Хвърлиха ни да избираме. Не с референдум, щото сме прости ганьовци – в душите си да избираме между две светли дати: 3 март и 24 май
Търкаш дивана в ареста, Зоя, а в този месец какви дивотии стават в Родината ни! Това ми пишеха приятели, докато поразяващата ми уста бе затворена. А какво се случи? Дойде зеленото човече и аз онемях – не съм виждала в живота си, половината от който мина в „диктатура“, така да се унижават овластени държавни мъже и жени, както сега в „демокрацията“. Те, те бяха унизени – народът не. Той отказа да ги избере и те получиха постове с ала-бала, дори и да бе участвал в изборите. Всички да отидем до урните пак ще ни преметнат – малко сме и е лесно да ни изиграят. При комшиите гласуват 70 милиона и трудно се пипа, ние 4-5 сме лесна плячка. Затова не ме беше срам, когато някаква коза-депутатка отъркваше ръката на дрогираното човече в половия си орган. Ние не сме я избирали – назначена е. Като цялата сборщина от кол и въже, която днес управлява клетото ни Отечество.
А тази гнусна сбирщина натворява гадост след гадост. Има какво да попържам и сега – вече свободна за някое и друго време…
Посегнаха на националния празник.
Очаквано.
Хвърлиха ни да избираме. Не с референдум, щото сме прости ганьовци – в душите си да избираме между две светли дати: 3 март и 24 май.
Спомням си – май беше 80-а, или 81-а година, не помня точно, но бе преди Перестройката, когато успешно ни затровиха с измишльотините на Рибаков и други съветски продажници – в списанието „Иностранная литература“ бе помесетн голям откъс от романа „Изборът на Софи“ от Уйлям Стайрън, от когото така и нищо друго не прочетох. После имаше и филм с всеядната Мерил Стрийп, но по обяснима причина – ужасът в романа – не го гледах. Та какво стана, докато четях туй разобличение на Холокоста? Обичайното ми време за книги бе през нощта в леглото. Когато стигнах до избора на Софи – кое дете от двете да избере за газовата камера, тъй като един изверг нацист изпитваше морала й – изпаднах в криза: сълзи, неудържим рев, тресях се в леглото и само от срам не извиках Бърза помощ, която бе на пет минути и винаги идваше светкавично. Как да кажа на доктора, че съм в психичен шок от литература? От един измислен, или не, избор…
Вече от няколко дни съм в подобно състояние – без полудяване, щото свикнах.
Нашите демократи, либерални изроди, продажни бастарди, безумни слуги на отвъдокеански господари искат душите ни да направят избор.
Избор между две равностойни и неотделими наши същности – порива за свобода и жаждата за духовност.
Как да избера между тези, които пожертваха живота си за свободата, дошла на 3 март? Не даром – преди нея има куршуми в сърцата, бесилки, клади, кланета. Зад всичко това стоят имена: Раковски, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Караджата, Христо Ботев- войводата, Левски-Апостола, Бенковски, Волов, Кочо Честименски, Райна Княгиня с байрака и знака „Смърт, или свобода“, опълченците на Шипка, та дори и оня страхливец и търгаш Стамболов…
И срещу тях да сложа в избор – Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Отец Паисий, Софроний Врачански, Васил Друмев, Ботев-поетът, Вазов – патриархът, Петко и Пенчо Славейкови, Яворов, Дебелянов, Смирненски и Вапцаров, Димитър Талев и Димитър Димов, Емилиян Станев, Радичков и Хайтов, та дори и онази Блага Димитрова, дето кълнеше като махленка след контрареволюцията на Десети ноември…
Само неистови мразители на българския народ могат да го поставят в невъзможен избор.
Гнус ме е да спомена името на един от тези безродници, но той има три деца – кое от тях би избрал да отиде в газова камера?
Кое, бе, изчадие адово? Или и това би направил, мерзавецо!
За мен свободата и духовността са неделими.
За народа също – живея с този народ всеки ден и го зная, за разлика от майцепродавците.
Скоро и в моя Балкан ще се вее знаме на пилон – съвсем близо до връх Баба, където лежат костите на 840 измръзнали руски войници и до Етрополе, което роди поетът Христо Ясенов, изгорен в пещите на полицията през 25-а година от такива като днешните мискини с власт. С открадната от народа власт.
Не се гаси туй, що не гасне!
Ще живее България!
Зоя Деянова, фейсбук
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=843599423846722&id=100045900158463&ref=embed_post
