на сегашното отклонение у нас според него заслужава сериозна проверка.

Какво настоява да се изясни

По позицията на Бимбалов подобно отклонение не доказва само по себе си изборна манипулация. Според него обаче са нужни обяснения, съизмерими с размера на разликата и подкрепени с проверими числа.

Той поставя конкретни въпроси към социологическите агенции, сред които:

• колко са отказите за анкета;
• колко повече са спрямо първия тур;
• в кои секции е най-голямото разминаване;
• какви корекции са направени.

Бимбалов посочва, че обяснението, че част от хората са отказвали анкета или са крили вота си, според него трябва да бъде подкрепено с анализ.