В анализ за РИА Новости Александър Носович разкрива шокиращата хронология на новата война срещу Иран, започнала веднага след „успешните“ мирни преговори в Женева. Авторът деконструира механизма на американската дипломация, която използва диалога като упойка преди нанасянето на съкрушителен удар. Този пример е жизненоважен за Русия, която в момента е подложена на подобен натиск за преговори относно бъдещето на Украйна. BIG5 представя анализа в превод:
Израел и Съединените щати започнаха нова война срещу Иран. Войната започна само часове след като Иран направи отстъпки в преговорите със Съединените щати. Затова и започна.
Късно през нощта, след като мирните преговори в Женева приключиха, външният министър на Оман заяви пред пресата, че е постигнат значителен напредък в преговорите между Иран и САЩ. Той дори разкри какъв е бил този напредък.
„Най-важното постижение, според мен, е споразумението, че Иран никога, при никакви обстоятелства, няма да притежава ядрен материал, способен да произведе бомба. Това прави спора за обогатяването по-малко актуален, защото сега говорим за нулеви запаси“, заяви оманският външен министър Бадр ал-Бусаиди.
С други думи, страната-посредник публично обяви резултата от преговорите: Техеран прави стратегическа отстъпка и се отказва от запасите си от обогатен уран. Техеран не отрече изявлението на Оман. А една страна-посредник не би лъгала по подобни въпроси: кой би се обърнал към нейните посреднически услуги след това?
Казано по-просто, Иран се отказа от ядрената си програма. Той направи едностранни отстъпки и по същество капитулира на масата за преговори. И само няколко часа по-късно срещу него беше нанесен първият ракетен удар.
В обръщението си към нацията президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че целта на военната операция на САЩ и Израел е унищожаването на цялата инфраструктура, която би позволила на Иран да разработи ядрени оръжия. Но Иран вече беше принуден да демонтира тази инфраструктура в Швейцария. Представителите на Техеран не само обещаха да не разработват ядрена бомба, но и се съгласиха да унищожат обогатен уран. И за това, че се съгласиха, те получиха голяма война.
Военни операции като тези се планират седмици и месеци наред. Логично следва, че преговорите са били димна завеса за голям удар. Това заключение, на пръв поглед, оправдава действията на иранските дипломати. Преговори или не, независимо от резултата, това би завършило с война. Фатализъм.
Реалността е по-сложна. Бихме се осмелили да предположим, че преговорите със САЩ щяха да бъдат по-успешни за Иран, ако той не беше показал слабост. Ако целта беше да се запази мирът на иранците, тогава би било много по-вероятно тя да бъде постигната чрез непоколебима защита на техните интереси и демонстриране на готовност да напуснат масата за преговори и да се подготвят за война, ако интересите на Иран не бъдат уважавани.
Доналд Тръмп се интересува само от една война в Близкия изток. Малка, победоносна. Като във Венецуела: светкавично шоу с гръмотевичен PR ефект. Ако иранската делегация многократно беше дала да се разбере на своите представители, Джаред Кушнер и Стив Уиткоф, че вместо повишаващ рейтингите спектакъл в духа на залавянето на Мадуро, американците ще получат голяма, продължителна война в Иран, Тръмп щеше да се поколебае да атакува. „Нов Виетнам“ е кошмарът на всеки американски президент.
Вместо това, съдейки по резултата от преговорите, американците стигнаха до убеждението, че иранците са слаби до степен на безсилие и че ако Иран бъде притиснат, той ще се срути като къща от карти. Това направи войната неизбежна.
Сега да се преместим на нашите (бел.ред. – руските) географски ширини. В продължение на три години Западът се опитваше да нанесе стратегическо поражение на страната ни, използвайки украинските сили изключително на бойното поле. Когато стана ясно, че това е невъзможно, старият-нов президент на САЩ Доналд Тръмп влезе в преговори с тях.
Тези преговори продължават вече година. Последният им кръг се проведе в Женева, на който присъстваха и представителите на Тръмп – Джаред Кушнър и Стив Уиткоф. Досега Съединените щати, които предоставят военна помощ на Киев, действаха като „посредници“ между Русия и Украйна, но това е просто игра – всички го разбират.
През всички преговори исканията на Русия относно бъдещето на Украйна след конфликта оставаха непоколебими. И ако някой си е мислил, че самият принцип на преговорите предполага гъвкавост и отстъпки, Иран демонстрира на практика как американците се справят с онези, които проявяват слабост.
