Актуално

Министерството на финансите отчете дефицит 3,669 млрд. евро към септември

Министерството на финансите отчете дефицит 3,669 млрд. евро към септември
Снимка: ai

Фискалният резерв е 8,478 млрд. евро, а дългът достига 28,7% от БВП.

Бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) към края на септември 2026 г. е 3,669 млрд. евро, или 2,8% от прогнозния БВП. Това съобщават от Министерството на финансите в месечния си бюлетин.

По данни на ведомството дефицитът на касова основа съвпада с предварителните очаквания, публикувани в началото на предходния месец.

Дефицитът расте с около 590 млн. евро за месец

На месечна база отрицателното салдо по КФП се увеличава с приблизително 590 млн. евро. Към края на август 2026 г. дефицитът беше 3,075 млрд. евро, или 2,4% от прогнозния БВП, посочва Министерството на финансите.

Паралелно с това ведомството отчита, че фискалният резерв към 30 септември 2026 г. е 8,478 млрд. евро. В тази сума влизат 6,565 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, както и 1,912 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Приходите растат с 10,9%, но неданъчните изостават

Към септември 2026 г. приходите, помощите и даренията по КФП са 33,898 млрд. евро. Това е 68,3% от годишните разчети.

Министерството на финансите отчита ръст от 10,9% на годишна база, или 3,344 млрд. евро спрямо същия период на 2025 г. Според ведомството основен принос имат:

  • данъчно-осигурителните приходи, които растат с 9,9% ( 2,451 млрд. евро )
  • постъпленията от помощи и дарения, които се увеличават с 1,502 млрд. евро

В същото време неданъчните приходи са по-ниски с 609,3 млн. евро спрямо септември 2025 г. Финансовото министерство обяснява това основно с по-ниски приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. Като сравнение ведомството посочва, че през 2025 г. е внесен междинен дивидент за финансовата 2025 г., което намалява постъпленията от дивидент през 2026 г.

По структура на приходите Министерството на финансите посочва:

  • данъчни постъпления (вкл. осигуровки): 27,201 млрд. евро, или 70,8% от годишния план; те формират 80,2% от общите постъпления
  • неданъчни приходи: 4,051 млрд. евро, или 70% от годишните разчети
  • помощи и дарения (основно по програми и фондове на ЕС): 2,646 млрд. евро

Разходите достигат 37,567 млрд. евро, движени от пенсии и инвестиции

Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към септември 2026 г. са 37,567 млрд. евро. Това е 66,1% от годишните разчети.

За сравнение, към септември 2025 г. разходите са били 33,650 млрд. евро, уточняват от финансовото министерство.

Според ведомството ръстът е основно при:

  • социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите
  • капиталовите разходи
  • разходите за персонал

Министерството на финансите свързва увеличението с индексацията на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г. и ръста на възнагражденията с натрупаната инфлация за 2025 г. от 5%, считано от януари 2026 г. Ведомството посочва и значителен ръст на капиталовите разходи заради изпълнение на инвестиции и проекти по ПВУ (План за възстановяване и устойчивост) и по Общинската инвестиционна програма.

По детайли в разходната част министерството отчита:

  • нелихвени разходи: 35,734 млрд. евро ( 65,9% от разчетите за 2026 г.), ръст от 3,521 млрд. евро ( 10,9% )
  • текущи нелихвени разходи: 31,290 млрд. евро
  • капиталови разходи (вкл. нетен прираст на държавния резерв): 4,420 млрд. евро
  • трансфери за чужбина: 24,0 млн. евро
  • лихвени плащания: 974,5 млн. евро, което е 92% от планираните за годината и ръст от 289,8 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.

Дългът на централното управление е 28,7% от БВП

Дългът на подсектор Централно управление към края на септември 2026 г. достига 37,416 млрд. евро, което се равнява на 28,7% от БВП, става ясно от месечния бюлетин на Министерството на финансите.

На месечна база увеличението е 169,0 млн. евро спрямо края на август 2026 г. Финансовото министерство посочва, че това се дължи основно на постъпления от емисия на държавни ценни книжа (ДЦК) на местния пазар.

Сподели