Възгледите на САЩ и Русия относно световния ред, както и техните геополитически интереси и ценности, може да изглеждат толкова противоположни, че някои смятат, че по принцип е невъзможно да се говори за ново партньорство или нулиране. Най-доброто, на което страните могат да разчитат в този случай, е постоянната враждебност и опитите да се избегне както ядрена война, която ще унищожи цивилизацията от лицето на земята, така и неволна ескалация на военен конфликт, пише американското списание Foreign Policy
Изглежда, че точно такъв вид сътрудничество търси президентът на САЩ Джо Байдън в първия си разговор с руския лидер Владимир Путин: той се съсредоточи върху удължаването на новия договор СТАРТ-3 и едва след това премина към списъка на злонамерените действия на Русия – задържането на лидера на опозицията Алексей Навални, което прерасна в затвор, масови арести на демонстранти, киберпрестъпления, намеса в избори и др. Но контактите между САЩ и Русия са достойни за поредния опит за установяване на по-дълбоки отношения – такъв, който ще прекъсне цикъла на негодувание и отмъщение, характерни за американско-руските отношения през последните три десетилетия, които царуват след онези щастливи дни, когато Берлинската стена падна и старата Студена война приключи. Има няколко ясни политически стъпки, които двете страни могат да предприемат, за да превърнат общите си интереси в реалност.
Първо, анализаторите често изтъкват „путинизма“ и съпътстващите го корупция и агресия. Байдън от своя страна заяви, че САЩ вече няма да „търпят агресивните действия на Русия“. Не може да има съмнение, че агресивните действия на Русия са навредили на Америка и извън нея. По отношение на разрешаването на конфликта обаче е важно да се разбере, че Путин не се появи от нищото. Отправната точка на стратегията му е негодуванието на много руснаци от „предателството“ на НАТО, когато алиансът, въпреки уверенията, се разшири на изток. След американските бомбардировки над руския съюзник Сърбия през 1999 г., решенията за разполагане на системи за противоракетна отбрана Aegis в Румъния и Полша, подкрепа за антируския лидер в Грузия след 2003 г. и подкрепа за прозападната опозиция в Украйна, първо през 2004 г. и след това през 2013-2014 г. се довели по-нататъшно отчуждение. Последва решението на САЩ да надхвърли мандата на ООН и да свали режима на Моамар Кадафи в Либия през 2011 г. И накрая, САЩ подкрепят руската опозиция.
Трябва да се разбере, че не само Путин, но и неговите предшественици Борис Елцин и Михаил Горбачов са обидени от действията на САЩ. В мемоарите си бившият държавен заместник-секретар на САЩ Строб Талбот си спомня разговор, когато тогавашният президент Бил Клинтън се поставя на мястото на Елцин: „Ние продължаваме да казваме на стария Борис:„ Добре, слушай, ето какво трябва да направиш след това – и ето ти малко повече лайна, отърси се от тях. „Затова му е много трудно, като се има предвид с какво се бори и с кого трябва да се справи.“ Поради това към средата на президентството му, дори първоначално прозападният Елцин все повече се възмущаваше: когато САЩ парадираха с превъзходството си … Русия ще се въздигне. Повтарям: Русия ще се въздигне! „- каза той веднъж.
От тази гледна точка няма нищо изненадващо защо послушният Елцин избра стоманения Путин, за да „вдигне Русия на крака“. (И въпросът тук е не само в това, че Путин обеща да не докосва самия Елцин, семейството му или неговите поддръжници за корупция). Горбачов каза с обиден поглед преди две години, че дори след като остави Берлинската стена да падне и като цяло се опита да сложи край на Студената война, САЩ не изоставиха опитите си да „изтласкат Русия от геополитиката“.
Така че проблемът в отношенията между САЩ и Русия е не само „путинизмът“ и не че Путин се страхува от демокрацията и търси външен враг, за да остане по-дълго на власт. По-скоро трудностите са съществували преди и няма да изчезнат никъде в близко бъдеще.
Второ, за да започне процесът на помирение, преговарящите трябва да видят общата картина – целия конфликт действие-реакция. Идеята, че Русия е опасна и трябва да бъде ограничена, докато е слаба, се превърна в самоизпълняващо се пророчество. Да, отмъстителната реакция на Путин изигра решаваща роля в тази пиеса и освен това от полза на режима и неговите цели: народът да затегне коланите си и да се обедини срещу външната заплаха. Но за САЩ ще бъде изгодно да преустановят атаката си и да размислят къде могат да преразгледат собствената си позиция. Много е хубава тази метафора от руската поговорка: „Всеки гледа от собствената си камбанария“. Този вековен афоризъм перфектно доказва, че всеки вижда във всичко само потвърждение на собственото си мнение – ние наричаме това явление „стратегически нарцисизъм“.
Ще бъде по-продуктивно да гледаме на света със „стратегическа съпричастност“. Учени и експерти в продължение на десетилетия изучават как и защо хората се впускат в конфликти и как да се отдръпнем и да видим какви творчески възможности може да са ни убягнали в разгара на битката. Една от възможностите за администрацията на Байдън в близко бъдеще може да бъде реч като речта на президента Кенеди на церемонията по откриването на Мирната стратегия през 1963 г. в Американския университет. Кенеди зае твърда позиция в защита на демократичните ценности и категорично отхвърли комунизма, но призова за съпричастност и самоанализ. Това не беше просто възвишена реторика – тя извади американско-съветските преговори за ядрени изпитания от осемгодишна безизходица: само два месеца по-късно беше подписан значителен договор за частична забрана на тестовете.
Днес Байдън може не само да осъди авторитаризма в Русия и да повтори, че САЩ няма да се примирят с руската агресия, но и да признае, както направи Кенеди, че и двете страни са виновни за трагичния цикъл на конфликт на действия и противодействия. Администрацията на Байдън може да продължи да търси възможности за сътрудничество в областта на пандемията, изменението на климата, космоса, кибер дипломацията, арктическия транзит и други.
Кенеди произнесе своята забележителна реч след кубинската ракетна криза през 1962 г. Ето нейните заключителни думи: „С нашите различия можем поне да се опитаме да предпазим от заплаха света. Защото в крайна сметка най-важното е, че всички ние живеем на тази малка планета. Дишаме един и същ въздух. Всички се грижим за бъдещето на нашите деца. И всички сме смъртни “
Когато лидерите са наясно лично за какво става дума, се правят споразумения. Впечатлен от филам „“На следващия ден“, американският президент Роналд Рейгън осъзна ядрената опасност. Той и Горбачов подписаха най-големите споразумения за намаляване на оръжията в историята. Несъмнено Байдън и Путин днес разбират, че враждата между САЩ и Русия не е от полза нито за руснаците, нито за американците. Затова всеки трябва да се издигне над камбанарията си и да намери място, където да се сближим.
Превод и редакция: Юлиян Марков, Агенция „Фокус“
