Европа вече е в икономическа криза, а САЩ се задържат над нея единствено благодарение на гигантски финансов балон, който рано или късно ще се спука, предупреждава проф. Джефри Сакс. Според него войните срещу Русия и Иран, санкциите, протекционизмът и стремежът на Вашингтон да запази световната си хегемония тласкат Запада към абсолютен икономически упадък.
Сакс обвинява европейските лидери, че са се отказали от собствените интереси на континента, твърди, че Германия се е върнала към милитаризма, а ЦРУ и американската „дълбока държава“ оказват натиск върху политици като испанския премиер Педро Санчес, когато се опитват да водят независима политика. По думите му останалата част от света, в която живеят 85% от хората на планетата, може просто да продължи напред, докато Западът сам се обрича на стагнация и упадък. Американският икономист очаква и „масивна финансова преоценка“ в САЩ през следващите години, която може да се развие като продължителен борсов спад или като внезапен срив.
Публикуваме пълния разговор на проф. Джефри Сакс с норвежкия политолог проф. Глен Дизен в подкаста Greater Eurasia от 24 август 2026 г.
— Здравейте на всички и добре дошли отново. Днес е 24 август 2026 г. и имаме голямото удоволствие отново да разговаряме с проф. Джефри Сакс. Първо искам да ви благодаря, че отново приехте поканата ни.
— Разбира се.
— От известно време искам да ви попитам нещо. Знаем, че Съединените щати и Европа вече са натоварени с икономически проблеми и с отслабваща финансова система. До каква степен войните — преди всичко конфликтите с Русия и Иран, който вече се разширява — ускоряват този икономически упадък на Запада?
— Мисля, че самите войни и манталитетът зад тях определено водят към своеобразна икономическа задънена улица, като нито Съединените щати, нито Европа осъзнават или действително разбират в какво се забъркват.
Европа го вижда по-непосредствено, защото очевидно вече се намира в икономическа криза. Съединените щати все още някак си се носят в балон над непосредствената икономическа криза, но в дългосрочен план състоянието им не е по-добро.
Самите войни, разбира се, имат преки последици. Цената на петрола се повиши от около 65 долара за барел преди нападението на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари до над 90 долара днес при сорта „Брент“. А тези цени могат да се повишат още много.
Това е сигнал за огромни затруднения за цялата световна икономика, включително за страните износителки на петрол, защото и те използват нефт в собственото си производство и следователно се изправят пред големи рискове за селското стопанство, огромно поскъпване на торовете, бензина, електроенергията и на практика на всички сектори на икономиката и домакинствата.
Недостигът, създаден от войната, блокирането на Ормузкия проток и намаляването на производството в богатия на петрол Близък изток, има изключително сериозни непосредствени последици.
Войната е и изключително скъпа. Колко точно ще струва като преки разходи, е предмет на спорове, но със сигурност ще става дума за много десетки милиарди, а вероятно и за стотици милиарди долари само за Съединените щати, без да броим катастрофалните разрушения, причинявани от бойните действия в региона.
Така че преките последици от войната са много сериозни. Но манталитетът, за който споменах, според мен е още по-сериозен проблем.
Причината да водим тези войни е основно в това, че Съединените щати и Европа са решени да запазят своите хегемонистични привилегии.
В продължение на векове така нареченият Запад — главно европейските империи, а от края на XIX век и Съединените щати — е смятал, че на практика управлява света.
Г-н Бесент, нашият финансов министър, който е чист вулгарен тип, най-лошият възможен, когото някога сме имали, по същество казва днес във „Файненшъл таймс“: „Ние управляваме света. Ние решаваме кой какво прави. Ние решаваме кой с кого търгува. Ще унищожим която държава пожелаем.“
Това е манталитетът.
Този манталитет действа в Украйна. Действа в геноцида в Газа. Действа във войната срещу Иран. Действаше, разбира се, и при отвличането и конфискацията на петролните приходи на Венецуела по-рано тази година.
Манталитетът е: ние управляваме света.
Да, малко е неприятно, защото има някакви досадни претенденти като Русия, Иран или Китай, които не искат ние да управляваме света. Но по същество ние управляваме света и ще му казваме какво да прави.
Това мислене е толкова остаряло, толкова абсурдно и толкова заблудено, че поражда политики — не само войни, а и търговски мерки, протекционизъм и така нататък — които водят Запада не просто към относителен упадък, докато другите се издигат, а може би в един момент и към сериозен абсолютен упадък.
Всички претенции за хегемония и цялото това свръхразтягане натрупват огромни тежести — във фискално отношение, като дълг, чрез натиск върху търговията, чрез прекъсване на икономическите връзки по света.
Сега дори имаме търговска война между САЩ и Канада, за Бога, започнала само преди два дни.
Мисля, че всичко това ще вкара и Европа, и Съединените щати в много сериозна икономическа криза през следващите години.
Отново казвам: Европа вече е в криза.
Съединените щати според мен се намират в огромен финансов балон заради оценките на компаниите, свързани с изкуствения интелект, на фондовия пазар. Това засега държи нещата на повърхността, но е балон и мисля, че той ще се спука.
— Странна е тази привързаност към хегемонистичния манталитет, както го наричате. Защото дълго време европейците или по-точно Европейският съюз говореха за стратегическа автономия — за по-голяма независимост от САЩ. Човек би предположил, че с възхода на други центрове на сила ЕС получава възможност да диверсифицира външните си партньорства и именно така да постигне по-голяма автономия. Вместо това изглежда, че европейците са изпаднали в паника от разпадането на традиционните отношения със САЩ и сякаш нямат нито икономически, нито геополитически модел. Мнозина сега възлагат надежди на някакъв вид военен кейнсианизъм и на това, което наричат „геополитически ЕС“. Виждате ли бъдеще в това, или то е само временно решение? Аз самият съм европеец и ми е изключително трудно да разбера стратегическото мислене зад тази политика.
— Европа допуска най-големите грешки от всички.
В основата на грешката стои убеждението, че САЩ в крайна сметка ще се осъзнаят, отново ще станат най-добрият приятел на Европа и заедно двете страни ще потеглят към залеза като световен хегемон.
Според мен Европа мечтае за миналото.
Имаме поколение политици, които или са били култивирани от САЩ в продължение на десетилетия — защото в Европа беше много трудно да се издигнеш като действително независим европейски глас — или, както казахте, просто са уплашени до смърт от руската мечка и са хвърлили всичко на страната на Съединените щати.
И това се случва въпреки факта, че днес САЩ в практическите си отношения могат да бъдат толкова голям или дори по-голям противник на европейските интереси, отколкото Русия някога би била.
Защото Русия всъщност е европейска сила и има естествена близост с Европа и естествени предпоставки за нормални отношения с нея — стига Европа да разбере това.
Всички се чудим какво се случва с Европа. Никога не сме виждали период с толкова непоследователно и слабо ръководство. Аз самият се чудя, защото познавам някои от тези лидери. Познавам норвежкия министър-председател от десетилетия. Не разбирам какво говори и в какво вярва днес от гледна точка на интересите на Норвегия.
От сутрин до вечер — НАТО. Всичко е про-Тръмп. Всичко е проамериканско. Как е възможно? Става дума за много интелигентен човек, когото харесвам от дълго време, но казаното в момента просто няма смисъл.
Що се отнася до Полша — работил съм много и интензивно с нея, помагайки при икономическата ѝ трансформация през 90-те години.
Те са русофоби до мозъка на костите си заради историята си през последните няколко века. Добре, но преодолейте го и разберете реалностите на днешния ден.
Балтийските страни са още по-зле.
Но истинската загадка в Европа е нейният център. Германия се върна към милитаризма. Франция е под най-слабото и непоследователно ръководство в съвременната си история. Италия дори не се държи като голяма държава със стратегическо мислене. Така че в Европа няма ядро, което да я води в разумна посока.
А държавите на фронтовата линия срещу Русия са една през друга чисто русофобски и нямат никакво усещане за по-широкия свят.
Когато някой смел политик се изправи и се опита да каже: „Не можем ли най-сетне да се вземем в ръце?“, както прави Педро Санчес в Испания, когото много уважавам, американската „дълбока държава“ веднага започва да затяга винтовете.
Изведнъж съпругата му се оказва разследвана за корупция. Изведнъж политическите му съветници също се оказват разследвани. Това са игри. Това не е някакъв сериозен, независим съдебен процес. Това са игри, които американското ЦРУ и така наречената „дълбока държава“ играят срещу политици, които излизат от строя.
Но Европа би трябвало да разбира това. Това са 450 милиона души. Интересите на Европа са напълно различни от интересите на Съединените щати.
Европа живее заедно с Русия и трябва да разбере, че след 1991 г. тя всъщност процъфтяваше благодарение на икономическите отношения между Западна Европа и Русия.
Фактите са огромни по обем и показват, че Съединените щати се страхуваха от задълбочаването на отношенията между Германия и Русия и разглеждаха като стратегически въпрос това да не позволят тези отношения да станат прекалено близки, защото така САЩ щяха да останат настрана.
Защо европейските лидери не разбират тази най-елементарна реалност?
Защо не разбират и още една най-елементарна реалност — че техният дом всъщност е Евразия, огромният континент, който ги свързва с Китай?
Да следват САЩ в някаква антикитайска истерия и реторика е абсурдно.
Всеки голям европейски бизнес го разбира. В Брюксел обаче не го разбират. Политическото ръководство на Европа е напълно непоследователно. Собствената си страна разбирам по-добре. Съединените щати залагат всичко на крайния провал да бъдат световният хегемон. САЩ залагат на ролята си на световен хегемон по същество още от края на Втората световна война.
След края на Студената война решиха, че тази роля вече е окончателно потвърдена и че са безспорният световен лидер. Всичко това беше хюбрис в крайна степен. Тези хора не излизат да видят действително света. Не разбират какво се случва.
И със сигурност нямаха никакво разбиране за Китай.
Това е забележителна цивилизация, която се възстанови след малко повече от век имперски грабежи, започнали от Европа и продължили със Съединените щати и Япония.
Те не разбраха завръщането на Китай към нормалното му място в света от гледна точка на световната история.
И сега се мятат панически: „Нали ние трябва да сме номер едно? Ние започваме икономически Ден Д. Ние казваме на държавите какво да правят. Ако искаме, ще бомбардираме Иран обратно в каменната ера. Можем да правим каквото си искаме.“
Съжалявам, но тези хора са толкова глупави и толкова невежи, че в дългосрочен план карат Съединените щати право към канавката или през ръба на пропастта.
Така че донякъде разбирам какво става в САЩ. Това е заблуда, родена от необикновена арогантност, особено след края на съветския период. Но Европа знаеше по-добре.
Тъкмо това ме изненадва.
Ако бяхте попитали европейските лидери през 2000 г., през 2005 г. или в първия ден на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г., те разбираха какво се случва.
Съединените щати се опитват да ги тласнат към конфликт с Русия.
Това не е добре за Европа. Европа искаше „Северен поток“. Европа искаше икономическите връзки с Русия. Те знаеха всичко това. Познавах тези лидери. Говорил съм с тях. Днес не чувате и дума от всичко това.
А ако кажете това, което аз казвам или което вие казвате, веднага ви заклеймяват като защитник на Путин или като човек, който говори някакви абсурдни неща.
Но всичко, което ние двамата казваме всеки ден, Глен, го казваше и Меркел до първия ден на срещата на върха на НАТО в Букурещ.
Тя казваше: този американски подход ще ни доведе до война.
Вашият сегашен министър-председател също знаеше още през 2008 г. колко опасен е този подход.
Тези хора знаеха. Аз съм говорил с тях. Те разбираха, че Европа е различна от Съединените щати. Смятаха войната в Ирак за катастрофа, основана на пропаганда и лъжи — каквато тя действително беше. Затова можеха да реагират.
Френските лидери можеха да кажат: „Не, няма да правим това.“
Германските лидери можеха да кажат: „Няма да правим това.“
Имахме Шрьодер. Имахме Кол. Имахме Меркел, поне до определена степен. Имаше европейска линия.
А какво имаме днес?
Нищо.
Пълна непоследователност. И резултатът, разбира се, е нарастваща икономическа криза и нарастваща геополитическа криза. Защото, за Бога, Европа почти съзнателно се самонавива към открита война.
Това е пълно самоубийство.
И този език се използва всеки ден.
— На мен също ми е много интересно как се стигна до тази промяна, защото, както казахте, онова, което говорите сега, тогава беше просто здрав разум. До 2008 г. — както показаха и документите на WikiLeaks — френският и германският посланик предупреждаваха, че това може да тласне Украйна към гражданска война, че политиката няма обществена подкрепа и че руснаците могат да се намесят. За Бога, дори бъдещият директор на ЦРУ Уилям Бърнс го беше написал черно на бяло. Същата реторика се чуваше и от държавните ръководители. А днес изведнъж всичко това се представя като лудост или, отново, като руска пропаганда.
— Бих казал същото и за Иран.
В началото на 2010-те години европейските лидери, разбира се, знаеха, че можем да преговаряме мирно с Иран.
Те настояваха за Съвместния всеобхватен план за действие — JCPOA — който се превърна в споразумение между Иран и петте постоянни членки на Съвета за сигурност плюс Германия.
Европейските лидери разбираха всичко това.
Искаха Съединените щати да се включат в дипломацията и приветстваха Обама, когато го направи.
Невероятното, Глен, е, че когато през 2018 г. Съединените щати нагло разкъсаха това споразумение, европейците не казаха нищо.
Европейските лидери не заявиха: „Какво правят Съединените щати? Ние продължаваме. Иран изпълнява задълженията си според Международната агенция за атомна енергия. Това решение е неоправдано.“
Европейските лидери просто замълчаха и се поклониха на „татко“, както Марк Рюте вече незабравимо го нарече.
С други думи, европейските лидери изобщо не бяха готови да кажат нито една дума истина.
А те знаеха, че Съединените щати нарушиха споразуменията, а не Иран.
JCPOA щеше да спре нещо, за което Иран така или иначе казваше, че не желае — какъвто и да било път към ядрено оръжие.
Иран вече беше отхвърлил това и с религиозна фетва и не искаше да създава подобен хаос в собствения си регион.
Европейските лидери знаеха това.
Но когато Съединените щати отново се върнаха към опита да смажат Иран — първо икономически, после с бомбардировки, а след това с обявения днес от Бесент „икономически Ден Д“ — къде са европейските лидери?
Къде е поне един от тях, освен Педро Санчес, който да каже на Съединените щати: „Вие сериозно ли? Вие сериозно ли говорите?“
Няма нито един. Това дори не са лидери. Това е толкова странно. Но ще ви кажа нещо интересно.
Ако читателите погледнат днешния „Файненшъл таймс“ и по някакъв начин успеят да минат зад платения достъп, за да прочетат абсурдната колонка на Скот Бесент, нека погледнат коментарите.
Това е направо зашеметяващо.
Обикновено коментарите във „Файненшъл таймс“ са доста шовинистични и твърдолинейни.
Днес обаче има откровен присмех към Съединените щати, към Бесент и към този „икономически Ден Д“.
Не казват дори, че политиката е погрешна, неразумна или че има друг подход.
Просто му се присмиват.
„Бесент, връщай се в хедж фонда си. Това е прекалено голяма работа за теб. Напълно некомпетентен си. Скоти, момчето ми, не знаеш какво правиш.“
Коментар след коментар.
Пълен абсурд.
Но къде е поне един европейски лидер, който да се изправи и да каже: „Не, Съединените щати не могат да обявят икономически Ден Д, за да смажат друга държава, защото това е незаконно. Няма да проработи. Ще хвърли цялата световна икономика в още по-голям хаос.“
Чакам един европейски лидер.
Какво ще кажете за вашия премиер?
Норвежкият министър-председател е много разумен човек.
Защо не се изправи и не каже: „Не, така не се говори. Така не се действа на международната сцена, защото това ще ни доведе до катастрофа.“
Досега не съм чул нито един лидер да го казва.
Но намирам известна утеха поне в коментарите на „Файненшъл таймс“.
Аз прочетох статията и я сметнах за ужасяваща.
Читателите я възприемат просто като фарс.
Това може би е някаква малка утеха.
— Често разговарям с полковник Лорънс Уилкерсън. Той си спомня за времето си в Белия дом и обяснява как много активно са работили, за да поставят „правилните“ европейски лидери на съответните позиции. Всеки, който се противопоставял на Вашингтон или проявявал гръбнак, бивал отстраняван сравнително бързо. Имало е голяма система от политически стимули, неправителствени организации и мозъчни тръстове.
— Да.
Между другото, през 2023 г. попитах министър-председател на една от големите европейски държави следното: „Войната в Украйна е абсурдна. Това е задънена улица. Защо не кажете нещо във Вашингтон?“
А той ми каза: „Джефри, във Вашингтон ни третират като деца.“ Тогава внезапно срещата започна и не успях да му задам следващ въпрос. Но оттогава — вече три години — не спирам да мисля за това. Как може лидер на голяма европейска държава да позволява той и колегите му да бъдат третирани като деца? И как може да приема това като обяснение защо не казва нищо във Вашингтон? Тази реплика остана много болезнено в съзнанието ми. Но мисля, че именно това виждаме днес.
Не можем да чуем една последователна мисъл. И понеже споменахме Иран — мисля, че може би вече сме говорили за това. В деня на нападението срещу Иран имаше извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Иранците, китайците, руснаците и други поискаха аз да свидетелствам. Британците председателстваха заседанието. Те постановиха, че изслушването ми е недопустимо.
Не ми позволиха да говоря, но аз останах в залата.
И в деня, в който САЩ и Израел бомбардираха Иран, всеки един от европейските посланици — френският, британският, гръцкият и други — нападна Иран.
„Как смеете да правите това? Как смеете да отвръщате?“
Ставаше дума за Бахрейн и други места.
Нито един от тях не събра смелост да каже, че откровена агресивна война и убийството на ръководството на държава с почти 100 милиона души, включително на религиозния ѝ лидер, не са част от международното право.
И това се случваше в залата на Съвета за сигурност на ООН.
Намираме се в абсолютно удивителна паралелна вселена, в която не чуваме нито едно честно изречение от европейските политически лидери.
А що се отнася до Съединените щати, знаем, че практически всяко изречение е не просто ирационално и понякога фарсово, а отгоре на всичко и лъжа.
— Иска ми се с края на хегемонистичната епоха нашите лидери да можеха да излязат от нея малко по-достойно и да потърсят преход към по-стабилна многополюсна система, в която поне да се запазят правилата на международното право, международните финанси и търговията. Но вместо това сякаш всичко бива подпалено при оттеглянето им. Това ме тревожи.
— Смятам обаче, че тук има нещо много интересно, защото съществуват няколко начина, по които събитията могат да се развият.
Единият е пълна катастрофа — Трета световна война.
Това не е невъзможно.
Някои казват, че тя вече е започнала.
В Съединените щати в момента имаме психологически най-нестабилното ръководство, което сме имали в цялата си история.
Имаме и по-малко реални механизми за контрол и баланс от когато и да било.
Така че това е една възможност.
Втора възможност, която не бива да изключваме, макар че засега не се случва, е Европа да се събуди.
Европейски лидери — дори само един или двама в големи държави — могат да се събудят и да кажат: „Трябва да направим нещо различно.“
Вероятно няма да стане при сегашните фигури — фон дер Лайен, Мерц и Макрон.
Но може би след година ще има друго ръководство.
И те могат да кажат: „Това не е пътят. Ние всъщност не искаме да воюваме. Не искаме да бъдем унищожени с ядрено оръжие. Разбираме по-дълбоката история на този конфликт и виждаме, че има взаимно приемлив изход, основан между другото на неутралитета на Украйна.“
Това беше наличното решение повече от 30 години. То беше на масата повече от 30 години. И именно Съединените щати го отхвърляха през целия този период. Така че това е втората възможност.
Третата възможност, която смятам за може би най-вероятна, е да избегнем най-лошото — световната война. Да не настъпи и никакъв европейски ренесанс, за който аз дълбоко се надявам.
Но останалата част от света — така наречените нововъзникващи и развиващи се икономики, както ги наричаме ние, икономистите — да продължи напред.
Това са 85% от населението на света. Тук влизат Китай, Индия, Русия, Бразилия, страните от БРИКС, държавите от Африканския съюз — 54 страни с население от 1,5 милиарда души — и много други. Това е нехегемонистичната част от света. Това е светът, който в продължение на 250 или 300 години беше подложен на западна хегемония. Тази част от света може да продължи напред мирно.
А какво ще стане със Запада?
Ще бъде недостойно, унизително, срамно, отвратително, тъжно и напълно ненужно. Но Западът може просто да парализира сам себе си и чрез протекционизъм да се затвори до степен на стагнация или упадък.
А останалият свят да върви напред.
Според мен това е напълно възможен сценарий. И всъщност е сравнително обнадеждаващ и практичен сценарий.
Не е оптималният.
Оптималният е Европа да се събуди. Съединените щати да се събудят от заблудата, в която живеят вече повече от 30 години. И действително да преминем към многополюсност, нормалност и мир. Защото нито една от тези войни няма дори най-малко основание. Нито една не беше трудна за избягване. Нито една не е трудна за спиране. И това важи за всяка една от войните, които бушуват днес.
— Мисля, че в един момент промяната ще бъде наложена на европейците от самата реалност. Енергията може да поскъпва само до определено ниво. Деиндустриализацията може да стигне само донякъде. Дългът също не може да расте безкрайно. А в същото време в други части на света — например в Китай — вече организират нещо като олимпиади с роботи. Контрастът става толкова огромен, че не може да продължава вечно. В един момент реалността ще трябва да започне да определя политиката.
— Но искам да ви попитам пак за Бесент, защото вече го споменахте. Наскоро той каза, че не разбира защо цената на петрола се покачва. Това беше след като Тръмп обяви своя „икономически Ден Д“ срещу Иран, който на практика би блокирал енергетиката в целия този регион. А реакцията на Бесент на американския дълг от 40 трилиона долара е не да реже разходите, а САЩ просто да „израснат“ от дълга. Това не вдъхва особено доверие в компетентността му.
Накъде според вас върви всичко това? Защото може да се каже: добре, по-високи цени на петрола, САЩ могат да спечелят повече. Но ако държавите от Персийския залив изпаднат в сериозни затруднения и започнат да продават американски държавни облигации, нещата могат много бързо да излязат извън контрол. Това ме накара да се сетя и за думите на Тръмп за евентуална намеса на пазара на облигации, като той спомена дори военните като инструмент. Много ми се иска да знам какво точно имаше предвид. Имам чувството, че вече се задействат процеси, които могат да излязат извън нашия контрол.
— Първо за Бесент.
Бесент е мениджър на хедж фонд, чиято претенция за слава е атаката срещу британския паунд. Той по никакъв начин не е квалифициран да ръководи икономика за 30 трилиона долара.
Не проявява абсолютно никакъв интерес и няма никакви познания за американската икономика — със сигурност не и за реалната икономика, където хората работят, живеят и имат конкретни икономически потребности.
Той е безспорно най-слабият финансов министър в съвременната американска история.
Там е като изпълнител на принудата. Има някакъв гангстерски манталитет — да прилага грубостта на Тръмп. Основната му реторика, откакто стана финансов министър, е кои икономики ще унищожи. Как ще направи „икономически Ден Д“. Как ще разбие иранската валута. Как ще срине венецуелската икономика. Той е изпълнител, някакъв гангстер.
Може би разбира нещо от това.
Но аз не виждам у него нито осъзнаване, нито знание, а бих подчертал — и никакъв интерес към действителната американска икономика.
Работните места. Производителността. Благосъстоянието на американците. Цената на живота.
Нищо.
Той е това, което е — гангстер в гангстерска администрация. И както казах, поне вече се е превърнал в обект на присмех във финансовите среди. Ако прочетете днешните коментари във „Файненшъл таймс“, няма да видите страх и трепет. Няма да видите възмущение или подкрепа.
Ще видите единствено присмех. Коментар след коментар.
Що се отнася до по-общото положение на САЩ, има няколко основни реалности, които трябва да имаме предвид, ако искаме да видим цялата картина.
Първо, американската икономика е своеобразна раздвоена икономика.
Имаме авангарден, високотехнологичен цифров сектор, свързан с изкуствения интелект, който има огромни пазарни оценки и привлича много капиталови инвестиции в центрове за данни и други подобни области.
И после имаме останалата част от американската икономика.
Производственият сектор, за който Тръмп толкова много говореше и който обещаваше да възстанови, е загубил около 80 000 работни места, откакто Тръмп встъпи в длъжност.
Там няма живот.
Американската автомобилна индустрия по същество навлиза в старостта си, защото е индустрия на двигателя с вътрешно горене в епохата на електромобилите.
И ако оцелее, ще оцелее единствено благодарение на откровен протекционизъм. Така че икономиката има динамичен технологичен връх, няма съмнение. Но огромна част от нея не функционира добре. Инфраструктурата е разбита. Железопътната ни система почти не функционира, поне що се отнася до пътническите железници. Животът на средния американец е много труден и става все по-труден. Не труден в глобален мащаб, а труден спрямо собствените му очаквания и дори спрямо близкото минало.
И нищо — абсолютно нищо — от това, което прави администрацията на Тръмп, няма положителен ефект върху тази реалност за мнозинството американци.
Това е първото.
Второто е фискалната политика. Живеем в епохата на данъчните намаления още от 80-те години. Роналд Рейгън преди 46 години показа, че политически е изгодно да обещаваш намаляване на данъците. Оттогава и двете партии по същество са в постоянна надпревара да намаляват данъците. Резултатът е американски дълг от 40 трилиона долара.
Той вече е много над 100% от БВП. Частта от него, която е публично притежавана, а не вътрешноправителствена, е около 100% от БВП. А разходите за лихви се покачват, защото лихвените проценти растат.
Третата реалност е, че останалият свят разбира това.
Затова държавите диверсифицират резервите си извън американския долар и извън доларовите валутни резерви. Нашите лихви се покачват. Доходността по 30-годишните облигации достигна около 5,3%. Това е най-високото равнище от около 20 години. И тези лихви ще продължат да растат.
Последното е фондовият пазар.
През последните десет години той се изстреля нагоре основно заради оценките, свързани с изкуствения интелект и така наречената „Великолепна седморка“. Оценката на американския фондов пазар вече е около 240% от БВП на САЩ.
Това не е невъзможно, ако предположим, че Съединените щати ще имат свръхбърз бъдещ растеж, огромни печалби и всичко останало. Но исторически това е напълно извън всякакви нормални граници. Според мен всичко това образува мега финансов балон.
Ще добавя още нещо.
Този огромен балон около изкуствения интелект, който прилича на дотком балона и други балони, които сме преживявали, не само е извън всякакви исторически норми. Той се основава и на предположението, че именно американската „Великолепна седморка“ ще управлява света.
А аз бях в Китай само преди две седмици.
Съжалявам, момчета, но Китай вече ви настига и ви изпреварва в повечето области. И го прави с отворен код, като ви подбива цените. Вчера имаше материал как Anthropic с отличните си модели от версия 5 не може да намери клиенти, защото хората преминават към безплатни китайски модели с отворени тегла. Така че всичко това, Глен, според мен сочи към масивна финансова преоценка някъде през следващите няколко години. Много сериозна преоценка. Много сериозно свиване.
То може да дойде като продължителен период на спад на фондовия пазар. Или може да дойде като срив. Зависи.
Но според мен едно от нещата, които Тръмп направи, е допълнително да надуе балона. Той по същество е производител на балони. Той е шоумен. Иска целият държавен апарат да вдига финансовото богатство. Това е неговата мярка за успех. Иска Федералният резерв да го прави. Иска Бесент да го прави чрез тези странни намеси на Министерството на финансите на пазара на облигации. А самият Тръмп иска да го прави чрез шоуто си и чрез перченето си.
И според мен голяма част от това перчене — „ние управляваме света“ — е просто перчене, което трябва да поддържа финансовия балон. А когато останалият свят започва все повече да посреща това перчене с присмех, Съединените щати сами се подготвят за огромен финансов обрат. И той няма да бъде красив.
— Само много накратко. Видях, че Скот Бесент е казал и друго — че сега Венецуела ще продава петрола си в долари. След войната срещу Иран иранците също ще бъдат принудени да продават петрола си в долари. А дори Русия след края на войната вероятно отново щяла да се върне към продажбите в долари. С изключение на Венецуела, нищо от това не изглежда особено вероятно да се случи, но предполагам…
— Между другото, аз съм паричен икономист.
Това е моето образование и професионалната ми практика вече 46 години.
Това твърдение е абсурдно.
Няма нищо, което да държи света завинаги прикован към долара.
И това става все по-очевидно, защото технологиите, средствата за алтернативни платежни системи и действителното въвеждане на такива системи — например китайската междубанкова платежна система CIPS — категорично означават, че казаното от Бесент е нелепо.
Това е просто още един пример как те говорят вътре в собствения си балон.
Говорят балона си.
И балонът ще се спука.
— Много ви благодаря, че отделихте време. Знам, че известно време ви нямаше и че ви предстоят много натоварени дни, затова благодаря още веднъж.
— За мен беше удоволствие. Много благодаря.
превод: „Гласове“
