The Guardian: След преизбирането на Ердоган, основната задача на Запада е да не му дава да се сближи с Путин

0
480

 

Путин към Ердоган: Приятелю, искрени поздрави за преизбирането

 

Руският президент Владимир Путин е изпратил до турския президент Реджеп Тайип Ердоган поздравителна телеграма по повод преизбирането му на втория кръг на президентските избори в Турция, предава ТАСС, позовавайки се на сайта на Кремъл.

„Уважаеми господин Ердоган, скъпи приятелю, приемете искрените ми поздрави по повод Вашето преизбиране на президентския пост. Победата на изборите беше закономерен резултат от самоотвержената Ви работа на поста глава на Република Турция, нагледно доказателство за подкрепата на турския народ за Вашите усилия за укрепване на държавния суверенитет и за провеждането на самостоятелна, независима външна политика“, се казва в телеграмата на Путин.

Руският президент заявява, че руските власти високо ценят личния принос на Ердоган за „укрепването на приятелските руско-турски отношения, на взаимноизгодното сътрудничество в различни направления“.

„Бих искал да потвърдя готовността си за продължаване на нашия конструктивен диалог по актуалните въпроси от двустранния, регионалния и международния дневен ред. Придаваме голямо значение на последователната реализация на набелязаните съвместни проекти, преди всичко на строителството на АЕЦ „Аккую“ и създаването на газов хъб на територията на Турция“, пише руският президент.

Реакциите на Запад

По време на президентската кампания в Турция западните столици запазиха мълчание, като тайно се надяваха, че „непредсказуемото“ 20-годишно управление на Реджеп Тайип Ердоган ще приключи внезапно. Но сега, след като получи трети мандат, САЩ и техните съюзници са разкъсани „между страха и надеждата“, пише The Guardian.

Партньорите от НАТО се опасяват, че Ердоган ще използва победата, за да отдалечи страната още повече от либералните и светските ценности. Но в същото време те се надяват, че турският президент, който вече не може да се кандидатира, ще бъде освободен от необходимостта да „угажда на националистическия електорат“ до края на политическата си кариера и ще може „да базира външната си политика върху нещо различно от поддържане на властта“, твърди изданието.

Във всеки случай решенията на Ердоган няма да имат значение само за Турция. Те ще засегнат и НАТО и всеки световен ред, който ще възникне след края на конфликта в Украйна, смята The Guardian.

Според изданието спешната задача е Ердоган да не попадне „неочаквано в ръцете на Владимир Путин“. Според някои дипломати подобен сценарий изглежда много вероятен предвид „арогантността и истинската антипатия“ на турския президент към западните ценности.

По време на предизборната кампания вътрешният министър в правителството на Ердоган Сюлейман Сойлу обяви, че всеки, който показва прозападни настроения, е предател. Това може да е просто предизборна реторика, но отразява начина на мислене, който съществува в Турция и вероятно в други страни, подчертава The Guardian.

Първият тест за Ердоган ще бъде срещата на върха на НАТО във Вилнюс, където той ще бъде помолен да отмени ветото на Турция върху влизането на Швеция в Алианса. Анкара вече одобри членството на Хелзинки, но остави Стокхолм „в неизвестност и в потенциално опасна сива зона“.

Официалните лица дават вид, че приемането на скандинавската държава в блока е отделен въпрос. Но на практика повечето го виждат като връзка с блокирането на продажбата на американски оръжия на Турция, да не говорим за бъдещия статут на системите С-400, закупени от Анкара от Москва, отбелязва вестникът.

Въпреки че Джо Байдън нарича Ердоган автократ, той е готов да одобри продажбата на изтребители F-16 на стойност 20 милиарда долара и да отвори нова глава в отношенията с Турция. Но първо американският президент трябва да убеди законодателите в това, обръща внимание The Guardian.

Републиканецът и председател на комисията по външни работи на Камарата на представителите Майкъл Маккол наскоро сигнализира, че е готов да одобри продажбата на бойни самолети, след като бъде решен въпросът за приемането на Швеция в НАТО. В същото време демократите искат да получат от Турция по-широки гаранции, че ще спре заплахите си срещу Гърция.

Winbet – победата е на върха на пръстите! (18+)

Но дори само продажбите на оръжие няма да сложат край на съпротивата на Ердоган срещу опитите на Запада да го „дистанцира“ от руския лидер. По време на предизборната кампания турският президент отбеляза, че Москва и Анкара имат специални отношения и говори за личните си връзки с Путин, които според него му дават добра възможност да действа като посредник в украинския конфликт, припомня изданието.

През април Ердоган пусна първата атомна електроцентрала в страната, построена с финансова подкрепа и технологии от Москва. Освен това Путин заяви, че Турция ще се превърне в европейски център за доставки на руски газ.

Всичко това усложни задачата на американските служители, които призовават Ердоган да спре опитите на турския бизнес да помага на Русия да заобиколя западните санкции. Всичките убеждения от представители на Вашингтон обаче са напразни и не са се отразили особено на Анкара, твърди изданието.

„Турция просто не иска да налага санкции срещу Русия. А Вашингтон не иска да налага вторични санкции на Турция, тъй като се страхува, че това ще тласне Ердоган в обятията на Путин“, обяснява The Guardian.

В по-широк план САЩ и техните европейски съюзници подкрепят усилията на Анкара да облекчи напрежението със своите съседи, включително Саудитска Арабия, Сирия, Египет и Армения. Нещо повече, в някои конкретни въпроси преизбирането на Ердоган е „дори благодат за Запада“, смята изданието.

Основният му съперник Кемал Кълъчдароглу обеща да принуди милиони сирийски бежанци да се върнат в родината си, без да предлага конкретни решения. Плановете на Ердоган по този въпрос изглеждат по-убедителни предвид връзките на президента с Путин и следователно с Башар Асад, заключава The Guardian.

източници: ТАСС, Фокус

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here