Оказва се, че единствената опозиционна партия, която действително се държа адекватно през последните месеци, бе БСП
Тези партии, от които мнозинството българи очакваха промяна, се оказаха завършени палячовци.
Само аз ли не съм изненадан? Надявам се, че не.
Щото, да погледнем Слави, например. Кой е Слави? Палячо по ген и професия, като именно затова и никога не разбрах, как така някой въобще му повярва. Но аз, как да ви кажа, често съм склонен да надценявам способността на нашенеца да анализира и прави изводи…Всъщност, ясно е, че нашенецът е лесен за измама. Дори и на “двоен вход”. Дори и на ниска цена.
Христо, от своя страна, при цялото ми уважение към романтичната му афера с ГЕРБ от близкото минало, може да мисли, но ограничено и вдървено – мисълта му може да пътува само по коридора – ул. “Шейново”, ул. “Иван Вазов”, ресторант “Под липите” и ул. “Козяк”. Това обаче не прави от Христо “редовен полет”. Христо, за добро или зло, е обречен да си остане единствено “чартърен полет”. Щото, ако ви се ходи в цивилизацията – Христо не става. Въпреки приказките му. Въпреки излъчването му. За Занзибар обаче, оказва се, се е утепал!
Мая ли… Какво за Мая? Бизнес дама. От Кюстендил. Забрави за “Градус”, забрави за Илчовски, забрави за Гьола…и най-лошото – забрави за вас. Защото само с бля-бля в този живот не става, особено ако искаш да си успешен политик. Другият номер върви във фризьорския салон, но не и във фитнес центъра.
Всъщност, оказва се, уважаеми, че единствената опозиционна партия, която действително се държа адекватно през последните месеци, бе БСП. Същата, която издигна Радев, а после той реши да прецаква.
И още нещо. Проблемът на Радев е, че той не бе готов да бъде президент. Той може и да е забележителен пилот или честен човек (последното не го твърдя, допускам го), но само това не стига, за да бъдеш президент на една държава, пък била тя и България. Днес Радев просто бере плодовете на своя стил, на своята “игра”, на своята интриганщина. Както навремето той с лека ръка извърши предателства, така днес него също го предават с лека ръка.
Изключително ми е неприятно, но ще завърша така:
За огромно мое съжаление, оказва се, скъпи приятели, че чекмеджето отново защипа свободата. Но не защото е по-умно, а просто защото пантите му се оказаха по-здрави. По-здрави от потребността за истина. За демокрация. За свобода.
Така че, положението е следното – корабът потъва, вода има за всички! Наздраве! И се пазете. От уроки.
Васил Петев
