Не може се съобразяваме, както през 1946 г. – тогава с Москва, сега с Вашингтон. Защото има две тежки думи – това е национално предателство. И не бива да крякат – някои от тях искат да замразят Историческата комисия за две години, коментира историкът акад. Георги Марков в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
– Акад. Марков, какви сигнали за добросъседство излъчиха от Скопие и как ние в София ги разтълкувахме?
– Скопие протакат разговорите, като колегата проф. Георгиев – да замразим за две години Историческата комисия, да не пречи на другите комисии, пък после ще видим. Това означава да пуснем Северна Македония да преговаря за влизане в Европейския съюз, а после ние ще се чудим какво да правим с тая Северна Македония. Тъй като те казват „Ние нямаме териториални претенции“, но те имат малцинствени претенции. Те ще искат национално малцинство в Република България, ще идват от Европейския съд от Брюксел/ тези неща европейските чиновници. Така че аз се чудя на този ентусиазъм на министър-председателя, който мисли, че той ще напише отново историята на Македонския въпрос. Тоя Македонски въпрос има почти век и половина история, която не може да бъде загърбена. Не може Историческата комисия да бъде изпратена там, на пета глуха линия, както той направи. И като направи това Кирил Петков, сега в Скопие веднага се хващат, казват – да, да, нека да не пречи историята да гледаме към светлото европейско бъдеще.
– Как разбрахте това, че изведнъж министър-председателят Ковачевски и външният министър Османи си намериха работа в Брюксел? Знаем, че тези визити изискват много повече време и подготовка. Изиграха ли ни по македонски?
– Да, пак ни изиграха, за съжаление, защото Кирил Петков избърза веднага да отскочи в Скопие. Трябваше да дойде техният нов министър-председател в София и да помоли да пристъпим към преговори или разговори, докато Кирил Петков прояви една такава всеотдайност и веднага хукна за Скопие. Той не е запознат явно с историята на Македонския въпрос. Ние направихме един проект – аз съм ръководител, издадохме част І – „България и Македония. История и политика“. Сега работим по част ІІ. Живот и здраве, и на английски да преведем този труд. И аз му изпратих част І да чете, както и на президента, така и на външния министър. Това беше преди две или три седмици. Но явно политиците нямат време да четат. Ние сега правим история, не ни занимавайте. Но Македонският въпрос има натрупване, той е най-същественият въпрос от общия български национален въпрос и ние за Македония знаете, че сме се хвърляли във войни и в национални крушения, и въстания, и какво ли не. Любимата дума „надграждане“ – над какво надграждаме? В основата е историята. А те не желаят. Те трябва да имат предвид, че ние тук говорим с хора, които са предубедени, които като видят „Българските народни песни“ на братя Миладинови, те пишат „Македонски народни песни“, а вътре в сборника има песни от Самоковско и от Панагюрско, и т.н., от други краища на България.
– Акад. Марков, как ще преговаряме за култура и образование, без историята да присъства вътре? Това не е ли парадоксално?
– Това е наистина парадоксално. Аз забелязвам, че вече понякога наши телевизионни канали нямат превод на така наречения „македонски език“. Няма да забравя техния президент Киро Глигоров, когато дойде тук по покана на д-р Желев, държа едно слово и три пъти каза „Европската уния“ и ни оглежда тържествено. Македонски думи, „Европската уния“. Ние първо на какъв език ще разговаряме? Правим научни конференции – аз говоря това преди години, преди 10, 15, 20, когато бях директор на Института за историческо изследване. И те идват тук и изнасят доклада на английски език. Четат доклада на английски, защото българския „не го разбирали“ е след това в кулоарите аз се опитвам и викам – добре де. Те – ами, ние не разбираме българския език. Ами, нека всеки да си говори на майчиния език – пак ще се разберем. Те говорят на английски език – какво нахалство – тук, в София. За какво става дума?!
– Какъв е полезният ход на българското правителство и от това, което до момента виждаме, адекватно ли е българското поведение спрямо ситуацията?
– За мен не е адекватно, защото отново се проявява синдромът на сателитната политика. Имаше и на времето Дядо Иван, сега има Чичо Сам. Американците не се интересуват от нашата история, те си имат геополитически интереси, и то световни. Така че ние не бива да се поддаваме на американската посланичка, която привиква някои наши министри. Не бива да се поддаваме на натиск от Брюксел, защото не можем да станем съучастници в лъжата и във фалшификацията, в кражбата на българската история. Ние не може да спорим, чий е Гоце Делчев. Той се е предопределил още приживе, той е наш национален герой. Днес се навършват 150 години от рождението му.
Не може се съобразяваме, както през 1946 г. – тогава с Москва, сега с Вашингтон. Защото има две тежки думи – това е национално предателство. И не бива да крякат – някои от тях искат да замразят Историческата комисия за две години. Ние пък ще замразим преговорите за влизането на Република Северна Македония. Може би да съм краен, но това е. Ние няма как да отстъпваме. Най-после, те са в положение да кажат – е, хайде, братя, помогнете. А те се държат така, сякаш от тях зависи всичко, а не от нас.
– България като пълноправен член и на Европейския съюз, и на НАТО държи ли се като такъв или по-скоро и към днешна дата ние се държим пред нашите съюзници от Европейския съюз като едно дете, което е направило беля, и всеки момент чака да бъде шамаросано? От какво се страхуваме?
– Обяснението е и политическо, и икономическо. Ние, когато говорим с равноправните ни съюзници в НАТО и в Европейския съюз, трябва да защитим националния интерес, да не се страхуваме. Това е пораженския синдром. Каквото и да правим, битки, войни – печелим битките и губим войните, защото от големите зависи, от нас нищо не зависи. Не е вярно. Малка държава – не е вярно. Давам все за пример нашите братя маджарите. Вижте как се държат – 1956 г. скочиха срещу съветските танкове. Вижте сега премиерът Виктор Орбан как се държи. Унгария не е някаква държава 300 милиона – извинявайте. Така че Орбан как може в Унгария да държи националните интереси? А нашите политици предпочитат по-лесната политика, само да казват „Да“. Да, но с това „да“-кане си вредим на националните интереси. Ние говорим за равноправие в Европейския съюз. Трябва поне теоретично да си отстояваме националните интереси.
– Позволете ми да завърша разговора ни така. Гоце Делчев пише: „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато сме си българи и всички страдаме от една обща болест. Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани“, казва Георги Делчев.
– Да. И е много прав.
източник: агенция „Фокус“
