Корнелия Нинова отново остана без власт и влияние в държавата, независимо че на нея дължим опазването си от джендърите. Не успя да стане премиер или поне председател на Народното събрание.
Без грам свян, че под нейно ръководство БСП се маргинализира и че социалистите имат шепа депутати, Нинова реши да се държи на като лидер, довел партията си до поредната тежка изборна загуба, а като ключов фактор за бъдещото управление. И с бодряшка усмивка не спира да си придава важност.
Корнелия Нинова превърна в най-голям враг за социалистическата партия не бедността, а страшната Истанбулска конвенция. Грехът на Крум Зарков е, че иска да я измести от лидерския пост и затова се превърна в джендър с партиен билет
Както Бойко Борисов не искаше да пусне властта, по същия безочлив начин Нинова за пореден път обявява оставка и си седи на „Позитано“.
Какво ли не направи през годините Корнелия Нинова, за да спечели избори и да се сдобие с авторитетен висок пост. С държавническа мъдрост даде историческа оценка за цяла епоха. Освен че яростно преследва измисления трети пол, беше ту ездачка, ту галеше козички или пък по мъжки се разправяше с опонентите си.
Докато реди нов кабинет с шумкарски срещи в тъмни доби, Нинова спука балона на голямата си гордост, че обновява партията. Прати старите муцуни Масларова, Овчаров и Гагаузов на преговори за промяна, а Румен Гечев – да съобщава формулата на коалицията.
И след всяка загуба лидерката отново възкръсва. До следващия път.
