Руският президент Владимир Путин едва ли ще преразгледа военните си цели в Украйна, освен ако не бъде изправен пред решителни поражения на фронта.
Това посочват експерти от базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) в скорошен доклад.
Войната като инструмент за вътрешна легитимност
Анализаторите отбелязват, че Кремъл целенасочено поддържа риторика на противопоставяне със Запада, с цел да консолидира обществената подкрепа за продължаващия конфликт, както и за евентуални бъдещи действия срещу НАТО.
Според доклада, руското правителство е инвестирало сериозни ресурси в изграждане на вътрешна легитимност за войната.
Този подход се оказва ефективен — както държавни, така и независими социологически проучвания сочат, че мнозинството от руснаците подкрепят военните действия, докато не бъдат реализирани официално обявените цели: „денацификация“ и демилитаризация на Украйна.
Мир на всяка цена – невъзможен сценарий за Кремъл
Според анализаторите, именно тази подкрепа прави задачата за евентуално мирно споразумение значително по-сложна за Путин.
Ако Кремъл приеме договор, който не включва пълно постигане на декларираните цели, това би могло да се възприеме като признание за провал и да подкопае вътрешната легитимност на режима.
„Путин едва ли ще направи каквито и да било отстъпки по отношение на военните си цели, освен ако не бъде принуден да го направи от значителни украински победи на бойното поле, тъй като всеки договорен край на войната, който не включва постигането на всички цели на Путин, би поставил под въпрос мъдростта на руската военна кампания в Украйна“, посочват от ISW.
Тръмп настоява за по-бърз мир, Москва отхвърля ултиматума
В контекста на международните усилия за спиране на военните действия, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп отправи нов ултиматум към Кремъл.
Той съкрати поставения срок за мирно споразумение между Русия и Украйна от 50 на 10–12 дни, предупреждавайки за тежки икономически последици при неизпълнение.
Припомняме, че на 14 юли Тръмп заяви, че ако в рамките на 50 дни не бъде постигнат мир, САЩ ще наложат 100% мита върху руските стоки, както и „вторични“ санкции спрямо страни, които продължат да търгуват с Москва.
Кремъл реагира хладно на тази заплаха, като даде сигнал, че не приема подобен подход.
