Велизар Енчев, дипломат, университетски преподавател, журналист, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Три меморандума – за земеделието, малките и средните предприятия и за жп
връзката София-Скопие, конкретни задачи за работните групи между двете държави, без смени в Историческата комисия от наша страна плюс футболен мач между двете правителствени гарнитури – това са резултатите от заседанието на кабинетите на България и Северна Македония. Песимистите биха ги нарекли „много постни“,
оптимистите биха попитали „А без хич?“. Двамата премиери демонстрираха новия подход за постигането на конкретни резултати, който е фокусиран в икономиката, както те се изразяват, но отново избегнаха най-спорните теми, като историята. Македонският премиер Димитър Ковачевски коментира много предпазливо българското искане българите да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на страната, но допусна възможност това да се случи след като махнем ветото. Не бяха споменати исканията на България от 2019 г. за реабилитация на жертвите на комунизма, махане на табелите с „български фашистки окупатори“, езика на омразата. С това щели да се занимават двете външни министерства. И може би за най-голям успех да се счита, че от българска страна няма да се правят персонални промени в общата българо-македонска комисия, която има за цел да изчисти спорните исторически въпроси. Особено на фона на предишните заявления от българския министър-председател и на подпитването от македонския дали пък няма да сменим някой и друг историк, това може би трябва да се приеме като постижение. Срещата в София бе оценена като положителна стъпка от министъра на външните работи на председателстващата в момента Съвета на Европейския съюз Франция Жан-Ив льо Дриан, който изрази надежда, че междуправителствената конференция със Северна Македония и Албания може да се състои до месеци. Следователно да разбираме ли, че ни се дава такъв срок? Наш гост е Велизар Енчев – дипломат, университетски преподавател и журналист. Какви са успехите и въпросите след заседанието на кабинетите на България и Северна Македония в София, г-н Енчев?
Велизар Енчев: Ако се позова на последните ви думи – за новината от Франция, че се очаква до месеци да вдигнем ветото за членството на Македония в Европейския съюз, новините не са добри. Освен това, мисля, че точно в днешния ден, когато коментираме посещението на македонската правителствена делегация, е хубаво да си зададем въпроса: не е ли малко странно това, което се случва – в разгара на руско-американската криза, кризата между Русия и НАТО, разбирай САЩ, която трае вече десетина дни, точно в този момент се случват тези разменени визити в Скопие и София. Аз мисля, че форсирането от българска страна на диалога със Скопие точно сега е функция на руско-американската криза, т.е. това е опит от българска страна, опит да сме в синергия с натиска, който ни се оказва от Брюксел и от Вашингтон по Македонския въпрос, и то в синергия, която изцяло да задоволи нашите съюзници. Което според мен е втора неприятна новина, защото наистина точно в този момент, точно в днешния ден пристига тази македонска делегация. Друг е въпросът дали, когато оценяваме това посещение, трябва да даваме положителна оценка на новините, които преди малко изнесохте, защото когато става дума за тази железопътна линия между България и Македония, добре е вашите слушатели да знаят, че тази линия е готова още преди стотина години. По-точно българският участък на тази линия е готова до „Деве баир“, до „Гюешево“ още преди 108 години. А още по-важно нещо, което показва, че подписаното споразумение за железопътната линия по Коридор №8 е плагиатство, тъй като през 2017 г. заедно с Договора за приятелство беше подписан Меморандум за железопътното свързване. Нали разбирате, че става дума за повторяемост на действия, които вече са извършени и които се отчитат като голям успех. По никакъв начин не искам да омаловажа това решение за свързването на линията, но всички ние знаем, че тази линия беше докарана до „Гюешево“, буквално до границата със сегашна Република Северна Македония по време
на Втората световна война или в навечерието на Втората световна война, когато българското правителство на цар Борис ІІІ реши да свърже двете страни, т.е. да установи железопътна линия с тогавашната територия, която все още беше в границите на Кралство Югославия. А пък ако коментирам връзките по спортна линия, тъй като сега виждам, че е имало среща между спортния министър на България с неговите македонски колеги и е било постигнато споразумение за футболен мач между правителствата на България и Северна Македония – тук искам да се пошегувам, но с горчив хумор, че ако ще има такъв футболен мач, надявам се той да не повтори по никакъв начин злополучния македонски филм „Трето полувреме“, който беше реализиран преди, ако не греша, седем- осем години от правителството на Груевски, правителството на ВМРО-ДПМНЕ, да припомня на
нашите слушатели – антибългарски филм, с изцяло злостна антибългарска кампания и фалшифициране на историческите факти, при това създаден и финансиран от държави от Европейския съюз, на първо място Чешката република. Надявам се наистина този футболен мач да не се изроди във филма „Трето полувреме“. Но също така, когато говорим за филми, има още една неприятна новина, която по никакъв начин не трябва да се омаловажава – това, което се случи снощи в Българската национална телевизия. Предварително обявеният филм на Милена Милотинова, и то обявен няколко дни по-рано единствено от генералния директор г-н Кошлуков. Филм, който е сниман през 1999 г., ако не греша…
Водещ: През 1999 г., точно така.
Велизар Енчев: Да, в „Само защото бяха българи“ става дума за македонската „Кървава Коледа“ на 7 януари 1945 г., когато са избити стотици българи от сърбо-югославските комунисти и започва процес на тотална денационализация, преследване, избиване и затваряне на всичко българско в тогавашна Титова Югославия и Македония. Този филм падна, както разбираме, снощи, в последния момент, именно за да не се хвърля сянка, както разбираме, върху посещението на македонската делегация. Ето тези факти, които случайно или не се навързват със спорта и с киното, показват, че противоречията между нас са много по-дълбоки, отколкото някакви споразумения, които сами по себе си са важни, разбира се – в транспорта, в комуникациите, железопътната линия и самолетните линии, които би трябвало да се реализират. Но мога да кажа категорично, че нито едно от тези споразумения, които досега не са се реализирали, не е по вина на българската страна.
Водещ: Ако зависеше от мен, аз бих прожектирала този филм на Милена Милотинова, защото той е невероятно документално разобличение на геноцида над българите в Македония, но бих го прожектирала преди началото на съвместното заседание на двете правителства. Нека двете правителства да изгледат този филм. Дано това някога се случи, защото в поуките от него са изводите за бъдещето на двете ни държави.
Велизар Енчев: Аз се страхувам, че говорейки за този филм и неговото спиране – и този страх вече съществува у мен от един месец, че се готви отстъпление от българска страна. За съжаление, за това отстъпление има и фактор отпреди час – това е следното: по време на срещата на българския държавен глава Румен Радев с македонската делегация г-н Радев се е обърнал към г-н Ковачевски, и това можем да го видим сега във всички телевизионни емисии и сайтове, цитирам точните думи на г-н президента, които веднага ще ги коментирам, той казва: „Вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония ще ни даде кураж и възможност да отворим вратата за Европейския съюз“. Моя милост и още няколко историци и наблюдатели от дълго време предупреждаваме, най-вече след последната среща на върха в Европейския съюз в Любляна, Република Словения, когато българският държавен глава за първи път даде заден, и по-точно – по негова инициатива и разбира се, на служебното правителство бяха сменени приоритетите. Вместо приоритет №1 в българо-македонските отношения, или по-точно в българо-македонските различия да остане проблемите в присвоената българска история и присвоеното българско културно-историческо наследство, и промяната на учебниците по история в Република Северна Македония, на първо място се постави именно въпросът за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония. Дори се постави на трето място, тъй като на второ място бяха поставени тези икономически проекти. Т.е. смяната на тези приоритети фактически сваля летвата, която Македония трябва да прескочи, за да влезе в Европейския съюз. Това е изкуствено занижаване на изискванията от българска страна, за да можем да отстъпим. И това според мен е най-най-неприятната новина. А още една неприятна новина има, която трябва веднага да се коментира. Аз я коментирах преди три дни в сайта „Епицентър“. Спомняне ли си, че преди три дни се проведе телефонен разговор между българския държавен глава и македонския му колега по инициатива на г-н Пендаровски? И по време на този разговор, за огромно мое учудване, и от протоколна гледна точка, и от политическо-морална гледна точка, г-н Радев покани на посещение в България, без да се уточнява датата, Пендаровски. Сега, кое е всъщност странното и кое е според мен е нарушението на правилата – ами, защото точно този човек, точно сега не трябва да идва в България, ако преди това не даде някакво обяснение за две свои действия. В навечерието на посещението на министър-председателя Кирил Петков в Скопие, спомнете си, на сайта на македонското президентство излезе официална информация, че г-н Пендаровски кани на визита в Скопие, в неговия офис сепаратистите от организацията ОМО „Илинден Пирин“, които развиват своята антибългарска сепаратистка дейност в нарушение на Българската конституция у нас – първото. И второто, нещо, което би трябвало да спре такава покана, е, че по време на срещата между Пендаровски и българския министър-председател и делегацията, които са били, и след нея за телевизия „24“, македонският президент какво заяви – че в България има македонско малцинство. Е, тези два факта не бяха ли достатъчни точно сега, без преди това да даде някакво обяснение или опровержение македонският държавен глава да не се кани в България? Това ме кара да мисля, че и по тази линия, по линия на президентството, се опитваме да бъдем в синергия с натиска от Брюксел и Вашингтон.
Водещ: Знаете ли, в навечерието на посещението на българския премиер в Скопие журналист от „Сител“ е взел твърде нелицеприятно интервю, което в последствие е манипулирал, тенденциозно коментирал и излъчил по телевизията – тя е известна като най-антибългарската телевизия в Северна Македония. Значи, те преди посещението на българския премиер могат да му се подиграят с едно интервю, което той подхождайки добронамерено и нищо не подозирайки е дал, а ние сваляме филм, който документално, с разкази на очевидци, с документи, с факти показва насилствената асимилация, геноцида над българите в Македония. Това как си го обяснявате?
Велизар Енчев: За съжаление, сте много права. Но вижте, това е, за съжаление, характерна
черта на българския политически елит, характерна нихилистична черта на българския политически елит в последните 30 години. И по този повод да кажа още нещо, което ми направи много силно, но неприятно впечатление в изявлението на министър-председателя Кирил Петков веднага след срещата с македонския си колега. Той заяви – това го видях и в заглавия вече на вестниците, очевидно това се слага като мото на посещението – г-н Кирил Петков заяви, че с тази визита и с тези инициативи, които в рамките на 10 дни се извършват от двете страни, ще се сложи край на езика на омразата и на национализма. Да направя едно уточнение – очевидно г-н Кирил Петков слага знак за равенство между език на омразата в Република Северна Македония и такъв език, който той чува в България. И освен това, да не забравим още нещо. Преди 2 седмици – това също го коментирах в медиите – г-н Кирил Пеков заяви, че в България, и в Македония, разбира се, веднага постави знак на равенство, има деструктивни сили, които пречат на отношенията ни. И аз тогава попитах: кои са тези деструктивни сили в България, кого има предвид. Дали има предвид историците в смесената комисия, по-точно българската й част, дали има предвид коментатори, които мислят така, дали има предвид политически сили, които мислят така, в или извън парламента? Очевидно отговор няма да получим. Но поставянето на знак на равенство между критичното говорене в България и езика на омразата в Република Северна Македония според мен е напълно неприемливо. Но все пак поне за мен има една добра новина. Поне за мен има една добра новина и добрата новина
е, че има поставени червени линии от главния партньор в това правителство, от страна на БСП и от Корнелия Нинова, две червени линии, които са поставени: първата е за Истанбулската конвенция, втора – за отношенията с Македония. И аз смятам, правя една прогноза, че ако г-н Кирил Петков си позволи да прекрачи червената линия с Република Северна Македония, което ми се струва вече все по-вероятно след това изявление на държавния глава, че вписването на българите в Конституцията на Македония „ще ни даде кураж и възможност да отворим вратата на Европейския съюз“, което между другото, те биха го направили, защото това е в техен интерес и не е кой знае какво…
Водещ: Да, в момента те се опитват да се опъват, чисто драматургично, за да си придадат тежест.
Велизар Енчев: Да, не е никакъв проблем това да го направят и ние да вдигнем бариерата, забравяйки за историята. Искам да кажа, слава Богу, че има тази червена линия, която Корнелия Нинова постави, защото аз съм убеден, че БСП и Корнелия Нинова по никакъв начин няма да позволят тази червена линия да мине и ако случайно тази червена линия бъде премината, БСП ще напусне управлението – в това съм дълбоко убеден.
Водещ: Въпросът е: в какво ще се изрази тази червена линия? Как я формулирате? Така казана звучи прекалено общо и може и нищо да не означава.
Велизар Енчев: Да го кажа така: ако ние дадем съгласие за членството на Република
Северна Македония, както цитирахте в началото френския висш представител, до няколко месеца дадем това съгласие, ако ние направим това, позовавайки се на съгласието на македонската страна да впишат „българи“ в Конституцията на Република Северна Македония заедно с египтяни, сърби, роми, хървати, черногорци, по няколко
хиляди души, забравяйки и слагайки на втори план най-главния проблем в нашите отношения – откраднато, присвоено българско културно-историческо наследство, това ще е преминаване на червената линия.
Водещ: Ще видим дали ще се стигне до него, защото ето, виждате динамиката в изказа – до онзи ден авиолинията София-Скопие беше хит №1 в пиара на правителството, днес тя изобщо не се спомена. Направи ли ви впечатление?
Велизар Енчев: Тъй като е икономически нерентабилна.
Водещ: Точно така е. Това го знаят всички. Знаеше се и предваритлно.
Велизар Енчев: Мисля, че изобщо не е нужно да коментираме такива виртуални реалности. Струва ми се, че трябва да говорим за по-сериозни неща. Но
нека да кажа още веднъж, все пак за да не омаловажаваме и икономическите инициативи
– те са изключително важни, все пак става дума за съседни страни. Нека да кажа, че не непостроения Коридор №8, железопътната и пътната част и приземената авиолиния София-Скопие са преградата пред македонското еврочленство. Аз смятам, че е илюзия, че Коридор №8 може да заобиколи историята, нашата окрадена история, и да асфалтира нашата памет. Струва ми се, че спуснатата българска бариера пред членството на Скопие в Европейския съюз – не струва ми се, сигурен съм – е присвоената ни история и македонизираното българско културно-историческо наследство. Това е големият проблем, който трябва да се разреши. Всичко останало е второстепенно, което по никакъв начин не омаловажава тези приоритети, като вписване на българите в Конституцията на Република Македония, изнасяне на истината за репресиите в Република Северна
Македония, в бившата Югославска социалистическа Република Македония по отношение на българите, реабилитирането пострадалите. Това са много важни неща, но големите разлики са в историята.
Водещ: И в македонизма.
Велизар Енчев: На първо място.
Водещ: Да, на първо място, защото той всъщност е концепцията, върху която се гради фалшивото усещане за държавност на югозападната ни съседка.
Велизар Енчев: Да, македонизмът, който беше сътворен в края на ХIХ век, по-точно бяха пуснати корените на македонизма в края на XIX век от сръбския национализъм в лицето на такива личности като Гарашанин и Стоян Новакович, но неговата реална реализация се случи през 30-те години на миналия век в лицето на Коминтерна. Коминтернът – нека да припомня на вашите слушатели, една организация, направена от Сталин в Москва в навечерието на Втората световна война. И Коминтернът всъщност узакони с декрет – и за съжаление то беше реализирано 1944 г., формирането на македонската нация. И сега по ирония на съдбата, новият Коминтерн го виждам, че се намира в Брюксел и Вашингтон. Той ни оказва натиск, както Сталин ни оказваше натиск да признаем македонска нация, македонски малцинства, да престъпим към дебългаризиране на Пиринска Македония през 1947 г., което е едно голямо престъпление към българския народ. Но всичко сега в момента ни се случва от западна посока. Няма оправдание за българските политици
тогава, през 1946-1947 г. с това престъпно преброяване на населението, което ги определи като „македонци“ в Пиринска Македония, и няма разлика между това, което стана тогава, и ако сега стане същото със западен адрес.
Водещ: Г-н Енчев, каква е вашата прогноза – как ще завърши този ажиотаж?
Велизар Енчев: За втори път ще го кажа: ако отстъпи правителството на Кирил Петков и за голямо съжаление трябва да кажа – с асистенцията на държавния глава, правителството ще падне.
Цоня Събчева
