Демокрацията има едно изключително свойство, народът като цяло не умее да избира, но отлично знае кого да сваля
"
frameborder="0"
allow="accelerometer; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture"
allowfullscreen
title="0aOC-MdUQKk"
loading="lazy"
src="//www.youtube-nocookie.com/embed/0aOC-MdUQKk?amp&controls=1&autoplay=1&enablejsapi=1&rel=1"
>
list=UULFjkQZn5Oa6uk2uBnYMFSwFw&ab_channel=%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82","arve_srcset":"https://i.ytimg.com/vi/0aOC-MdUQKk/mqdefault.jpg 320w, https://i.ytimg.com/vi/0aOC-MdUQKk/hqdefault.jpg 480w, https://i.ytimg.com/vi/0aOC-MdUQKk/sddefault.jpg 640w, https://i.ytimg.com/vi/0aOC-MdUQKk/maxresdefault.jpg 1280w"}
Димитър Ганев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и Тончо Краевски разговарят за политическите племена и масовата политическа култура в България през последните 30 години. Каква е вашата структура, мотивация и численост? Как взаимодействат помежду си? Какво определя разделението между ядро и периферия? За предимствата и слабостите на центристките партии. През интереси или през личности гласуват избирателите в България?
Андрей Райчев: Политическата идентичност съдържа два елемента – „ние“ и „те“. Ако ти имаш много силно „те“ в главата си ставаш ядро. Ако държиш по-скоро на „ние“-то и не така активно преживяваш „те“-то, то ти ставаш периферия.
Димитър Ганев: Политическите племена имат свои специфични характеристики и свой демографски профил. Другата част от хората са по-скоро представители на масовата политическа култура – хора, които се увличат по определена фигура или мода. Най-общо в България има четири различни по структура и численост политически племена: червено, етно-религиозно, националистическо и леберално-градско.
Тончо Краевски: Хората от „масовата политическа култура“ винаги търсят начин да гласуват така, че да саботират модела, в който племената управляват или в двуполюсен модел, или в друга картелна форма. Това е спойващото и характеризиращото „масовата политическа култура“.
Кънчо Стойчев: Изглежда генерално ние сме разделени на две части: едната част от нас при гласуване се ръководи от представата за добро и лошо, от морал, който се привижда в лидера, а другата част се ръководи от лични интереси. Това обяснява защо част от хората са спокойни, често не гласуват, а когато решат да гласуват го правят за свой прагматичен интерес.
Андрей Райчев: Хората в България на избори не отиват да избират някого, а да свалят някого. Демокрацията има едно изключително свойство, народът като цяло не умее да избира, но отлично знае кого да сваля. И този инстинкт е именно в защита на нормалното. Прекаляваш – падаш, а особено в България, когато прекаляваш се обричаш на смъртна присъда.