Длъжни сме да направим възможното следващите 4 години икономиката ни да се движи с по-голяма скорост от Унгария, Чехия, Полша, Румъния, за да намалим разликата поне с по-развитите източноевропейски страни, подчертава професорът
Проф. Румен Гечев, зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: За първи път от 1997 година страната ни влезе в новата година без финансова рамка. Все пак нов бюджет има, и акцентите от проект за него бяха представени от финансовия министър и вицепремиер Асен Василев, според който това е бюджет, който се опитва да постигне трайна промяна в параметрите и теорията на икономическия растеж на страната. Бюджет е на икономическия растеж – така го определи вицепремиерът Василев. Какво всъщност ни готви този документ, все още в проект, за тази година? Наш гост е проф. Румен Гечев – зам.-председател на Парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Румен Гечев: С уговорката, че бюджетът още не е влязъл в Бюджетната комисия.
Водещ: Той е проектобдюжет, засега поне.
Румен Гечев: Така че има предварителни, много предварителни данни, но все пак дават представа като рамка, която при всички случаи основните параметри най-вероятно ще останат в тези величини. Обикновено, ако има промени, те касаят някои детайли в приходната част, в разходната, но общо взето философията на бюджета се е очертала. Тя наистина е философия на растежа, макар че бихме желали да видим и по-висок растеж. Но имайте предвид, че както целият свят и Европа, така и в България, все пак един растеж, който е заложен от 4.89, тоест, почти 5%, 5-процентен растеж в условията на такава Ковид криза, която е непредвидима, мисля че все пак е по-добре, отколкото кризисно състояние. Така че може и да бъде по-добре растежът, възможно е, в зависимост от това колко време ще продължи Ковид през текущата 2022 година. Всички се надяваме, че растежът може да достигне и 6% при определени условия.
Водещ: Проф. Гечев, в проектобюджета има 3 основни акцента: нарастване на капиталовите инвестиции, на инвестициите в хора и социална справедливост, и подсигуряване на адекватен стандарт на живеене за всички български граждани. Усеща се много солидно социалният акцент, който се дължи със сигурност на присъствието на БСП в коалицията. Как обаче това ще се материализира на практика?
Румен Гечев: Да, наистина предварителните намерения, заложени в проектобюджета, са, че в социални програми в бюджета са заложени, както обяви министърът на финансите, 20 млрд. лева, което е поне с 7-8% увеличение спрямо предходната година. И както виждате, че ние по тези предварителни данни няма причина от БСП да сме недоволни, защото за което настоявахме при разработката на коалиционното споразумение, в значителна степен се реализира, не само по отношение на безплатните детски градини, но по отношение стимулите за учениците, за младите семейства, по отношение на пенсиите, и това да се гарантира вече с корекциите, които бяха направени. Но и при влизането на новия бюджет от 1 април 2022 година трябва и очакваме да се създадат условия за по-чувствително увеличение на пенсиите още през 2022 година с хоризонт следващите бюджети до края на мандата, за да се постигне един процес на намаляване на разликата на българските пенсии с пенсиите на други страни от Европейския съюз, ако не най-развитите, което ще отнеме доста време и няма как да стане за 4 години, но ние сме длъжни да направим всичко възможно следващите 4 години да се движи с по-голяма скорост икономиката на България от Унгария, Чехия, Полша, Румъния, за да можем да намалим разликата поне с по-развитите бивши източноевропейски страни.
Водещ: Тази година, според думите на вицепремиера Василев, се очаква да изтеглим 7.3 млрд. лева нов дълг. Не трупаме ли вече доста заеми?
Румен Гечев: Не. Числото от 7.3 млрд. лева, имайте предвид, че малко над и около 3 млрд. лева това са стари дългове, които теглим като нов дълг, за да платим стария. Но в случая по отношение на стария дълг от тези общо около 7 млрд. лева, 3 млрд. лева са стари дългове и за тях ще ползваме ресурс, както е предвидило Министерство на финансите, и то няма причина да не бъде одобрено, да се ползва една малка част от фискалния резерв, около 30%, така че да не се тегли нов заем. А другите 4 млрд. лева да бъдат осигурени от теглене на държавен заем на вътрешния и международния пазар, там, където цената е най-ниска. Но тази обща величана от 7 млрд. лева представлява под 5% от БВП, така че общият дълг на България след тези 7 млрд. лева ще си остане под 30% от БВП. И искам да ви уверя, че хората, които не се занимават с тези числа, делът на държавния дълг в БВП на България и тази година ще остане в пъти по-малък, отколкото дълговете даже на най-развитите пазарни икономики, където той е 70-80-90%, тоест, 2 пъти, 2.5-3 пъти по-голям от България, да не говорим за някои страни, където е далеч над 100%. Тоест, простираме се според чергата си и държавният дълг може да звучи 7 млрд. лева много, но при над 130 млрд. лева БВП годишен на България това не е проблем.
Водещ: И още един въпрос предизвикват най-вече параметрите на този бюджет. И в първи коментари на ваши колеги се усеща загриженост, дали не се залага на макроикономическа политика, която да създава огромни дефицити, които пък от своя страна да стимулират инфлацията.
Румен Гечев: Не знам за кои мои колеги говорите, но моите колеги би трябвало, ако са и имат икономическо образование, добре, но е хубаво да четат статистиката, защото дефицитът на най-развитите страни в Европейския съюз в условия на Ковид криза, когато и Международният валутен фонд, и Европейската комисия, и Европейският парламент взеха решение за насърчаване на правителствата на страните-членки на Европейския съюз да увеличат разходите, за да компенсират семействата и фирмите в условията на Ковид криза. И да ви кажа, че примерно тези колеги, които коментират, е добре да отделят 10-15 минути, ако ползват някакъв чужд език, но всъщност има превод и на български, за да видят, че в Еврозоната, където са най-развитите страни на Европейския съюз, бюджетният дефицит ще бъде 7.9%, тоест, 8% се очертава минимум през 2022 година. В някои също развити страни той е над 10%, а в България е заложен този дефицит да бъде около 4%, което да ви кажа по-скоро е твърде нисък бюджетният дефицит, тъй като излиза, че българската държава ще бъде с най-малък дефицит, тоест, най-малка разлика ще има приходи и разходи в България в сравнение с всички останали почти страни-членки на Европейския съюз с едно-две изключения. С една дума, не само няма рискове от дефицити, но е доста пестелив дефицитът в сравнение с това, което правят нашите партньори.
Водещ: И още една съпоставка между числа предизвиква смущение, а вие ще ни поясните дали имаме основания за тревога. Заложените в проектобюджета разходи са над 63.153 млрд. лева, а приходите са 57.250 млрд. лева, тоест, ние изхарчваме 6 милиарда грубо казано повече, отколкото изкарваме. Това не буди ли тревога?
Румен Гечев: Ами не, то това в учебниците е описано като бюджетен дефицит. Това е бюджетният дефицит, и той е около 4% от БВП и е рекордно нисък. Няма страна, единствените страни, които нямат бюджетен дефицит по-трайно и бих казал доскоро, това бяха Саудитска Арабия, която има достатъчно приходи от петрол, някои други страни от Близкия Изток петролоизносители, но даже и Саудитска Арабия в последните години започна да реализира дефицити. Също така ще ви е интересно да ви кажа, че примерно Федерална Република Германия от, да не кажем от Втората световна война, защото страната беше разрушена, но от 1970 година насам е имала само 3-4 години на бюджетен излишък. А САЩ, Япония, Испания, Франция, Великобритания…
Водещ: Да, те са с дефицити големи, това е известно.
Румен Гечев: Те са с дефицити от малки, както се казва шеговито. Така че не се притеснявайте. Когато дефицити са 3-4-5%, а както ви казах, развитите страни отидоха на 8% дефицити, по-скоро спорът дали развитите страни нямат по-добър избор и повече правят за семействата и за бизнеса си отколкото в България. И затова ви казах, че според мен, можеше да бъде малко по-висок дефицита, може би с 1%, само че с условието тези средства от около процент, 1.5-2 милиарда, ако зависеше от мен бих препоръчал малко да се увеличат инвестициите чрез публично-частно партньорство, тоест, малко да налеем вода във воденицата на българската икономика. Но това вече е въпрос, който ще дискутираме в Комисията по бюджет и финанси.
Водещ: А вие какви препоръки имате към този бюджет?
Румен Гечев: Трябва да видя числата в детайли преди да правя препоръки, но ми се иска да помислим с колегите, дали не можем да намерим резерви малко да заложим по-висок икономически растеж. Защото румънците са заложили по-висок растеж от България, а за съжаление ние сме последната страна в Европейския съюз и ние в момента трябва да видим, как да изместим Румъния, колкото и да обичаме нашите съседи, защото бидейки на последно място в Европейския съюз в последните 10-12 години, това не е никак добре не само за самочувствието на българите, но и за стандарта ни. И затова, при положение че доста страни от Източна Европа залагат растеж, който е 5,5, 6,5, 7% растеж, ние сме малко скромни с 4,8-4,9% и затова трябва да помислим, дали не можем да мобилизираме малко ресурси, така че да завъртим българската воденица малко по-добре и растежът да е по-висок от близо 5%.
Водещ: Забавянето на Плана за развитие и устойчивост ще повлияе ли на изпълнението на бюджета?
Румен Гечев: Той по-скоро влияе, той е много важен за това, че трябва да се съобразяваме с условията за реализацията на плана и да си осигурим едно от най-важните направления – технологичното обновление и преструктуриране на енергетиката, този изключително важен проблем в момента. Иначе средствата, ако ги разделите годишно, ние всъщност за България имаме към момента 100 милиарда лева, замразени в българската банкова система и банките не знаят буквално какво да правят с тия пари, в смисъл, че няма читави инвестиционни проекти. Т.е. ние разполагаме, българите, с достатъчен финансов ресурс, ако имаме добри инвестиционни проекти. И затова ресурсът, с който ние разполагаме, е многократно по-голям, отколкото бихме получили от Европа. Това първо. И второ – тежко на тази държава, която ще зависи само от бюджета на Европа, а не направи така, че да зависи от собствените си ресурси.
Водещ: И още един много важен въпрос, продиктуван от проекта за бюджет на вицепремиера Василев. В него средногодишната инфлация е заложена за 5,6 на сто, обаче това ще успее ли да се постигне? Защото засега инфлацията е към 7-8%.
Румен Гечев: Ще може, тъй като, ако се увеличат инвестициите след април-май до края на годината…
Водещ: Тя ще се стопи?
Румен Гечев: При по-големи инвестиции, при други равни условия, по-голямо предлагане на стоки и услуги, това така да се каже попива инфлацията. Защото инфлацията е процес, при който парите в обръщение, платежоспособното търсене, както се казва, е по-голямо от стоките и услугите, които се предлага на пазара. Т.е. зависи от това, дали ще си инвестираме инвестиционната програма. Имаме условия да я реализираме, така че тази амбиция за постепенно свиване на инфлацията е реалистична. Освен това тенденциите в това число и на инфлацията в България отговарят и на тенденциите в Европейския съюз и като цяло извън него, защото няма как Европа да харчи трилиони евро за стимулиране на икономиките и спасяване на икономиките в условията на криза и това да не породи инфлация, която действа и в другите страни, която се прехвърля, част от нея, и в България, и т.н. Така че може да бъде овладяна. Освен това да използвам случая да кажа, че все пак има две институции, които отговарят за инфлацията, и ние трябва да чуем – малко мълчи сега Българската национална банка (БНБ), може би тя изчаква да види параметрите на бюджета официално, но по Конституция Централната ни банка отговаря за валутния курс. В случая той е фиксиран върху еврото, тъй като сме в Паричен съвет, но навсякъде централните банки основната им грижа е стабилни цени, т.е. ниска инфлация. И разбира се, правителството, тъй като бюджетната политика има отношение към инфлацията пряко. И затова двете институции трябва да работят много добре, не само правителството, но и БНБ, така че да се направи всичко възможно за ограничение на инфлацията.
Водещ: Да, защото пазаруващите всеки ден виждат точно обратното, т.е. не намаляване, а растеж на цените.
Румен Гечев: Така е, обаче когато кажеш „А“, трябва да си готов за „Б“. След като държавите в Европа и извън нея развързват кесията, за да посрещнат нарасналите потребности на здравеопазване, на образование, да покриват загуби на фирми, да предоставят някъде на доста места безвъзмездно, в това число и в САЩ, подаръци за хиляди долари за бедните семейства в САЩ – та, като кажеш „А“ и развържеш кесията, и раздадеш парите, съвсем естествено е да очакваш и увеличение на инфлацията. Но затова се правят и съответните програми. След като икономисти и политици знаят, че ефектът ще бъде по-висока инфлация, те са длъжни да бъдат готови и с мерки, където този ефект да бъде ограничен.
Водещ: Тези мерки вие четете ли ги в бюджета за тази година?
Румен Гечев: Чета ги, защото това, което се предоставя от бюджета, тези около 60 милиарда в бюджетни разходи, сумата спрямо брутния вътрешен продукт е 42-43%, което ще рече, че при други равни условия, даже и при 45-46%, искам да ви кажа, че даже и извън Ковид кризата, в много страни около и малко над 50% от брутния вътрешен продукт се разпределя през бюджета, без да има висока инфлация. Така че е напълно възможно, но разбира се, трябва да се внимава с това определени групи фирми в отделни сектори на икономиката, като енергетиката особено, да не се допуска спекулативно нарастване на цените. И затова примерно – ето, в момента още не сме свършили всички гласувания, но промените в Закона за енергетиката, изборът на ново управление на КЕВР, всичко това са фактори, които показват, че държавата трябва да вземе всички институционални и организационни мерки, така че да не позволи спекулативно увеличение на цените, което обикновено е основният източник на инфлация.
Водещ: Кои промени гласувате в момента, които биха ограничили именно спекулативното действие на пазара в енергетиката?
Румен Гечев: Сега приемаме – в момента сме в почивка, продължаваме работа – приемаме окончателно правилата за избор на членове на КЕВР и най-вероятно още от следващата седмица ще започнат изслушванията в парламента, така че би трябвало към края на януари – началото на февруари ние да имаме ново ръководство, което, като го избираме тук, да ни каже какви допълнителни мерки ще бъдат взети по отношение на условията, при които те ще се съгласяват и ще регулират цените на пазара, основно на електричеството, но също на водата, на природния газ. Това са все стратегически стоки, които имат пряко отношение към общите равнища на инфлация в България.
Водещ: В събота предстои 50-ят Конгрес на БСП. Ще погледнете ли на политиката през икономиката?
Румен Гечев: Разбира се, защото в момента Конгресът на партията се провежда в условия, при които БСП е част от коалиционното правителство. И затова се посреща Конгресът с интерес, тъй като решенията на Конгреса зависят от решенията на самите членове на Конгреса, но ние трябва да направим така, че Конгресът да завърши с послание, че партията се стабилизира, а стабилизацията на БСП, изясняването на ролята на БСП в правителството, което ще бъде поднесено от вицепремиера и председател на партията г-жа Нинова и дискусията след нея. Трябва да направим така, че в края на Конгреса ние да сме наясно какво следваме като членове на коалицията, да направим оценка на коалиционното споразумение, да оценим в каква степен са защитени програмните цели на партията. Това, разбира се, ще бъде разгледано и в светлината на новия бюджет като параметри. И пак ще кажа – в случая трябва да се запази естествено организационния и институционален облик на БСП, но в момента БСП участва в управлението и отговорностите са още по-големи. Затова ще намерим начин, сигурен съм, а там, където има вътрешни противоречия, да изясним тези противоречия какви са – дали са идеологически, дали става дума за лични интереси, както е в много случаи. И не бива да позволяваме БСП да става заложник на лични интереси, тъй като отговорностите на партията в момента пред българското общество са много големи.
Цоня Събчева
