453 души осъдиха прокуратурата за година, обезщетенията стигнаха 6,7 млн. лв.

Прокуратурата е била осъдена от 453 души през 2025 г., показва официалният ѝ годишен доклад. Най-често обезщетения се присъждат за вреди от незаконно обвинение, а общата сума на плащанията расте рязко. През 2024 г. прокуратурата е била осъдена да плати 3,4 млн. лв., а през 2025 г. сумата вече достига 6,7 млн. лв.

Данните от доклада сочат и ясна тенденция. През 2024 г. осъдилите прокуратурата са 291 души, а през 2023 г. – 292. През 2025 г. броят им е значително по-висок.

Скок в осъдителните решения и цената за бюджета

Според текста, прокурор може да повдигне обвинение, без доказателствата да са задължително налични на този етап. Дори когато делото приключи с оправдателна присъда, последствията не спират автоматично. В редица случаи следват искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Материалът посочва, че подобни случаи често започват шумно, а завършват тихо. Финалът обаче може да включва обезщетение, което се плаща от бюджета.

Делата от специализирания съд продължават да „излизат“ като обезщетения

Преглед на делата за обезщетение, приключили окончателно през 2025 г., показва, че част от исковете са на хора, които са били подсъдими пред специализирания наказателен съд.

Спецсъдът е създаден през 2012 г. с идеята да гледа дела срещу организирани престъпни групи. По-късно към него са концентрирани и други „обществено значими“ дела, включително корупционни, както и такива срещу магистрати, депутати и министри. Институцията е закрита през 2021 г., но делата по ЗОДОВ, свързани с работата ѝ, остават.

В текста се посочва като характерна практика активното използване на предварително задържане с месеци.

Конкретни примери: „Сигма“, пазарджишките полицаи, КТБ, Пенгезов, Челопечене

Като пример е дадено дело срещу служители на „Сигма“ – моторизирано звено за бързо реагиране в столичната полиция. През 2015 г. специализираната прокуратура съобщава, че седем служители са предадени на съд за подкупи и участие в престъпна група. През 2017 г. те са признати за невинни от спецсъда. След това завеждат дела по ЗОДОВ и получават обезщетения, като в повечето случаи сумите не надхвърлят 10 хил. лв.

Друг случай е за група полицаи от Пазарджик, арестувани през 2014 г. по твърдения за подкупи на магистрала „Тракия“. Посочено е, че общо шестима са оправдани още на първа инстанция, а делото минава през различни съдебни инстанции с променлив резултат. В крайна сметка служителят, сочен за ръководител, е окончателно оправдан, след като прокуратурата не обжалва. По негово дело е присъдено обезщетение от 80 хил. лв., като ВКС го намалява наполовина.

По линия на казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ) е посочено, че съпругата на банкера Цветан Василев – Антоанета Василева – е осъдила прокуратурата за прекомерна продължителност на отделно разследване за пране на пари, което не е стигнало до съд. Според текста през юли ВКС присъжда на Василева малко над 6 хил. евро обезщетение.

Отделно е даден примерът със съдия Веселин Пенгезов, бивш председател на Софийския апелативен съд. След разследване от 2014 г. по казус за обществени поръчки по програмата ОПАК, Пенгезов е оправдан. В текста е посочено, че през февруари тази година той е спечелил и дело по ЗОДОВ срещу прокуратурата, с присъдени малко над 36 хил. евро.

Като емблематичен случай за забавено правосъдие е описано делото за взрива на военните складове в Челопечене от 2008 г. Посочено е, че обвинения са повдигнати на ген.-лейтенант Румен Цоков, а производството продължава 13 години, преди той да бъде оневинен. По-късно апелативен съд присъжда 70 хил. лв. обезщетение, а ВКС потвърждава размера.

Позицията на прокуратурата: проблемът бил в закона

В материала се цитира позиция от годишния доклад на прокуратурата, според която е проблем „обективната отговорност“ на държавата при дейността на правозащитните органи. Прокуратурата отчита необходимост от законодателна промяна, така че отговорност да се носи само при доказани груби нарушения на закона, довели до незаконност на наказателната репресия.

Същата позиция твърди, че при действащия режим прокуратурата в множество случаи бива осъждана по ЗОДОВ, въпреки че е действала в рамките на законовите си правомощия и според процесуалните правила.

Материалът обобщава, че увеличените осъдителни решения и ръстът на обезщетенията се плащат от бюджета, тоест от гражданите.