В много случаи не е ясно пред кого са отговорни биометричните системи и как хората могат да оспорват техните решения. „Ами ако несправедливо съм обвинен или алгоритъмът неправилно ме съпостави с някой друг?“, пита Банерджи. „Това е частно правосъдие, където нямате възможност да оправите нещата.“
В училищна столова в Гейтсхед, Англия, камери сканират лицата на децата, като автоматично приемат плащане, след идентификация с помощта на система за лицево разпознаване. На повече от 200 мили, в Северен Лондон, персоналът на старчески дом наскоро взе участие в проучване, което използва лицеви данни, за проверка на статуса на ваксина срещу Covid-19. А в магазините в цялата страна персоналът е предупреждаван за потенциални крадци с интелигентна система за видеонаблюдение, която се свързва с база данни от лица, смятани за подозрителни.
Във всички случаи биометричните данни се използват, за да се пестят време и пари. Но нарастващото използване на нашите тела за разблокиране на публични и частни сфери повдига въпроси, започващи от конфиденциалността и стигащи до сигурността на данните и расовите предразсъдъци.
CRB Cunninghams, американската компания, чиято технология за разпознаване на лица се използва в трапезарии заявява, че нейните системи ускоряват процеса на плащане и могат да намалят риска от разпространение на Covid-19 чрез контакт с повърхности. Системата беше тествана за първи път в Kingsmeadow School в Гейтсхед миналата година и десетки училища се подписаха да я внедрят.
Ентусиазмът към системата обаче може да намалее, след като Съветът на Северен Ейршър спря използването на технологията в девет училища. Решението за отказ идва, след като родители и специалисти по етика на данните изразиха опасения, че компромисът между удобство и поверителност може да не е бил напълно обмислен.
„Става дума за спестяване на време“, казва професор Сандра Уочтър, специалист по етика на данните в Оксфордския интернет институт. „Струва ли си някъде да има база данни с детски лица?“.
Стефани Хеър, автор на „Етика на технологиите“, вижда използването на детски биометрични данни като „непропорционален“ начин за ускоряване на опашките за обяд. „Нормализирате разбирането на децата за тялото им като нещо, което използват, за да сключват сделки“, казва тя. „Така обучавате цялото общество да използва системата за лицево разпознаване.“
Експертите са загрижени, че системите за биометрични данни не само са несъвършени в някои случаи, но все повече навлизат в живота ни невидимо, с ограничено обществено знание или разбиране.
Има поучителни примери за това как такава технология може да бъде тревожно авторитарна в използването си и Китай предлага някои от по-екстремните прецеденти. След поредица от кражби на тоалетна хартия от обществени тоалетни в парк в Пекин, потребителите са помолени да се подложат на лицево сканиране, преди да им бъде дадена хартия, а в Шенжен пешеходците, които пресичат на червени светофари, са качени на билборд.
В САЩ проучване от 2020 г. установи, че малко известната компания Clearview AI, използва социални мрежи като Facebook, за да събира данни за лицата на потребителите, събирайки повече от 3 милиарда снимки, които могат да бъдат предадени на полицията.
Някои от технологиите, които се планира да бъдат въведени в Обединеното кралство, на пръв поглед изглеждат по-благоприятни. Компанията Eurostar тества възможността за използване на лицеви данни при качване на влакове, пресичане на канала, използвайки технология, разработена от американската компания Entrust.
В Манчестър кметът Анди Бърнам е провел разговори с FinGo, стартираща компания, чиято технология анализира уникалния рисунък по пръстите на хората. Разглеждат се такива варианти на използване като заплащане за автобусни билети, достъп до университети и предоставяне на лекарства с рецепта, а градският лицензиращ орган е одобрил използването на технологията в хотелите.
FinGo твърди, че съхранява кодирана версия на модела на рисунъка пръстите, която не може да се преправи от крадците, а различни сегменти от данните се съхраняват на различни места за повишаване на сигурността.
По-рано тази година в три старчески дома в Северен Лондон, управлявани от Springdene, базираната в Лондон компания за скрининг на лице iProov тества системи, които позволяват на персонала да провери по лице своя Covid статус. Понастоящем технологията не се използва никъде, според iProov, но компанията е една от няколкото фирми, чиито системи са вградени в приложението на NHS и се използват, когато потребителите искат да получат достъп до услуги като статус на Covid или срещи с личен лекар, използвайки своето лице.
Подобни приложения породиха съмнения сред експерти и групите за граждански свободи относно това колко дълго се съхраняват данните на потребителите, колко сигурни са тези данни и дори дали чуждите правоприлагащи органи могат да изискват те да бъдат преглеждани.
Анкур Банерджи, главен технологичен директор във фирмата за цифрова идентичност Cheqd казва, че биометричните технологии зависят от нашето доверие към хората, които ги използват. В Москва потребителите на прочутата система на градското метро вече могат да плащат с лицата си – система, която поне засега е доброволна.
„Удобно е за 99% от хората, но ако някой отиде на антиправителствен протест, изведнъж ще може да се проследи кой е влязъл и излязъл, за разлика от карта тип Oyster, която може да не се регистрира“, казва Банерджи.
Някои технологии, които вече се използват широко в Обединеното кралство, предизвикаха опасения относно гражданските свободи. Лондонската компания FaceWatch продава системи за сигурност, които предупреждават служителите на магазина за присъствието на „интересуващи ги субекти“ – обикновено това е човек, който се държи антисоциално или по-рано е бил хванат да краде от магазина. Системата започва като система за откриване на джебчии във винения бар Gordon’s в централен Лондон, собственост на основателя на FaceWatch Саймън Гордън. Камерите сканират лицето на всеки, който влиза в сградата и го сравняват с база данни от хора, обозначени за специален контрол.
Winbet – истинската тръпка от победата! (18+)
Професор Уочтър обаче е загрижена за перспективата подобна технология да стане широко разпространена. „Проучванията показват, че софтуерът за разпознаване на лица е по-малко точен при цветнокожи хора и жени.“ Тя също така посочва възможността съществуващите човешки предубеждения да са включени в предполагаемо неутрална технология. „Как можете да вярвате, че те определено са в списъка за наблюдение? Има пристрастия в изборната работа на полицията и в съдебната система.“
В много случаи също така не е ясно пред кого са отговорни такива системи и как хората могат да оспорват техните решения. „Ами ако несправедливо съм обвинен или алгоритъмът неправилно ме съпостави с някой друг?“, пита Банерджи. „Това е частно правосъдие, където нямате възможност да оправите нещата.“
FaceWatch заяви, че не споделя данните за лицата, които притежава, с полицията, въпреки че тя може да получи достъп до тях, ако бъде докладвано за неправомерно действие. Компанията казва, че минимизира риска от погрешна идентификация, като гарантира, че камерите са позиционирани на добра светлина, за да се подобри точността и че всички гранични случаи се изпращат за ръчен преглед. Хората в списъка за наблюдение могат да оспорят решението, казват от компанията.
FaceWatch добавя, че съхранява данни за лицата до две години и че те са криптирани и защитени със сигурност от банков клас.
Но системите за сигурност, които пазят нашите биометрични данни, са само най-съвременни до деня, в който бъдат хакнати. Идеята за изтичане на данните не е въпрос на „ако“, а въпрос на „кога“. „Добре дошли в Интернет: всичко може да бъде хакнато.“
Трябва да се внимава с внедряване на технологии само защото обещават да улеснят живота ни. „Идеята е, че след като нещо е разработено, то има място в обществото“, казват експертите. Но понякога цената, която плащаме, е твърде висока.
източник: pramen.io; превод и редакция: BIG5
