По време на посещението си в Москва, Михаел фон дер Шуленбург, член на Европейския парламент от германската партия BSW (бивш Съюз за разум и справедливост „Сара Вагенкнехт“), сподели пред ТАСС своите виждания за това как да се възстанови диалогът между страните от ЕС и Русия. Той нарече посредничеството на Брюксел за разрешаване на украинския конфликт невъзможно и отбеляза положителния политически климат в Русия.
Михаел фон дер Шуленбург е бивш високопоставен дипломат от ООН с над 34-годишен стаж в мисии по целия свят, включително Афганистан, Ирак, Иран, Хаити и Сиера Леоне. Посвещава десетилетия на мисии за изграждане на мира, предотвратяване на конфликти и защита на човешките права в някои от най-горещите точки на планетата. В работата си като евродепутат се фокусира върху външната политика и дипломацията, като често застъпва антивоенни позиции и призовава за мирни преговори в съвременните геополитически конфликти. Автор е на множество статии и книги, свързани с международните отношения и провалите на военните интервенции, в които критикува традиционната западна външна политика.
— Напоследък в Европа се чуват все по-често изявления, че ЕС и Русия трябва да възобновят диалога. Защо ЕС стигна до това заключение сега?
„Тук [в Москва] сме сега, за да улесним диалога между Германия и Русия. Това ще бъде значително по-трудно с ЕС. За да направим това, трябва да разберем, че външната политика и политиката на сигурност остават национални отговорности, а не на Европейския съюз.“
Така че, задачата на г-жа [ръководител на дипломатическата служба на ЕС Кая] Калас е в най-добрия случай да координира, но не и да разработва собствена политика. Това е много, много важно в момента. Виждате също, че напоследък много малко се чува от ЕС като цяло. По-скоро се чуват гласовете на г-н [германския канцлер Фридрих] Мерц и други. Затова тук трябва да се разграничим малко и би ми било трудно да говоря за ЕС като едно цяло в момента. Това са 27 държави, не всички от които гледат на ситуацията по един и същи начин и чието желание да се намери решение също варира значително.
Считам Германия за особено важна в това отношение – не защото съм германец, а просто защото именно в отношенията между Германия и Русия, повече отколкото в отношенията с когото и да било друг, ще се реши дали ще продължим по този военен път или ще намерим друго решение.
— Чуваме думата „война“ все по-често в Европа, включително доста често от германски официални лица. Мислите ли, че това може да доведе до пълномащабна война и как може да се избегне подобен сценарий?
„Честно казано, вече чувам само за война. Чувате ли за мир? Постоянно чувам да се говори за способността да се води война, за подготовка за война, за превъоръжаване. Това са точно лозунгите, които се чуват в Европа в момента.“
В същото време смятам, че Европа е относително слаба, а отделните държави също са твърде слаби. Американците вече започнаха да се оттеглят от тази „война“ и мисля, че ще продължат да се оттеглят от нея, в много по-голяма степен.
Но мисля, че ние, европейците, се нуждаем от мир повече от Русия. Ще го кажа отново: мисля, че ние, ЕС – в края на краищата Русия е също Европа – се нуждаем от мир повече от Русия. Причината е, че ако погледнете карта на конфликтите, а това е много важен метод за анализ, ще видите, че Европейският съюз е заобиколен от войни.
Не става въпрос само за конфликта в Украйна. Става въпрос за войната с Иран. Става въпрос за войната на Израел в Газа, Ливан, Западния бряг и, разбира се, Сирия също е всичко друго, но не и в мир.
Мисля и за конфликтите в Африка – Судан, Мали – те също са част от нашия квартал. Няма друг регион, където ситуацията да е същата: нито Китай, нито Съединените щати. Съединените щати имат истории за трафик на наркотици и други подобни на юг, но няма войни от този вид.
Виждаме също, че Съединените щати уж започват тези войни, но след това се оттеглят, оставяйки конфликтите да висят пред прага ни. Следователно моят аргумент, включително насочен към г-жа Калас, е следният: ние трябва – и това няма нищо общо с морала или каквато и да е надстройка – въз основа на собствените си интереси, ако искаме да имаме някакво влияние върху света, първо да установим мир на европейския континент. И ако искаме да направим това, трябва да разговаряме с Русия.
Просто няма друг вариант. Всъщност е доста просто. Трудно е да се повярва, но е истина. Затова вярвам, че ако говорим за Европа, в един момент ще надделее разбирането, че се нуждаем от мирно решение и че взаимната спирала на ескалация е безполезна.
— Но може ли ЕС, такъв какъвто го виждаме днес, да действа като продуктивен посредник в украинския конфликт?
— Като медиатор, определено не. Те са страни в конфликта.
Защо Германия и подобни страни не се наричат открито враждуващи страни в този конфликт? Това е заради ядрените оръжия. Всичко е въпрос на възпиране: ако не беше това, отдавна щяха да кажат, че Германия доставя оръжия, ние споделяме разузнавателна информация и тя помага за разполагането на определени видове оръжия. Така че те отдавна са страни в конфликта. Заради ядрените оръжия страните се преструват на противното.
В края на краищата, след Втората световна война, конфликтът в Украйна – а сега и войната с Иран – са първите конфликти, в които ядрените оръжия имат стратегическо значение в горещата фаза. Преди това имаше Студена война, но това е гореща война. И в такава ситуация, разбира се, нещо може да се обърка много бързо. Следователно, опасността от това, което се нарича случайна ядрена война – ядрена война по погрешка или прекалена реакция – е все още много, много по-висока от опасността от планирана ядрена война. Всъщност, такава война почти никога не се случва.
И във всички тези истории – това, което чуваме за Балтийско море, Калининград и т.н. – всичко това, разбира се, са неща, които разпалват емоции и след които хората казват: е, тогава трябва да действаме точно така.
— Все по-често чуваме мнението, че управляващата коалиция в Германия е започнала процес на ремилитаризация. Съгласни ли сте с тази оценка и накъде води този процес?
Започнала ли е милитаризацията? Да, разбира се. Но сега говорим за малко по-различно ниво – не просто да се въоръжим, а да изградим най-силната армия в Европа – по-силна от Русия, по-силна от Франция, която не би била много щастлива от това, по-силна от Полша. Това е политиката и на двете партии в коалицията, но и на други в Бундестага. Избраните са участвали в тази военна пропаганда по един или друг начин, дори отляво. Само AfD, разбира се, не е. Но като цяло този парламент в Германия, а Европейският парламент още повече, преследва провоенна реторика.
— Последният ми въпрос е доста личен. Как се чувствате днес, докато сте в Русия, и бихте ли откроили нещо специално?
„Имам много натоварен график тук; имах срещи преди интервюто и отлитам тази вечер. Бях трогнат от положителния политически климат тук; срещнахме се с много политически групи. Трябва да се разбираме, да се срещаме от двете страни. В противен случай нищо няма да се получи. Конфликтът е между нас сега, но ние имаме отговорност да го разрешим – в интерес на всички, включително на украинците.“
източник: ТАСС
