Това, което направиха талибаните в момента е чист преврат, след като предният президент не се отказа от властта. Ето това е международен казус, казва арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за Агенция „Фокус“
– Проф. Чуков, да започнем с една ретроспекция, да припомним каква беше ситуацията пред повече от 25 г., как изглеждаха талибаните тогава, за какво настояваха, какви бяха вижданията им?
– 1994 г. се води нещо като рождена дата на движението „Талибан“. Те са наследници на ръководителите на 6-те афгански племена, които водиха заедно с арабските муджахидини битката срещу съветското присъствие през 1979-1989 г. Това, което беше натрупано като опит, полеви конструкции, нагласи, беше впоследствие канализирано, нека директно да кажем Пакистан беше държавата, която успя да конструира, формира движението. Не искам да говоря за идеологическия генезис на талибаните. От събитията в Пешевар, която беше столица на афганистанската съпротива срещу Съветския съюз, станаха процесите за формиране на талибаните.
Кои са талибаните като идеология? Тук трябва да кажем, че талибаните не са от най-долюбваните, най-крайните терористични организации. Още навремето, когато водеха битките срещу Съветския съюз, чел съм архиви на муджахидините, че те са имали религиозни идеологически противопоставяния. Арабите, става дума за „Ал Кайда“, в момента „Ислямска държава“, са салафити. Привърженици са на най-твърдата линия при упражняване на исляма. Докато талибаните са ханафити. Ще изглежда може би малко парадоксално, но ханафизмът, в рамките на сунитското течение, е най-толерантното. Защо талибаните са толкова радикални? Защото те всъщност, освен че са сунити, ханафити, са и ислямски мистици. Рождената дата на идеологията на талибаните идва от едно медресе Деобанд в Северна Индия. Идеологията набира изключително много последователи в съседен Пакистан. Това са сунити, ислямски мистици, деобанди. Оттам идва този техен свиреп вид с бради, чалми. Това е част от един радикален ислям, който не е салафитски. Тук идва голямата разлика между двата типа идеологически течения.
През 1996 г. , когато те взеха властта, до 2001 г., тогавашният лидер на талибаните Молла Мохамед Омар имаше пост на повелител на правоверника. В същото време арабите, чиито лидер беше Осама бин Ладен, нямаха официален пост, но талибаните гледаха на него като на халиф. Защо? Защото той е арабин, нещо повече – той е саудитец, той се възприема като носител на чистия, на точния ислям.
Спомням си, че през 2001 г., когато паднаха талибаните, когато бяха прогонени, едно от обвиненията на „Ал Кайда“ защо те са загубили беше, защото не са чисти мюсюлмани, не са били салафити. Там очевидно имат идеологически различия.
Сега, когато „Ал Кайда“ практически е разкапана, някакви западни кръгове говорят, че едва ли не имат 200-500 човека. Наскоро четох едно интервю от един йеменски джихадист, арабин, бивш член на „Ал Кайда“ в Афганистан. Той казва, че в момента в Афганистан има не само приятели, но и роднини на Осама бин Ладен, докато лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал-Зауахири е тотално изолиран. Всъщност салафитската алтернатива в Афганистан е „Ислямска държава“. Нека да цитирам как „Ислямска държава“ гледа на талибаните. Той казва следното – „Ислямска държава“ гледа на талибаните като неверническо движение. Това е детайл. Има едно много тежко обвинение от салафитите към всички останали мюсюлмани, че те са последователи на гробовете. Тоест, при салафитите не съществуват гробове. За разлика от талибаните, които погребват своите убити. Те слагат починалите директно под земята, а салафитите считат, че това е вид тотем, а тотемът значи езичество. Това са идеологически различия.
Талибаните са масовите радикали. Това е нивото на радикализма на афганистанците, които рекрутираха своите последователи най-вече в аграрните райони, в малките населени места. Хора, които най-често се занимават с производство на опиумен мак. Това са хората от провинциите, силно изолирани, Афганистан има силно отчупен релеф. Там няма постоянните нормални контакти между отделните големи селища. Има много силно противоречие между града и тези малки селища, които създават по-голямата част от афганистанското общество.
През 2001 г. се стига до това, че бидейки на територията на Афганистан, „Ал Кайда“ направиха своите пъклени планове и се случи атентатът от 11 септември. Всичко това се е случило на територията на Афганистан. 3 месеца по-късно САЩ събориха режима на талибаните.
С течение на времето първо САЩ, след това мисията, с решение на ООН, беше поета от НАТО и стана една мултинационална група, която институционализира Ислямска република Афганистан. Имаше много сериозни преобразования, през 2004 г. беше направена нова Конституция. За тези 20 г. афганистанците направиха една относително модерна държава със зачитане правата на човека, жените бяха на почит, те бяха в образованието, науката, културата, политиката. Едно общество, с което можеха да се гордеят.
Откъде дойде проблемът на Афганистан? Трябва да кажем, че до 2015 г. военната мисия на НАТО беше с полеви действия. От 1 януари 2015 г. бойните действия срещу талибаните се осъществяваха от афганистанската национална армия. Това е голямата заслуга на САЩ, които създадоха 76-ата армия в света от 138. Българската армия, съгласно класацията на американското списание „Global Firepower“, е на 68 място за тази година. Огромни средства са налети в афганистанската армия – над 84 млрд. долара.
За този 20-годишен период, според Джо Байдън, САЩ са налели в Афганистан над 1 трилион долара, за да се създаде тази модерна държава с относително високо жизнено равнище. Според други източници става дума за над 2 трилиона долара.
Нека да се върна на самата армия и функциите на НАТО. НАТО нямаше свои бойни действия след 1 януари 2015 г., всичко се пое изцяло от афганистанската армия, напълно боеспособна, със 145 самолета, 27 хеликоптера, над 20 хил. бронирани коли. Голямото но – заплатите на всички бяха плащани от САЩ. Всяка година бюджетните приходи на Ислямска република Афганистан бяха около 14 млрд. долара. При подобен тип държави, там, където има насочени много средства, няма как да няма корупция, кражби. Буквално една от причините за колапса на афганистанската армия е дълбоката корупция, която прояждаше от генералите до редовите войници. Излязоха изключително неприятни детайли. Например в Кандахар през последните няколко седмици са ги хранили само с пържени картофи.
Защо се получи този колапс? Ще цитирам един афганистански анализатор – доларите спряха. Тази година талибаните са се постарали да имат много висок бюджет, за да финансират операцията си. Обикновено имат бюджет от 400 млн. долара. По-голямата част са от опиумния мак, хероинът, който изнасят, рекет, отвличания, незаконно наложени такси, спонсори и т.н. Техният бюджет за тази година е 1,6 млрд. долара. Това, което спряха американците, частично беше дадено от талибаните. Там, където се е очаквало по-голяма съпротива, талибаните са давали по 150 долара на войник, като сумите за висшестоящите са били още по-големи. Те са купили армията.
Ако трябва да обобщим, Ислямска република Афганистан беше част от САЩ във финансово отношение, докато самите военни полеви действия ги водеше афганистанската армия. В момента, в който спряха парите, се получи този колапс.
Самата афганистанска власт не е единна. Тя много ясно възпроизвежда профила на това много сложно общество. Едно от обвиненията към Ашраф Гани, че не е обръщал внимание на малцинствата. Също така там има изключително много езици. Една изключително интересна амалгама, в която трябва много сложно да бъде направена формата на управление. Нещо като в Либия, там са племената, които трябва да бъдат балансирани. Тук, очевидно не се е получило, особено в лицето на Ашраф Гани.
Затова и в момента много от генералите, неговият заместник, неговите сподвижници го обвиняват директно, че той е причината за този колапс. Считах, че бягството му в Узбекистан по-скоро носи някаква външнополитическа сянка, но не – той просто избяга, страхувайки се за живота си, тъй като в момента се намира на територията на Обединените арабски емирства. Имаше много сериозни пробойни, много недоволни от самата власт в Афганистан в последните години, в лицето на Ашраф Гани, в същото време големият колапс настъпи, когато САЩ спряха финансирането. От тези 14 млрд. долара, за които говорихме, те си осигуряват около 10%. Точните проценти са 89% от външни спонсори. Всяка година Германия им даваше дарение по 450 млн. евро. Виждате една изключително сложна ситуация, която продължи 20 години и там се получиха много интересни моменти – етническа картина, степен на модернизация.
Един много интересен момент, когато талибаните са влезли в Кабул не успели да повярват, че това е този град, който те са напуснали – високи сгради, компютъризирано, с четири джиесем оператора. На времето, когато американците влязоха в Кабул и поискаха от талибаните да им бъде предаден Осама бин Ладен, те отговориха – ние ще изпратим писмо с конник до него. Представете си 2001 – 2021 г. В момента Афганистан е в ерата на дигитализацията, а преди беше държава в средновековието.
Проблемът е, че Джо Байдън реализира нещо, което беше подписано миналата година през февруари – споразумението между талибаните и САЩ. Това е част от политиката на Доналд Тръмп за тотално изтегляне от Афганистан. Отделен въпрос е вътрешноамериканският дебат – защо го направи, дали това е било правилно, какви ще са електоралните последствия на Джо Байдън. Видяхте, че неговият рейтинг тотално се срина. Има много въпросителни.
– Проф. Чуков, хващам се за всичко, което казахте за бързата победа на талибаните – корупцията, деморализацията на американската армия, оттеглянето на американските войски. Ще има ли друго силно присъствие в Афганистан, например Китай, Русия, или ще става въпрос за промяна на тактиката от страна на САЩ? Все пак трябваше за лидер на това правителство на прехода в Афганистан да бъде назначен Али Джавали, който е човек близък до САЩ и Пакистан.
– Али Джавали наистина е човек, който е близък както до талибаните, така и е бил част от съпротивата срещу Съветския съюз. Проблемът е следният, че всичко това трябваше да се случи в момента, в който беше подписано примирие между талибаните и афганистанската власт, която се представлява от Ашраф Гани. Ашраф Гани обаче не се подписа. В момента той се води легитимният президент на Афганистан, който е освободен от преврат. Чу се гласът на канадския премиер Джъстин Трюдо, който каза, че Канада, която счита талибаните за терористична организация, талибаните са превратаджии и те никога няма да признаят нелегитимно избрано правителство.
– Тоест Гани поднесе всъщност голямата изненада.
– Точно така. Сценарият е бил Ашраф Гани да се откаже от властта и респективно да се излъчи това преходно правителство с Али Джавали. Говори се, че президент ще бъде Абдул Гани Барадар, който е съсъздател на движението на талибаните. Той е председател на политбюро на талибаните и живее в Доха. Всичко това щеше да мине в един много интересен по-скоро безоблачен и безкръвен сценарий, ако Ашраф Гани беше подписал. Обаче той не подписа и тогава стана много интересна ситуацията на международната общност, тъй като има демократични критерии. Ще ви припомня едно принципно положение, което беше гласувано в Африка – всяко едно правителство, което е дошло начело с преврат не е признато. Това, което направиха талибаните в момента е чист преврат, след като предният президент не се отказа от властта. Ето това е международен казус.
Връщам се на предният ви въпрос. Това е в големите въжделения на талибаните. Тоест те трябва да намерят една огромна сума. Поне 10 млрд. долара годишно. Те започват да говорят за големите природни изкопаеми в Афганистан. Вчера беше дадена една много интересна справка, че Афганистан има в недрата си медна руда, желязна руда, уран, злато, сребро, литий, но всичко това е неразработено. Тези природни богатства всъщност изискват инвестиции, които могат да се върнат евентуално след десетилетия. Това виждаме в Африка – има например изключително бедни държави с много богати природни богатства, защото инвеститорът не може да чака толкова много години да му се върнат парите. Това е голямото въжделение евентуално на следващия режим на талибаните – искат тези пари да дойдат най-вече от Китай, Русия и Иран. Тоест бих казал от онези държави, които биха желали да се запази подобен тип режим, като те считат, че биха играли на антиамериканизъм. САЩ даваха пари кеш – много бързо оборотни средства. Визията на талибаните е да се направи национална стратегия за разработването на природни богатства. Нещо, което ми се струва, че не е работещо. Поне практиката го показва с подобен тип държави.
Мисля си, че онези, които предадоха Афганистан на талибаните ще се убедят, че просто не са били прави. Нито едно от малцинствата не ги подкрепят. Както виждате, вчера имаше първите бунтове срещу властта на талибаните, забележете къде – Джелалабад. От интервюто, което цитирах на джихадиста от „Ал Кайда“ разбрах, че центърът на „Ислямска държава“ в Афганистан е Джелалабад. Синът на Ахмад Шах Масуд, митичният лидер на „Северния съюз“, Ахмад Масуд започна да рекетира хора. Също така широко известният, който шест години беше вицепрезидент, генерал Абдул Рашид Достум, избяга с няколко хиляди войници и практически с онази техника от афганистанската армия, която можеше да спази Афганистан. Всички те, според мен, се готвят за много силна съпротива срещу талибаните. С течение на времето, след като се види, че икономическите реалности не са такива каквито бяха, а и перспективите са почти нулеви, не считам, че Китай ще е в състояние да поеме ролята на САЩ, така че нещата да се успокоят. По-скоро ни очаква един доста сложен пъзел, който трябва да бъде разплетен. Първо какъв тип правителство ще бъде това – то е недемократично. Нещо повече – резервите на Афганистан са около 9 млрд. дола. Те са замразени в американски фондове, защото талибаните се водят терористична организация. Няма значение, че те преговарят и имат контакт, според американските закони те са терористи и затова са замразени техните авоари. Ще има много сериозен проблем с узаконяването на правителство, което ще ръководи Афганистан. Подобно нещо може да стане, когато се организират свободни и честни избори и когато те ги спечелят. Нещо, което като перспектива не ми се вижда много работещо, поне в близките няколко години, а те дотогава трябва да се преборят със задаващата се икономическа криза.
– На какво тогава, професоре, са обречени афганистанците след като международната общност страшно трудно ще признае такова правителство. Изобщо можем ли да посочим липсата на средства като причина за опитите талибаните да запазят контактите си на международната сцена? Първите им изяви включваха думи как ще простят на противниците си, няма да се търси реваншизъм, а вие споменахте за стрелба вчера по жители, които са се опитали да издигнат националния флаг на Афганистан в Джелалабад.
– Вижте, нека да погледнем в миналото. През 1996 г., дори и по-рано, бяха същите процеси. Талибаните трябваше с много силна и жестокост да потушат всички, които бяха против тях. Нещо повече Афганистан в сегашните си географско-политически граници никога не е била изцяло под контрола на талибаните. Северните провинции бяха под контрола на Северния съюз. Защо? Защото там са таджики и узбеки, които не разбират талибаните. Нещо повече имаме много интересен тип афганистански национализъм, който е един от факторите, които помогнаха на талибаните да пропагандират, как една ли не гонят чужденците – американците и въобще НАТО. Този национализъм вървеше много добре през 90-те години, когато те взеха властта. Сега обаче след като имате 20-годишно поколение, което живее с джиесеми, компютри, жени, които имат пълноценна роля в афганистанското общество, тоест пропагандата няма да върви. Всичко е въпрос на преценка на отделните населени места и етноси. Талибаните празнуват пирова победа.
– Тези събития неизбежно ни водят към темата за бежанската криза. Освен основните притеснения за мигрантския поток, все по-реални ли са заплахите от ислямските радикали? Изобщо какво може да очакваме от гледна точка на терористичните групировки?
– Да, това са двете теми, които са много тясно свързани – тероризма и респективно бежанската вълна. Още през 2001 г. талибаните опитаха да се оправдаят пред САЩ, че не са знаели, че Осама бин Ладен и „Ал Кайда“ са конструирали своите планове на афганистанска територия. Осама бин Ладен и неговата терористична организация, както и сега между другото, намират много топло място в триъгълника, който събира афганистанската, пакистанската и иранската граница. Това са един огромни планини, които са много трудно достъпни. Талибаните поеха ангажимента пред американците, че те няма да дават убежище на подобен тип терористични организации. Но, когато вие нямате контрол над цялата държава и отваряте затворите, едно са приказките, а съвсем друго са реалните действия на място. Вътре има освен талибани и криминални престъпници, последователи на крайните групировки. Просто е много рано да се каже какви са структурите и какви са организациите, които евентуално биха се възстановили в много по-сериозен вид. Това, което знаем обаче, че много от тези, които бяха пуснати от затворите, включително и членове на радикалните групировки, се включиха в превземането отделните провинции заедно с талибаните. Тепърва ще се преструктурират нещата.
Що се отнася до самият режим, мога да направя предположение, въпреки че е много рано. Те, според мен, по препоръка на своите пакистански ментори, ще се опитат да направят режим, който е много близък до Ислямска република Иран. Самият говорител на талибаните, който е председател на политбюро, казва следното –жената ще има абсолютно всички права в рамките на шариата и фереджето не е единствения хиджаб, тоест забрадка. Ако в Иран жените задължително трябва да покриват главите си, но практически го правят само символично, предполагам, че това е моделът, който талибаните искат. Хората, които преговаряха с американците и правиха споразуменията, не са стопроцентови лидери на тези, които са на средното равнище и особено полевите командири. Тоест много често виждаме, че едно се приказва, а коренно различно се прави. Просто много зависи от самата конкретна ситуация. Вчера видях един документ, подписан от политбюро на талибаните, в който се казва, че трябва всички, които изповядват шиитското вероизповедание да бъдат оставени по начин, по който те искат, без да им се намесват. В същото време обаче талибаните влязоха в провинции, където доминира шиитско население и видяхме, че бяха свалени флаговете на шиитските джамии.
Станахме свидетели на трагедията, която се разви последните няколко дена на летище „Кабул“. Тези хора не вярват на талибаните, защото ръководителите казват едно, а полевите командири и войниците правят друго. Статистиката е много обезпокоителна. Не знаем колко афганистанци са напуснали домовете си през последните две седмици. Това, което мога да цитирам от ООН е, че през последните седем месеца 360 до 400 хиляди афганистанци са напуснали своите домове. От ирански източници се разбра, че от два месеца насам Иран е създал три големи бежански лагера на границата. Иранците искат тези хора да се завърнат час по-скоро в своята родина, нещо, което няма как да стане. Ако гледаме опита от 1979 г., когато руската армия нахлу в Афганистан, тогава имахме колапс – някъде около два милиона и половина афганистанци отидоха в Иран. Оттогава този поток към Иран не е приключвал, а от там към Турция. За първите седем месеца турските власти изведоха като информация, че незаконните преминавания на турската граница от Изток и от Юг е 259 хиляди. А вече към нас – 17 хиляди за България, Гърция – 9 хиляди, Западните Балкани – над 23 хиляди. Виждате, че всичко зависи от политиката на всяка една отделна държава и в рамките на едно добро сътрудничество и координация с нашите европейски партньори. Този генератор на бежанци няма как да не се задвижи, тъй като талибаните няма как да нямат противници. Няма как хора, които са сформирани през тези 20 години, да се съгласят да живеят било то под по-мекия режим, сходен на Ислямска република Иран.
Източник: Агенция „Фокус“
