За партия на Стефан Янев би гласувал избирателят, който ще търси стабилност и човек, който да мисли преди всичко за България, за хората, а не толкова дали принадлежим на тази или оная геополитическа конфигурация, коментира Кольо Колев, директор на социологическата агенция „Медиана“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
– Кога центробежните сили в управляващата коалиция ще надделеят над центростремителните и какво ще последва след разпада? Въпросът е към Кольо Колев – директор на социологическата агенция „Медиана“. Г-н Колев, Очевидно е, че не стои въпросът дали правителството ще си тръгне, на дневен ред е: кога това ще стане – как е, според вас?
– Изключително труден въпрос поради простата причина, че ако се базираме на здравия разум, то това правителство имаше шанс примерно да изкара доста време. А ако се базираме на това, което наблюдаваме, на емоциите, на крясъка, то всеки момент ще падне. Така че много трудно е да определим, кое ще надделее – дали здравият разум или емоцията, крясъкът, желанието да се покажеш. Тук, разбира се, има много по-тънки моменти, примерно на най-слабата верига в управленската коалиция, без съмнение е „Има такъв народ“. Още от първите избори, вторите, третите и т.н. се видя, че за тях властта не е инструмент, а е по-скоро позиция, от която те да си кажат, да говорят. По-скоро те искат да се снимат с властта, отколкото да я използват като инструмент. Това, разбира се, дава превес на емоцията на нетърпимостта ако щете към другите, и затова казах, че това е най-слабата верига, от която най-вероятно ще се скъса коалицията. Сега вече допълнителни моменти виждаме около новите относително червени линии за и против оръжие за Украйна. Тук виждаме категоричната позиция от една страна на „Демократична България“, която казва: „Ето ние тук трябва да дадем оръжие. Ако не се заявим като най-първи атлантици, ние няма да участваме“. От другата страна, разбира се, е БСП. При това положение много трудно, вие казахте: кога, кога ще се случи – много трудно е да се определи, може да се случи всеки момент. Ако надделее здравият разум, който казва, че в крайна сметка това правителство не е за да решава проблемите на Украйна или проблемите на света, а е призвано да решава проблемите на България и на българите, просто от това до голяма степен зависи колко време ще продължи.
– А това правителство решава ли проблемите на българите? Защото досега ние виждаме, че те теглят заеми. Дори и днес вече излезе информация за искан нов заем от 1 милиард.
– Значи, не бих бил толкова краен. Без съмнение България, както и целия свят, се намира във въртопа на страшни събития. Това е като започнете от корона кризата, продължите с инфлационната, енергийната кризи, след това войната – всичко това нещо е изключително предизвикателство пред всяко управление, не само в България, виждаме и какво се случва по света. Инфлацията вършее със страшна сила и поражда огромно недоволство във всички слоеве на населението, но особено в най-бедната част от населението, тъй като те са най-потърпевши от всичко това. Така че вие казвате: справя ли се правителството – донякъде се справя. В крайна сметка успяха донякъде да овладеят енергийната криза, замразяване на цените, но все пак донякъде това беше успешно. Разбира се, това коства огромни усилия, в това число и в чисто финансов аспект. От друга страна пък виждаме непрекъснати вътрешни крамоли и безумни и ненужни битки в правителството. Но все пак има и някои позитивни неща. Да, опитват се да решат въпроса със съдебната система, направиха някои стъпки в тази посока. Както казах, направиха стъпки по въпроса за овладяване на енергийната криза, туширането най-малкото на голямата първа вълна. Но предизвикателствата са страшно много и до голяма степен, честно казано, никое правителство, според мен, не би се справило в случая.
– Защо оставаме с впечатление, че партиите, които са в това правителство и които управляват, много трудно намират общ език помежду си? По принципни въпроси моментално всяка от тях вади своите червени линии, въпросът не се решава, отлага се до следващия път, и така вече се натрупва една камара – камара на отложените въпроси. И наистина винаги стои въпросът: докога. Докога ще се крета така?
– Аз вече донякъде засегнах този въпрос. Властта като цяло е инструмент, и това е нещото, което те трябва да разберат помежду си, това е инструмент, с който ти трябва да направиш нещо. Това не е наградата, не е крайната цел. Крайната цел е това, което искаш да направиш чрез този инструмент. За голяма част от партиите обаче изглежда, че властта е някаква форма на награда. И тичаме, тичаме и накрая хващаме наградата, и голяма радост. Не, голяма радост няма да има за случая, тъй като както казах, светът се тресе от проблеми, и България естествено е във всичко това нещо. Оттук нататък ако партиите наистина не разберат, че в крайна сметка са избрани, за да управляват, не са сложени просто да седят и да красят властта и да се опияняват от своето величие на своята изборна победа, нищо добро не ни чака, пък и тях също не ги чака. Та, това е причината – виждането за властта. Властта не като самоцел, а като инструмент.
– Г-н Колев, след поредни предсрочни избори дали България няма да попадне в същата ситуация на политическа всеядност, когато се събират в името на властта несъвместими политически субекти, подобно на сегашните, което е без прецедент в нашата история. Дори надминава Тройната коалиция на НДСВ, БСП и ДПС – тогава имахме цар за премиер, БСП наследница на БКП, прогонила някога царя, и ДПС. Сега мисля, че сме сложили капака с политическата екзотика, на чиито изяви всекидневно сме потърпевши.
– Вижте, както казва Мика Зайкова: „Не се тревожете, и по-лошо ще става.“ Така че наистина в този свят, в който живеем в момента, светът, който се тресе във всички посоки и като инфлация, и като енергийни ресурси, и като геополитическо пренареждане. Всичко това нещо в крайна сметка като рефлексия върху политиката ще ни даде изключително странни, може би дори и страшни, екзотични решения и субекти. Дали при едни евентуални нови избори няма да виждаме нещо още по-екзотично? Ами да, напълно е възможно. И единственото, на което може да се надяваме, е да бъде само по-екзотично, а не по-страшно и по-еклектично и незнаещо какво да прави.
– Задавах напоследък често въпроса дали в рамките на този парламент не може да стигне политическия разум, за да се направи експертно правителство, зад което да застанат политическите сили вътре, но очевидно тази идея не среща голяма подкрепа, не среща топъл прием. Вие как мислите, дали това е възможно или амбициите, претенциите, алчността за власт и за облагите от властта пак ще тласнат партиите към предсрочни избори, след което може би ще видим вариант на същото?
– Тук основата на отговора е началото на вашия въпрос – идеята за здравия разум. Като че ли здравият разум все повече и повече отсъства, за съжаление не само при нас. За съжаление, очевидно наблюдаваме отсъствието на здрав разум, в това число и във висшия ешелон на политиката, при големите, а не само при малките държави, каквато е България. Така че много трудно можем да видим възможността евентуално някакъв вселенски здрав разум да се всели тук в нашата страна и едва ли не да ни даде възможност да мислим конкретно за конкретните стъпки, които трябва да направим, за да избегнем всяка една от тези кризи. Още повече, че има много, много играчи, които както е било ако щете преди Първата световна, както е било преди Втората световна война, които гледат да те приобщят към техния отбор, независимо какво това ще ти струва. И се пускат шарени балончета от типа: „Айде тук в името на демокрацията, айде в името на ценностите, айде в името на какво ли не“, което в крайна сметка винаги досега е завършвало трагично. Така че както казах, много трудно мога да си представя пришествието на здравия разум и идеята „Айде по-полека, я да си гледаме ние нашата малка къща, за да може по някакъв начин да избегнем големия въртоп, който тресе света“. Много, много, много невероятно ми се струва. По-скоро ми се струва, че ще бъдем засмукани в общия водовъртеж. И след това изплюти с тъжни последици за страната.
– Когато боговете са решили да погубят някого, най-напред му взимат ума, гласи старата максима. Какви ще бъдат тъжните последици за нас? Къде и с какво ще бъдем погубени?
– Ако се отървем само с икономически размишления, загуба на дребен просперитет, на увеличаване на бедността, на мизерията, според мен, ще бъдем щастливци.
– Което означава, че може да има още по-лошо. Кое е то?
– Виждате за какво става дума – значи, барабаните на войната ни бият, иска се от всеки да се строи под знамената без да мисли за себе си, а да мисли за величавите каузи. Както казах, така е било и при Първата световна война, така е било и при Втората световна война, дано да не ни сполети и третата.
– А има ли такава опасност?
– Все повече и повече, за съжаление. Както казах, здравият разум, който отсъства в българския политически живот, като че ли отсъства и на световната политическа сцена. Така че, да, има такава опасност, и тя за съжаление се увеличава от ден на ден.
– Като погледнем към ветрилото от българските партии, коя ще оцелее при следващия парламент и коя ще бъде подменена с политически генерик?
– Всички политически партии в момента са в много тежко положение. Колегите изнасят данни – ето, тези не стигат, пък тези задминават, пък тези са на първо място. Всичко това е илюзия. Де факто наистина тези, които са най-добре, това е ГЕРБ, но те са си най-добре по простата причина, че е спрян разпадът при тях. И те имат около 15%, най-силната партия има 15% от избирателите в страната. Всички останали партии се намират в трагично положение. БСП е от порядъка на 5% от избирателите в страната, 5-6%. „Има такъв народ“ са горе-долу на същите стойности. ДПС е горе-долу същото. В общи линии, всички съществуващи към момента партии обземат едва ли не обема около 45-50% въобще от избирателите. А останалите избиратели просто казват: „Хайде стига, писна ми от вас“. Това е това, което се случва – изтляване на надеждата и хората не могат да видят в политическите партии именно това, за което говорихме, здравия разум, идеята за властта като инструмент, с който да решат проблемите на хората, а не на едни или други политически партии или едни или други обединения, военни, политически и всичко това нещо. Голям песимизъм в общи линии – това е, което цари на терена. Вие попитахте, кои партии ще оцелеят. Да, без съмнение ГЕРБ ще оцелее. Останалите – вероятно и ДПС ще оцелее, макар и при много ниски стойности. Останалите партии, практически всичките се намират в незавидно положение. Дали те ще бъдат заменени с нещо ново? Напълно е възможно. В крайна сметка, хората имат нужда, както се видя и на предишните три избора, хората търсят някаква надежда, някаква политическа алтернатива. Първо я видяха в „Има такъв народ“, хвърлиха се към Слави, останаха разочаровани. След това се хвърлиха към „Продължаваме промяната“, сега все повече и повече се разочароват. Вероятно ще бъде потърсена нова надежда. Дали това ще бъде при Стефан Янев, дали ще бъде при друга политическа партия, трудно ми е да отговаря отсега, но хората вероятно ще търсят.
– Какво очакват тези от 50-те процента мнозинство на изтлялата надежда?
– Очакват, ако щете, и думите на надеждата, и думите на откровеността, очакват някой, който да им даде малко или много, макар и не толкова светла перспектива, но сигурност ако щете, относителна сигурност в този несигурен свят, честност по отношение на проблемите и най-важното според мен е усещането за справедливост, усещането за мисъл за обикновения, за малкия човек.
– Как ще разделят електората партията на ген. Стефан Янев и „Възраждане“ на Костадин Костадинов? Те не се ли насочват към едни и същи избиратели?
– Не, не мисля, че става въпрос за едни и същи избиратели. При Костадин Костадинов нещата са по-скоро крайни, там са хората на крясъка, хората, които искат да изкрещят: „Стига вече, писна ни!“. Извън това „Стига вече, писна ни!“, фактически няма нещо друго, няма някаква позитивна алтернатива. При Янев като че ли по-скоро стоят друг тип избиратели – избирателят, който ще търси ако щете не толкова харизма, колкото стабилност, човек, който да мисли преди всичко за България, за хората, а не толкова за дали принадлежим на тази или оная геополитическа конфигурация. Така че мисля, че не играят на един и същи терен.
– А ще продължи ли студената война между премиер и президент, между президент и правителство?
– До голяма степен зависи от това как ще се развият нещата. Ако продължи властта, управляващата коалиция с вътрешните си битки, то съвсем естествено е президентът да се дистанцира от тази власт. Така че пак се връщаме в началото – дали ще има полъх на здрав разум, който в крайна сметка да консолидира управляващите, или пък ще наблюдаваме продължителна агония, при която, както казах, президентът ще се дистанцира от тази власт.
– Въпросът е, че след дистанцията на президента какво можем да очакваме от следващата, г-н Колев?
– От следващата власт?
– Да. Кой ще стои и ще я подкрепя? Защото президентът застана стабилно зад това правителство в началото и оттам насетне виждаме само отстъпление.
– Има достатъчно, както казах, хора, които да застанат зад такава власт. Това са около 50% от избирателите. Друг е въпросът, доколко те ще могат да бъдат обединени около една политическа формация. Както казах, никой не може да ви отговори към момента на това, тъй като е напълно възможно да имаме поредица от трусове, които да хвърлят страната в съвсем непредвидима посока. Ако щете, така е било и в Германия 1929-1933 г. Така е дошъл на власт и националсоциализмът.
– Кой е българският националсоциализъм в съвременния вариант?
– Вижте, винаги в такива случаи се появяват партии, които сочат най-лесния път и най-лесно е да посочиш виновника – дали ще бъдат евреите, комунистите, либералите, соросоидите или т.н., това вече е въпрос на подробност. Но винаги при такива трусове има стремеж да се обясни света по най-лесния начин и да се управлява чрез т.нар. твърда ръка. Така че не мога да ви отговоря на въпроса, кой в момента е кандидатът за националсоциалистическа диктатура, но както казах, нещата хич не са добри. Помислете за хората, пенсионерите сега, които отиват в магазина и им се подкосяват краката, които виждат непрекъснат ръст, и то 10, 20, 30, 40% на основните храни. Или малко по-заможните пък, които стигат до бензиностанциите и на които им се подкосяват краката, когато се чудят дали да заредят за 10 литра или да не заредят. Така че времената са страшни, а и отникъде не се вижда особена надежда.
– Питам се, докато ви слушах, коя е българската партия в момента, която търси лесните решения на сложната, да не кажа ненормалната ситуация. Вие виждате ли такава или да чакаме да се появи?
– Без съмнение, за мен това е „Възраждане“. Основно, както казах вече, „Възраждане“ го има този момент. Крясъкът, яростта, викът, посочването на виновните – всичко това без съмнение съществува. В някакъв ред на мисли, това е малко като римейк на бившата „Атака“. Дали ще се появят още такива политически формации, или пък ще се появи вълна, която да изхвърли тези тенденции на върха, както казах, просто предстои да видим. Но ситуацията за съжаление предполага наличието на всичко това.
– Прави впечатление, г-н Колев, че ДПС някак стои настрани, те почти не влизат в общия хор на конфликтите.
– Да, така е.
– Защо?
– Поради простата причина, че не виждат позитивен ход. Каква позиция точно трябва да заемеш в случая? Става въпрос за поредица от кризи, всяка от която е от страшна и по-страшна – инфлационна, горивата, енергоносителите, всичко това нещо, което тресе обществото. Каква позиция трябва да заеме ДПС? ДПС казва „Ами, трябва да бъдем умни“ де факто. В тоя смисъл се дистанцира като че ли от общия крясък, опитвайки се по някакъв начин да запази позицията на здравия разум. Това е тяхната игра.
– Пак стигаме до големия въпрос – докога ще издържим? Има ли пилот в самолета, след като всичко е на автопилот? Кой ще е тоя пилот, който ще се качи в един момент, за да го спаси?
– Както се казва, пак ще се повторя, трябва да е наистина доста отчаян пилот, който да се качи в този самолет в това време, на този кораб и да го прекара през бурните води, където отляво идва цунами, отдясно идва ураган, а отдолу тече гадно течение, което те блъска към скалите. Не виждам коя ще бъде тази политическа сила, която може да излъчи някой толкова кадърен лидер, който да успее да се справи. Така че съм по-скоро песимистичен в това отношение, а не оптимистичен.
Източник: агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева
