„Характерно за ограничените индивиди на власт е това, че тъй като не могат да се издигнат до нивото на съответните задачи, но са неукротимо амбициозни, правят по-лесното – принизяват ги до своето ниво. И се заемат да ги решават… Всъщност безчинстват“, коментира адвокат Пеню Грозев.
Пеню Грозев е роден на 30 май 1954 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“, съобщи той за БТА. Работил е като следовател, преподавател по криминалистика, адвокат, главен експерт в Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, главен юрист консулт към Пета градска болница и старши инспектор към КПКОНПИ до ноември 2020 г.; автор на книгата „Българската корупция“ (2018).
– Адвокат Грозев, как, според Вас, ще се произнесе Конституционният съд, след като вече образува дело по искане на президента за обявяване на противоконституционност на някои от текстове за промяна в Конституцията?
– С подаването на жалбата по повод последните промени в Конституцията, пред конституционните съдии се отдава уникален шанс да покажат дали са достойни, високоотговорни и принципни личности, познаващи цената на честта (по П. Увалиев)… И на съвестта – може да се добави. Така че очаквам наистина да се окажат достойни за мястото си.
– След като парламентът в спешен порядък реши да отвори процедурата по избора на своята квота от двама съдии в Конституционния съд, започнаха да се спрягат няколко имена на мястото на двамата съдии с изтичащ мандат. Какви според Вас трябва да са новите попълнения?
– Макар и да говорим за квотата на Народното събрание и да се предполага да имат политическа окраска, има две възможности какви ще са новите съдии. Първата е да са стойностни юристи от висока класа, отговаряща на позицията, от която да се направлява и отстоява върховенството на закона. Но не бива да изключваме КС да придобие облика на най-обикновен, обвързан и нееманципиран оперативен орган. Ще ми се да вярвам, че е първото, защото постът на конституционния съдия е несравнимо висок, авторитетен и високоплатен. Изключително важно е заемащите го да не са обременени от естествения човешки стремеж към достигане на по-привлекателни служби и да имат най-високата степен на професионална обезпеченост, независимост и свобода. Т.е. да са лишени от зависимости, за да съумеят необезпокоявано да служат единствено на правото, морала и справедливостта.
Имам усещането, че напоследък обществото не осъзнава значимостта на Конституционния съд, но трябва да се знае, че решенията му притежават качеството на закон от най-висш ранг, те са източник на право и имат всеобща задължителна сила. Ето защо членовете на КС би трябвало да са вътрешно убедени, че са на висотата да бъдат създатели и разпоредители на най-прецизните и взискателни стандарти на нормативната регламентация.
– Как може да се получи тази независимост и безпринципност по отношение върховенството на закона, след като в случая дори говорим за квота на Народното събрание и по подразбиране имаме партийни интереси?
– Позицията на конституционния съдия задължава да се абстрахират от политически и партийни обвързаности. Неминуемо ще им се иска да подкрепят съпартийци, съидейници, групи или отделни субекти, които са допринесли във времето за кариерното им израстване. Този вид благодарност е разбираема и е естествено в подобни ситуации хората да са лоялни и благодарни. Но тук трябва да добавим: но само в рамките на чисто етичните отношения. Т.е. без да жертват конституционните принципи, дух и норми, представляващи основите и крепящи непоклатима обществената сграда.
Към изброените обективни дадености, наложително е да се добави още едно условие – субективният човешки фактор. Ако членовете на КС не притежават съответния висок морал, чувство за отговорност, чест и достойнство, ако им липсват класическите човешки ценности, ако нямат чувство за справедливост, ако са обвързани със зависимости от миналото и настоящето, ако са лесно податливи към пороци, ако нямат смелост, воля и устойчивост, ако не са възпитани да опазват обществените интереси. Но най-вероятно ще се окажем в ситуацията „ Надежда всяка тука оставете“…
– Коя е моралната граница, която не трябва да се прекрачва от конституционния съдия?
– Да направят компромис. Направят ли компромис, автоматично ще обезсмислят създаването и съществуването на КС. Идеята за него е да бъде върховен субект, призван да направлява и да не допуска държавният механизъм да излезе и да се отклони от руслото на правовата държава.
КС е длъжен да опазва държавността от бездарното и от всякакво друго своеволие на дребни хитреци и политикани, преследващи конюнктурни, некоректни от гледна точка на обществото цели. Да възпира случайниците на власт, които безпардонно и безсрамно не съобразяват, респ. нарушават по безогледен и циничен начин нормите и законите, подминават теорията на правото и неглижират практиката на КС. Очевидно несъзнаващи, че само ограничените индивиди самоуверено приемат себе си и намеренията си твърде сериозно.
– През цялото време изреждате морални качества, които някак трудно се асоциират с депутатите, които са с най-нисък обществен рейтинг. Но пък очакваме да излъчат представители в Конституционния съд.
– Задължението на депутатите дефинитивно е коренно различно – да реализират общозначими за страната задачи. А не да употребяват властовата позиция за преследване на самоцелни промени без никаква обществена полезност, още по-малко да изпълняват чужди поръчки. Което по дефиниция е недостойно.
За съжаление наистина сме свидетели на нещастното стечение на обстоятелствата – посредствени лица да обладават властта и да си вярват, че са призвани да преустроят основите на държавния и обществения живот. А в действителност причиняват непредвидими вреди и злини. Защото се водят от лични и групови, а не от държавнически амбиции. Дори не правят разлика между тях. Смесват ги, заменят и ги подменят. Непосилно за тях е да съобразят, че основният закон не е бойно поле за водене на индивидуални битки, респективно не е публичното пространство за показване на котерийно надмощие.
– Да, но именно тези хора променят Конституцията, те са законодателната власт. В същото време това Народно събрание е с най-малко юристи.
– Има дори много оценки, че нивото им е от типа „полузнания оттук-оттам“, че глупостта и необоснованото им самочувствие драстично превъзхождат интелекта. Не разбират, че властта все още не означава авторитет и уважение. Затова са толкова самоуверени и затова не се смущават да предлагат толкова скудоумни промени и хлевоусти идеи.
Характерно за ограничените индивиди на власт е това, че тъй като не могат да се издигнат до нивото на съответните задачи, но са неукротимо амбициозни, правят по-лесното – принизяват ги до своето ниво. И се заемат да ги решават… Всъщност безчинстват! Вместо да подпомагат развитието, реално го затормозяват. Защото не разполагат със съответните ресурси. Оказват въздействие върху материя от по-съвършен порядък с инструментариум и лостове от по-низш. Щетата в такива случаи настъпва закономерно. Историческото време не поверява изграждането на основите на държавата в ръцете на малките умове. Това е запазен приоритет за великите умове.
– Някои от промените в Конституцията се отнасят до съдебната система. Тези текстове също се оспорват от президента. Каква е ролята в това отношение на Конституционния съд?
– Ролята на КС е да предпазва Конституцията от нанасянето й на подобни дълбоки рани. Да бъде първостепенен крепител и пазител на правовата държава. Възложената му висока отговорност го задължава да не се превръща в придатък на едно временно, с ниска представителност мнозинство в парламента; както и решително да пресича всеки опит за прокарване на текстове, обслужващи групови, лобистки и тяснопартийни интереси.
В случаи като този държавническото стоене изисква от членовете на КС да бъдат дважди и трижди пъти по-съвестни, безкомпромисни и отговорни пред настоящето и бъдещето, като не допускат валидиране и стабилизиране действието на разпоредби, които очевидно са лекомислен и слаб продукт на едно случайно и безскрупулно формирование. Също така очевидно са с насоченост срещу конкретна персона и явно целят овладяването на съдебната власт. Само това им качество – да уреждат инцидентни, конюнктурни отношения между временни властови клетки, а не отношения на обществото като цяло, прави предложените и вече приети промени порочни, несъответни на конституционната материя и нямащи място в нея. Особено опасно е разбалансирането на разделението на властите с опита за подчиняването на едната от тях на друга.
Едва ли има по-нахално неуважение към конституцията от употребата й за уреждане на непочтени персонални проблеми. Резултатът е занижаване и обезличаване на първостепенното значение и роля на основополагащия нормативен акт. Нахалството на виновните може да им бъде простено – те не разбират какво правят, но не може увреденият правопорядък да остане непоправен.
BIG5
