Принципът за американската изключителност и образът на „сияйния град на хълма“ е в центъра на политиката на Байдън
Символично е, че първата реч на новия американски лидер по въпросите за външната политика беше произнесена в сградата, носеща името на Хари Труман – американският президент, който започна Студената война със Съветския съюз.
След като разгледах външнополитическото послание на новия президент на САЩ Джо Байдън, стигнах до извода, че като цяло тази реч е произнесена в традиционния стил на възторжени епитети, щедри обещания и нарцисизъм за великата сила на американската политика.
Квинтесенцията на речта на президента Байдън изглежда бе копирана от архивните документи на предишни президенти: Америка трябва да бъде велика, както никога досега, и няма да се задоволим с по-малко!
Глобалната сила на САЩ е алфата и омегата на външната политика на Байдън, нейният архимедов лост.
И, разбира се, тази политика ще се стреми да „защити най-съкровените демократични ценности на Америка: свободата, възможностите, универсалните права, зачитането на върховенството на закона и зачитане на достойнството на всяко човешко същество“.
Как точно „защитата на демократичните ценности“ се разбира от новия собственик на Белия дом бе демонстрирана през последните дни в Украйна, където американското посолство, следвайки указанията на новата администрация, приветства факта, че бяха изключени от ефира „инакомислещите“ телевизии.
Същото важи и за самите САЩ, където преди две седмици новият президент откровено квалифицира инакомислещите американци, които изразиха несъгласието си с резултатите от съмнителни избори като бунтовници, метежници и „вътрешни терористи“ и изиска твърдо да се потискат действията им.
В същото време Байдън, говори и за „руските усилия за потискане на свободата на изразяване и мирните събрания“ и формулира отношението си към Русия като цяло – това той го направи като централен пункт на своята реторика за подривната дейност на западната агентура в Русия. С това президентът практически изчерпа темата за разбирането на новата американска администрация за бъдещите отношения с Москва. В същия дух трябва да се разберат и призивите на президента на САЩ да „вдъхне нов живот“ на военно-политическите съюзи на Америка, чието острие е насочено срещу Русия.
Съвсем ясно е, че новата американска администрация все още възнамерява да се придържа към две противоположни логики, което е известно като политиката на двойните стандарти (политическото двуличие).
Принципът на американската изключителност и образът на „сияйния град на хълм“, чийто небесни обитатели са призвани да командват другите жители на планетата, и да останат в центъра на „света в американски стил“, който Байдън ще отстоява.
Като първа цел за демонстративното демократично бичуване той избра Мианмар (Бирма), която е актуална през последните дни, и на която в категоричен смисъл е наредено спешно да се реформира: „Бирманските военни трябва да се откажат от властта, която са завзели, да освободят адвокатите, активистите и служителите, които са задържали, да премахнат ограниченията за телекомуникациите и да се въздържат от насилие“.
Така че, в смисъл, че принципът на ненамеса във вътрешните работи на другите държави не съществува за САЩ, Байдън не открива нищо ново.
В същото време той напълно оправда страховете на онези експерти, запознати с Америка, които прогнозираха, че новата администрация, за да укрепи своята доста разклатена позиция, може да предприеме радикални стъпки към социално-демографското преструктуриране на американското общество в интерес на онези групи от населението, които съставляват електоралната база на тези, които сега са на власт.
Байдън постави интересите на средната класа и американските „работещи семейства“ далеч под интересите на трансджендърите, ЛГБТ общността, мигрантите и цветнокожите. И това не е небрежност в речите на новия американски президент, а е същността на „новия курс“. Основната цел е да превърне Америка в най-удобната платформа за безпределното господство на финансово-икономическите групи от транснационален тип, стоящи зад Байдън (и над Байдън).
Ето пасажите от речта му, достойни за цитиране:
„И за по-нататъшното възстановяване на нашето морално лидерство, аз пуснах президентска бележка до агенциите, за да оживим нашето лидерство по въпросите на ЛГБТ общността и да го направим и в международен план. Знаете ли, ние ще се погрижим нашата дипломация и чуждестранната помощ да работят за напредването на правата на тези хора, включително и чрез пътя за борба с криминализацията и защита на ЛГБТ бежанците и търсещите убежище…
Няколко часа след встъпването ми в длъжност аз подписах указ за отмяната на омразната, дискриминационна забрана за мюсюлманите; отмених забраната за трансджендърните хора да служат в нашата армия …
Ние предприехме стъпки за борбата със системния расизъм и напастта на белите супермасисти в нашата собствена държава. Расовото равенство няма да е въпрос само на един отдел в нашата администрация, това трябва да стане въпрос на цялото правителство…“
Последната точка от тези обещания разкрива същността на този ирационален, и противен на здравия разум ментален принцип, който триумфира в Америка днес. „Цветна диференциация на панталоните“ от съветския филмов шедьовър „Кин-дза-дза“ в американската му версия е под формата на сортирането на хората не според техните достойнства, таланти и опит, а по цвета на кожата или сексуалните наклонности и това е последната инстанция преди падението на обществото в най-дълбоките пропасти: в бездната на омразата към другия, в антихуманността, невежеството и „обикновения фашизъм“, ферментирали върху тези отровни компоненти.
И това не е само декларация за намерение! Днес в Холивуд, сценариите за филми се изхвърлят, ако е тях я няма темата за ЛГБТ или за представителите на националните малцинства. А на министъра на отбраната на САЩ се нарежда да премахне расовите и половите „дисбаланси“ в армейските редици.
Нормален човек, който не е болен от „толерантност“, ще приеме това за махленски идиотизъм. Съществува обаче желязна логика, която отговаря на интересите на онези, които завзеха най-висшата власт в САЩ, и се надяват да я направят безпределна. Именно тази абсолютна власт е основната предпоставка за диктатурата на най-мракобесния, нацистки ред.
И най-вече лицемерието в речта на Байдън се прояви там, където той говори в защита на „свободната преса“. „Ние вярваме, че свободната преса не е врагът, а е по-скоро необходимост. Свободната преса е от съществено значение за здравата демокрация“.
Слушаме за „здравето на демокрацията“ от президента, който дойде на власт благодарение на това, че „свободната преса“ бе смазана от юмрука на стоящите в сянка зад него мощни сили и това, разбирате ли, е истинското нещо!
Това са някои от идеологическите паметници на манифеста за трансджендърната демокрация.
Манифестът, ако не друго, показа само, че Америка е вярна на себе си в своята твърда вяра в собствената си изключителност и в своето „право“ да налага насила своите идеи за това, какъв трябва да бъде останалия свят. И ако това не е тъпа буфонада на престарял възрастен политически клоун, а нещо по-сериозно, тогава имаме проблем, който всеки трябва да реши. Включително и другата Америка. Съвсем в духа на собственото си изявление Байдън, който неволно предложи: „Ние трябва да срещнем новия момент на времето, който ускорява и засилва глобалните предизвикателства… и да противопоставим нашата воля на злата воля, която поражда тези предизвикателства. Само страни, които работят заедно, са способни на това. Ние не можем да направим това сами“.
Към тези думи няма какво да се добави.
(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)
