ЗПК заплашва бързите кредити и оставя пазара на лихвари

Държавата е на път да затвори легалните фирми за бързи кредити и да остави близо 1 милион потребители в ръцете на лихварите. За това предупреждават председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране адв. Николай Цветанов и адв. Венцислав Бенов в разговор с Явор Дачков. Според тях планираните промени в Закона за потребителския кредит (ЗПК) вместо да защитят хората, ще изтласкат търсенето към сивия сектор и застрашават над 15 000 работни места.

ЗПК и спорът за границата на регулацията

По думите на двамата юристи предстоят промени в ЗПК, които се коментират публично като нови правила за бързите кредити. Те подчертават, че законът урежда условията не само за финансовите институции, но и за банките. Според тях това изисква текстовете за оскъпяването да се прецизират така, че краткосрочните заеми за малки суми да са описани коректно и разбираемо.

Като проблем те посочват, че сегашната формула за ГПР (годишен процент на разходите) работи по-адекватно при дългосрочни банкови кредити, но изкривява картината при кратки и малки заеми. Според тях темата е попаднала в среда на популизъм и липса на достатъчна експертност и оценка на въздействието.

Те отбелязват и времеви натиск заради изтичащи срокове по транспонирането на Директива (ЕС) 2023/2225. Въпросът според тях е къде минава границата между разумната регулация и свръхрегулацията, която изтласква легалните участници.

Легален сектор срещу сив пазар

Като ключов риск адв. Цветанов и адв. Бенов посочват смесването на легалния сектор със сивия. По думите им на пазара работят регистрирани в БНБ български и международни финансови институции. Те твърдят, че тези компании спазват закона, подлежат на регулаторен контрол и плащат данъци и осигуровки.

От другата страна, според тях, са лихварите, които често са част от криминален контингент. Двамата описват модел, при който кредити се отпускат без контрол, а след това се стига до психически и физически натиск, както и до оскъпяване, което по думите им достига 2500%.

Юристите дават пример защо ГПР може да бъде неразбираем при кратък срок. При заем от 1000 евро за 1 месец и оскъпяване 100 евро, реалното оскъпяване е 10%, но по изчисление на ГПР се получава 220%. Според тях това води до погрешни интерпретации в публичния дебат.

Таваните на оскъпяването и рискът за работните места

По данни и оценки, представени от тях, в момента легалните фирми работят със средно 120%–140% общо оскъпяване, докато лихварите взимат подобни нива като месечна стойност. Те твърдят, че 100% максимално оскъпяване е критична долна граница за оцеляване на модела, а не източник на свръхпечалба.

Според двамата юристи предложенията между първо и второ четене на закона включват формула, която на практика блокира кратките кредити. Те посочват сваляне на прага от 3 на 2 минимални работни заплати и таван на оскъпяването, който на практика води до 20% до първия месец и 24% при стандартен едногодишен кредит.

Като аргумент те описват какво влиза в цената на кредита: капиталов ресурс, проверки, IT инфраструктура, офиси, персонал, обслужване, както и загуби от забавени вземания. Според тях печалбата след данъци е около 6%–7% и при по-ниски прагове се стига до загуба още при отпускането.

Двамата предупреждават, че ако секторът бъде „затворен“ чрез новите мерки, над 15 000 души могат да останат без работа. Те дават и ориентировъчен разчет за фиска: при груба сметка и приета заплата от 1000 евро, само от осигуровки за един месец държавата би загубила около 3 милиона евро, отделно данъци.

Достъп до данни, съдебни спорове и допълнителни парадокси

Адв. Цветанов и адв. Бенов твърдят, че близо 20 години легитимните фирми са имали достъп до справки за трудова заетост. Според тях законодателят е отказал достъп до регистрите в RegiX и ЕСГРАОН, въпреки обещанията за изравняване на условията с банките. Те посочват, че държавата изисква кредитна оценка, но отнема инструментите за извършването ѝ, което според тях увеличава риска.

Като допълнителен проблем те посочват идея за съдебно оспорване на кредитните оценки, което според тях би натоварило съдебната система и би свило легалното кредитиране.

Двамата коментират и санкцията при забава, която по действащ ред е законната лихва за забава. Те посочват текущ размер 10,02% на годишна база, определен с постановление на Министерския съвет. Според тях, ако тази лихва се включи в общ таван на оскъпяването, може да се стигне до липса на стимул за навременно плащане и до повече съдебни дела.

Сред примерите, които дават за свръхрегулация, те поставят и идеята за достъп на КЗП до системите на фирмите. Посочват и риск от отнемане на лицензи при три нарушения, без яснота за какви нарушения става дума и при твърдения за „системност“.