Еврокомисията предупреждава: България рискува глоба за дефицита
Брюксел отчита разходи над тавана и дефицит до 5% през 2026 г.
България е изправена пред реален риск от финансова санкция заради недостатъчно убедителни мерки за овладяване на бюджетния дефицит. Това следва от последната кореспонденция между Европейската комисия и българското правителство, както и от есенната икономическа прогноза на Комисията, цитирани от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Страната вече е в процедура при прекомерен дефицит. Следващата стъпка може да бъде Съветът на ЕС да установи официално, че България не е предприела ефективни действия спрямо препоръките. Това би скъсило пътя към финансови санкции.
Прогнозата на ЕК: дефицит 5% през 2026 г.
По данни от прогнозата на Европейската комисия очакваният дефицит на България достига 5% от БВП през 2026 г. След това намалява временно до 4% през 2027 г., а през 2028 г. отново се увеличава до 4,8%.
ИПИ посочва, че прогнозата е изготвена с информация до 3 ноември, след представянето на бюджетния план и пакета от данъчни закони. В нея са отчетени и заявените мерки, сред които предвиденият еднократен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, промени в осигурителните прагове и мерки за по-висока събираемост на ДДС и акцизи.
Въпреки това Комисията не вижда трайно подобрение. Тя изрично отчита, че ръстът на приходите продължава да изостава спрямо динамиката на разходите.
Спорът е за нетните разходи, не само за дефицита
Според ИПИ европейските изисквания за консолидация поставят конкретни ограничения върху ръста на нетните разходи. В писмо от 26 октомври Европейската комисия изчислява, че нетните бюджетни разходи на България ще нараснат с 10,1% през 2026 г. при препоръчителен таван от 4,2%.
За 2027 г. се предвижда значително по-нисък ръст. Натрупаното отклонение от допустимата разходна траектория обаче остава. Комисията предупреждава, че отрицателна оценка за предприетите действия може да доведе до ескалация на процедурата.
Каква глоба е възможна по новия механизъм
ИПИ посочва, че ако Съветът на ЕС установи липса на ефективни действия, процедурата може да премине към задължителни предписания и евентуални финансови санкции. По новия механизъм глобата може да достигне 0,05% от БВП на всеки шест месеца. Това е приблизително 60–65 млн. евро за шестмесечен период при икономика около 130 млрд. евро.
Според ИПИ рискът не е абстрактен. При продължаващо неизпълнение санкциите не са еднократни и могат да се налагат на всеки шест месеца.
Отговорът на българското правителство от 2 ноември отново обяснява ситуацията с наследени разходни ангажименти, късното приемане на бюджета и нуждата от ускорено изпълнение на Плана за възстановяване. Според ИПИ за Европейската комисия решаващо е дали България изпълнява договорената траектория на нетните разходи, а не кой е създал ангажиментите.
ИПИ добавя, че през последния месец не се вижда убедителен нов пакет от мерки за ограничаване на дефицита. Описано е и отстъпление от вече заявени намерения за реформи в социалната сфера, включително по отношение на личните асистенти, както и засилен натиск за нови разходи.
Според ИПИ това може да принуди страната още в началото на 2027 г. отново да отвори бюджетния дебат и да търси мерки за ограничаване на дефицита, този път под натиска на европейската процедура и с конкретна финансова цена за отлагането.