Бюджетната комисия смени фискалния индикатор с нетни разходи

Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание одобри на първо четене два законопроекта, които въвеждат в България европейския принцип за нетните първични разходи като водещ индикатор при фискалното наблюдение. Това става за сметка на досегашните национални механизми, свързани със структурния дефицит.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми получи 14 гласа „за“, 2 „против“ и 4 „въздържал се“. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси беше подкрепен с 12 гласа „за“, 6 „против“ и 3 „въздържал се“.

Какво се променя във Фискалния съвет

Промените в Закона за Фискален съвет уреждат правомощията и задълженията на институцията в контекста на бюджетното планиране и наблюдение. По мотивите на вносителите от Министерския съвет, целта е въвеждане на европейските изисквания за независима институция със съвещателни и аналитични функции по публичните финанси.

Проектът предвижда отпадане на цяла глава, посветена на автоматичните корективни механизми. По действащия режим Фискалният съвет е сред органите, които могат да констатират отклонение на бюджетния дефицит от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит. При такова отклонение министърът на финансите трябва да изготви корективен план в срок до 2 месеца.

Според вносителите, по Пакта за стабилност и растеж на ЕС водещият индикатор вече е растежът на нетните първични разходи. Средносрочната бюджетна цел като наблюдаван индикатор отпада. Това поставя под въпрос нуждата от запазване на национални разпоредби за автоматични корективни механизми.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че европейските механизми са базирани на растежа на нетните първични разходи. По думите му отклоненията от одобрените цели в крайна сметка водят до процедура по прекомерен дефицит. Проданов аргументира и че запазването на старите механизми би означавало паралелно прилагане на два режима. Единият е национален и свързан със структурния баланс. Другият е европейски и ориентиран към нетните разходи. По думите му това може да доведе до колизия.

Спорът: дисциплина или синхрон с ЕС

Представители на опозицията, сред които Владислав Панев и Мартин Димитров от „Демократична България“, възразиха, че промените са опасен прецедент. Те настояха България да запази националните си ограничения при фискалното наблюдение.

Мартин Димитров аргументира, че текстовете на практика представляват разхлабване на бюджетната дисциплина. Според него механизмите трябва да се запазят, вместо страната да разчита Европейската комисия да констатира проблем и да налага процедура по свръхдефицит.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ заяви, че не би определил промените като бюджетно разхлабване. Той обаче също изрази позиция, че България трябва да има собствени механизми за фискално наблюдение, а не да разчита само на наблюдението от Европейската комисия.

От своя страна Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС посочи, че дефиницията на нетните разходи съдържа и понятието приходи. По думите му това прави механизма по-строг от действащите правила в Закона за публичните финанси.

Членовете на Фискалния съвет Любомир Дацов и Десислава Калчева изразиха положително становище за предложения законопроект. Дацов обясни, че европейската практика поставя фискалните съвети основно в съветническа и аналитична роля, а не като контролен орган. Той добави, че Фискалният съвет счита, че трябва да има отношение към националните предпазни клаузи.

Промени в Закона за публичните финанси и критичните текстове

Дебат предизвика и вторият законопроект, който предвижда отмяна на текстовете за ограниченията относно средносрочната цел за структурния дефицит. Мотивите отново са свързани със замяната ѝ с единния показател за нетните разходи.

В мотивите е записано, че целта е рационализиране, опростяване и оптимизиране на националната рамка от фискални правила. Като аргумент се посочват препоръки в доклади на Европейската комисия и Комитета за висши длъжностни лица по бюджета на ОИСР. Според мотивите единният индикатор за нетните разходи позволява по-лесно планиране и наблюдение, в сравнение с досегашната комбинация от по-сложни правила.

Критиките на опозицията се концентрираха в два текста. Първият предвижда със закона за държавния бюджет да се определят и национално финансирани публични инвестиции. Видът и обхватът на инвестициите, както и условията, критериите и редът за оценяване и приоритизиране, да се определят от Министерския съвет с наредба. Мартин Димитров заяви, че това позволява залагане на разходи в бюджета на субективен принцип чрез наредба. Проданов отговори, че проектите така или иначе ще присъстват в Закона за държавния бюджет и депутатите ще могат да се запознаят с тях и да дебатират.

Вторият спорен текст е за удължителен закон за бюджета. Той предвижда възможност да се тегли дълг от международните пазари, като лимитът включва не само главницата по текущите погашения, но и разходите по дълга, включително лихвите. Петкова обърна внимание, че предложението може да се тълкува като разрешение за допълнителен дълг при удължителен бюджет, а не само до размера на годишните погашения, както е в момента.

Владислав Горанов подкрепи тезата, че тези предложения по-скоро трябва да отпаднат, защото философията на закона е друга. Той аргументира, че действащите текстове гарантират балансиране на бюджета и „замразяване“ на дълга, когато няма бюджетен консенсус. Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ също застъпи подобна позиция. Проданов заяви, че Министерството на финансите ще редактира конкретните текстове, за да се изясни точната им цел, а „Прогресивна България“ ще подкрепи тези поправки между първо и второ четене.

Други решения на комисията

В рамките на заседанието комисията отхвърли два законопроекта за промени в Закона за публичните финанси, внесени от Божидар Божанов от „Демократична България“ и група народни представители. Те предвиждаха методика за разпределение на общинските бюджети и задължение Министерството на финансите да публикува данните за изпълнението на бюджета по ясен график.

В началото на заседанието комисията гласува на второ четене, без дебати, и изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Текстовете транспонират изисквания на европейска директива. Те въвеждат изрична национална уредба, която дава възможност дружества с акции с право на повече от един глас да бъдат допуснати до търговия на многостранна система за търговия. В материала се обяснява, че акциите с повече гласове са механизъм за набиране на капитал при запазване на управленски контрол от собствениците.