Частни терени блокират парковете в София за 680 млн. евро

Частни имоти продължават да „отхапват“ площи от обществени паркове и градини в България, включително в София, където такива терени има в Борисовата градина, Южния парк, Западен парк, бъдещия парк „Въртопо“, както и в междублокови пространства, пише „Телеграф“. По данни, цитирани от изданието, основната причина е реституцията от 90-те години, която е върнала имоти в реални граници на различни места в града.

Проверката на „Телеграф“ посочва и ключова последица: ако общините решат да си върнат зелените площи, ще са нужни милиони евро за изкупуване, тъй като отчуждаването вече не е възможно. Причината е решение на Конституционния съд от 2020 г., с което то е обявено за противоконституционно.

София: 58% частни паркови терени и сметка от 680 млн. евро

Според данните, цитирани от „Телеграф“, близо 58% от парковите терени в София са частни. Придобиването им от Столичната община би струвало 680 млн. евро, което е определено като непосилна сума на този етап. Затова общината търси варианти за замяна или дарение, посочва изданието.

„Телеграф“ припомня и изследване от 2019 г. по проекта „Визия за София“, което отчита сериозни затруднения пред изграждането на т.нар. зелени коридори на столицата. Анализът разглежда седем коридора, които трябва да свържат градската среда с парковете и крайградските планини. Изследваните „зелени клинове“ обхващат около 6800 декара. Разпределението на собствеността там е: 39% общински, 36% частни, 19% държавни, а 6% са със смесена или неустановена собственост.

Отчуждавания за 17 години: малък дял отиват за озеленяване

По данни на „Телеграф“ за 17 години Столичната община е отчуждила общо 1841 имота с площ над 905 000 кв. м. Обезщетенията са за повече от 80 млн. евро.

Само 109 от тези имоти, с площ около 321 000 кв. м, са за озеленяване. В това число влиза и разширяване на гробищни паркове. Този обем представлява около 3,5% от общо над 9 млн. кв. м, посочва изданието.

„Телеграф“ отбелязва, че проблемът с частните земи не е само в столицата. Той засяга и други градове, сред които Пловдив, Стара Загора, Варна, Благоевград и Велико Търново.

Пловдив, Варна, Стара Загора и Благоевград: скъпи сделки и съдебни казуси

„Телеграф“ дава пример с Пловдив и парк „Отдих и култура“ до Гребната база. През септември 2023 г. Общинският съвет разрешава покупката на 67 719 кв. м от частна фирма срещу 28 971 900 лв. без ДДС (около 34,77 млн. лв. с ДДС). Плащането е разсрочено. По информация на изданието, с договор от юли 2026 г. общината придобива имота, а през септември той е обявен за публична общинска собственост. Друг казус в Пловдив е терен от около 16 дка зад хотел „Санкт Петербург“, който е частна собственост. След протести и съдебни производства, през юли 2026 г. излиза окончателно решение, което запазва устройственото предназначение за озеленяване, но това не прехвърля автоматично собствеността на общината.

За Морската градина във Варна „Телеграф“ описва дългогодишни спорове около частни имоти, огради, заведения и строителство. Изданието цитира разказ на Стефан Нейков, наследник на имот в района на градината, който твърди, че при опит да си възстановят собствеността са срещнали условия да остане част за „трето лице“, близко до властта, и че в крайна сметка не са успели да възстановят имота си. „Телеграф“ съобщава и за проверка от март 2025 г. в местността Салтанат, при която са установени части от държавни имоти, заграбени от съседни частни терени, както и случаи на ограничаване на достъпа и оборудване върху държавна земя. Най-значимото развитие, посочено от изданието, е от юли 2026 г., когато Върховният касационен съд задължава частно дружество да предаде на общината владението върху два терена с обща площ около 3,5 декара и да заплати 383 хил. лв. обезщетение за ползването им до 2023 г. Друг случай е свързан с „Марешки недвижими имоти“ ЕАД и постройка, описвана като лятна кухня, като според „Телеграф“ през 2025 г. съдът е разпоредил премахване на постройката и плащане на съдебните разноски.

В Стара Загора казусът с парк „Бедечка“ продължава повече от десетилетие. По информация на „Телеграф“, през юни 2026 г. заместник-кметът Павлина Делчева обявява, че близо 25 декара вече са отчуждени, изплатени са почти 1 млн. лв. и са направени три замени. По представените тогава оценки 92 имота са на стойност около 18 млн. лв., като окончателните разходи може да са по-високи. На 25 юни общинските съветници подкрепят устройствено решение за промяна на предназначението на около 90 имота към озеленяване.

В Благоевград, според „Телеграф“, общината е подписала миналия месец договори за строителни дейности по обновяването на парк „Ловен дом“ и Ботаническата градина. Това става година след спор за имот в обхвата на парка. Изданието посочва, че през юни 2025 г. кметът Методи Байкушев е внесъл иск в съда с искане сделки за продажба и преотреждане на части от комплекса да бъдат обявени за нищожни. През октомври 2025 г. местният парламент гласува промяна на статута на терените и временно спира инвестиционен проект за застрояване, докато текат спорове в Окръжен съд – Благоевград. „Телеграф“ допълва, че през 2001 г. е одобрена промяна на предназначението на 5,5 декара и продажба на частно лице, а през 2006 г. са прибавени още 2,4 декара земя, която дотогава е била публична общинска собственост. Целта на администрацията сега е паркът да се върне на общината, като спорният имот е закупен от инвеститора Михаил Камбитов, който го придобива от частен съдебен изпълнител.