Експерти предупреждават: Бюджет 2027 носи риск за дефицита

След президентските избори фокусът се прехвърля към финансовата рамка на България за следващата година. Bloomberg TV Bulgaria потърси мнението на финансисти и икономисти за основните рискове пред новия бюджет. Общият извод е, че приходната част става по-несигурна, а контролът върху разходите изглежда труден.

Приходите стават по-несигурни, предупреждават експерти

Финансистът Левон Хампарцумян, зам.-председател на Българския форум на бизнес лидерите, посочи пред Bloomberg TV Bulgaria, че става дума за проектобюджет, който не е представен в цялост. По думите му се виждат отделни части, а тенденциите изглеждат обезпокоителни. Хампарцумян очаква консолидация на разходите, тъй като приходите стават все по-несигурни.

Макроикономистът Васил Караиванов, преподавател в Софийския университет, очерта първия голям риск именно при приходите. Той аргументира това с факта, че българската икономика се влияе силно от геополитическите събития. Караиванов добави, че са нужни буфери, защото при рецесия разходите за обезщетения при безработица могат да нараснат рязко.

Риск от връщане на бюджета и труден контрол на разходите

Икономистът Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС, открои като първи риск възможността, в рамките на процедура по свръхдефицит, Еврогрупата да върне бюджета за преработване. По думите му това може да стане и чрез засягане на социални мерки.

Ножаров посочи и втори риск, свързан с по-трудното овладяване на разходната част. Той обясни, че автоматичните механизми за индексиране на заплатите са замразени, но на практика могат да се появят вратички чрез колективни трудови договори.

Като трети риск Ножаров открои забавянето на растежа. Той посочи, че редица международни институции са коригирали прогнозите си надолу, което би означавало по-малко бюджетни приходи.

Данък свръхпечалба, по-висок дефицит и сигнал към пазарите

Ножаров добави, че проблем са и структурните реформи, като според него такива почти не са предвидени. Той даде примери с пенсионноосигурителната система и здравеопазването. Ножаров предупреди и за риск от по-висок дефицит и потенциално навлизане в дългова спирала. По думите му, ако данък свръхпечалба бъде оспорен пред Съда на ЕС, дефицитът автоматично би се повишил от 4,3% на 4,9%, като има и скрити бюджетни разходи.

Финансистът Боян Иванчев, преподавател в УНСС, посочи като ключов проблем използването на еднократни мерки за стабилизиране на бюджета, който по презумпция има дългосрочен характер. Според Иванчев мерки като данък свръхпечалба дават негативен сигнал към големия бизнес в България и това може да се отрази на заетостта и инвестициите.

Иванчев добави, че не вижда решителни мерки за съкращаване на бюджетните разходи и за оптимизация на държавната администрация. Той посочи и пазарен индикатор за доверие: за половин година спредът в доходността на българските държавни ценни книжа спрямо немските е нараснал от 1 до 2 процентни пункта. По думите му този спред е двойно на гръцкия, въпреки че гръцкият дълг е четири пъти по-голям като дял от БВП. Иванчев тълкува това като сигнал за недоверие към фискалната рамка у нас.

Като допълнителен въпрос Иванчев постави и реалистичността на прогнозите за растеж. Според него не става ясно как при намалени частно потребление и държавни инвестиции ще бъде постигнат прогнозираният ръст на БВП от около 2,5%.