Един нов политически проект става от хора, които ползват главите си по предназначение и не мислят само за това дали ще влязат на следващите избори, би бил от огромна полза за хората. Така че, ни най-малко, аз приветствам подобни прояви, коментира Николай Хаджигенов, зам.-председател на ПГ на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
– Отново сме в задънена улица и изправени пред трети поред парламентарни избори. Можеше ли всичко това да бъде избегнато? Въпреки големите надежди, които се възлагаха на първия мандат, партиите на промяната се изпокарахте, защо не да се разберете?
– „Изпокарахте“ е не само неточно, но и некоректно, защото…
– Така изглежда от страни.
– Сигурен съм, че не изглежда така. Нямаше как да съставим мандат, след като още нямаше резултати и Слави Трифонов чете декларации по телевизора със снимки на министри и т.н., което като подход, нали, изначално уби изобщо идеята за съставяне на правителство, това не беше възможно. На следващия етап, на който вече имитирахме разговори, не преговори, забележете, на нас ни пуснаха филмче, т.е. повториха същото, просто бяхме трима души и с това се приключи. Т.е. от всички нас някак си се очакваше да направим каквото иска Слави. И защо трябва да направим такова нещо? Аз нямам против да подкрепим нещо смислено, нещо разумно, нещо насочено към правене на правилните неща, но по правилния начин и с правилните хора. Нищо от това нямаше. Така че не е така, нали, това беше безумна идея. Точно колкото между другото е безумна идеята да връчим третия мандат на БСП отново, за втори пореден път. При положение, че резултатът е ясен изначално.
– Добре, ако президентът беше връчил мандата на вас, мислите ли, че щяхме да имаме по-различна картина от тази, която имаме в момента?
– Щяхме, да. Защото на първо място ние, макар и най-малка група, ние успяваме да си говорим с всички. Второ, дори да не беше преминало правителството през пленарна зала, щяхме да покажем начина как трябва да се направи правителство на малцинството, за да може то да работи. Такава възможност нямаше. Всеки си прави някакви дребни политически сметки, но никой в крайна сметка не му пука нито за народа, нито за суверена, за гражданите или както щете го наречете. Не. На всеки му пука за личните му избиратели какво ще стане на следващите избори. Т.е. всеки един го интересува единствено и само да влезе следващия път без значение къде – дали в президентството, дали в парламента, все тая. Което като политически подход е грозно.
– Отстрани изглежда обаче, може би ще ми опонирате отново, че не малка част от народните представители, у тях липсва държавническо чувство. Или да го кажа по по-различен начин – не са дорасли за политици.
– Не мога да не се съглася, тъй като парламентът е пълен с мъртви души, за съжаление. За съжаление това не би се променило дори и с един мажоритарен вот и да избираме личности, защото в крайна сметка се избират хора, които са познати повече или по-малко, а дали са личности разбираме едва, когато влязат в парламента и хората ги наблюдават от страни и се питат какво става, този човек како точно прави там и защо е там.
– Остава съвсем малко от живота на този парламент. С какво важно, мислите че може да се свърши през тези оставащи дни, освен разбира се актуализацията на бюджета?
– Това, което е важно за мен и за нас, защото то е причината лично аз да съм в парламента, е правосъдната реформа. Затова и Законът за Бюрото е важен, Законът за съдебната власт, аз този път само и само да можем да свършим правилните неща и да можем да закрием спецсъдилищата, внесох собствения си проект за промяна на Закона за съдебната власт, Законът за НСО, може би дори ще приемем поправка в Закона за пране на мръсни пари. Да извадим адвокатите от списъка с доносници. Поне тези неща можем да направим със сигурност.
– На фона на това, че вече сме на прага на нови избори, все по-усилено се говори за появата на нов политически проект, който щял да взима и от ляво, и от дясно. Вие чувствате ли се застрашени?
– Ни най-малко. Един нов политически проект става от хора, които ползват главите си по предназначение и не мислят само за това дали ще влязат на следващите избори, би бил от огромна полза за хората. Така че, ни най-малко, аз приветствам подобни прояви. Ако щете, ние самите сме подобен вид проява, така че за мен ще бъде удоволствие да имаме повече съмишленици, а не хора, които са дошли с идеята да стане тяхното без значение в кой край на пленарната зала са седнали.
– Смятате ли, че можете да намерите общ език с Кирил Петков и Асен Василев, колкото и условно все още да звучи този политически проект?
– Да. Категорично, аз затова и първият ми коментар беше във връзка, с това че си използват главите по предназначение. Да, с хора, които мислят и които избират рационалното, а не емоционалното винаги можем да се разберем по всички въпроси. Доколкото аз пяна ми излезе на устата да повтарям в последните 6 месеца, че сега не е моментът за идеология. Идеологиите имат място, когато имаме нормална държава, когато имаме нормален парламент, истинско правителство, създадем нормални условия за работа и за живот. Едва тогава слагайте си каквито искате разделителни линии идеологически и каквото щете. Сега не е моментът.
– Според вас коя от политическите сили трябва да понесе отговорност за провала на трите мандата?
– Според мен всички, президентът включително, доколкото изборът му не е особено подходящ и предишният път и сега. ИТН със сигурност би трябвало със сигурност да понесат отговорността за безумните си действия.
– Ако обаче същата картина се повтори и при следващото Народно събрание, какво правим оттук нататък? Досега говорихме, че виждаме липса на държавническо мислене.
– Единственото нещо, което можем да направим, е да разчитаме те да поумнеят. Не виждам друг изход. Следващият изход е разбира се, защото не съм сигурен, че имат силите да поумнеят политически, следващият момент остава да съберем някаква нова конфигурация, включително с нови проекти, които се очакват, за да можем да съставим нов тип мнозинство, което да не е емоционално, а да е рационално. Така че това е следващото логично нещо, което трябва да направим.
– Партиите на статуквото обаче сега тържествуват, сигурно ги виждате, защото не успяхте да съставите кабинет?
– И правилно тържествуват, защото тези безумни политически прояви на част от формациите на промяната, иронично и в кавички, всъщност направиха така, че Гешев и Борисов все още да са на власт. Борисов не пряко, но нали не забравяме, че корупцията си седи, олигарсите си седят. Всички хора на Борисов и Пеевски си стоят. Т.е. купонът си тече, но не по добрия за хората начин. И това е изцяло в тяхна полза в крайна сметка. Само е огромен упрек към всичките тези, които си позволяват да не мислят за хората, без значение дали ги наричат суверен, гражданин или каквото и да било, мислейки само за себе си и избирайки идеята, че трябва да стане каквото съм решил, защото така съм си решил, което е поведение на 3-годишен.
– Думите на Слави Трифонов, че при следващ парламент трябва да се състави правителство на всяка цена, вас не сме ви питали как ги разбрахте?
– Аз ги разбрах, може би правилно – той казва „смирете се, следващият път ще направим правителство, а следващият път ще стане каквото аз искам“. И не – няма да стане каквото ти искаш. Ще стане това, което трябва да стане и то трябва да бъде правилното нещо.
– Избори 2 в 1 – това ли е най-добрият вариант? Виждаме, че вече имаме дата за президентските избори – 14 ноември първи тур.
– Точно така. Не съм сигурен колко е добър вариантът 2 в 1. При всички положения, ако са 2 в 1 това ще вдигне избирателната активност, което е в полза за всички. Ако президентът вземе друго решение, защото нашите избори зависят от него, каквото е такова.
Източник: Агенция „Фокус“, интервю на Евелина Бранимирова
