Анализ

Евростат: Жените в България взимат с 12% по-малко на час

Евростат: Жените в България взимат с 12% по-малко на час
Снимка: ai

България закъснява с правилата за прозрачност на заплатите в ЕС

Жените в България са получавали средно с 12% по-ниско брутно почасово възнаграждение от мъжете през 2024 г., показват данните на Евростат. Средната разлика в Европейския съюз е 11,1%.

По данни на Евростат разликата в ЕС варира силно. Тя е 0,8% в полза на жените в Люксембург, а най-високата стойност е 18,8% в Естония.

Как Евростат измерва разликата и какво я обяснява

Евростат уточнява, че тези 11,1% са общ показател. Той не отчита разлики в квалификацията, вида работа и продължителността на работното време.

Според обяснението в данните и контекста към тях, разликата се влияе от няколко ключови фактора:

  • прекъсване на работа при жените за по-дълги периоди заради отглеждане на деца или грижа за болни роднини;
  • по-висока заетост в по-ниско платени сектори като образование, здравеопазване и социални грижи;
  • така нареченият стъклен таван, при който жените са по-рядко на ръководни позиции.

Когато тези фактори се изчистят, разликата в заплащането се свива до няколко процента. В този случай вероятен основен фактор остава дискриминацията.

Европейската комисия: забавянето на закона пречи на равнопоставеността

Европейската комисия критикува забавянето на закона за въвеждането на прозрачност при заплатите в повечето държави членки. Според еврокомисарите Роксана Минзату и Хаджа Лахбиб това забавяне пречи на борбата за равнопоставеност между половете. Според тях то вреди и на конкурентоспособността.

Европейската директива предвижда задължителни механизми за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност. България е сред страните, които са пропуснали крайния срок за въвеждане в националното законодателство. Посоченият срок е 7 юни 2026 г.

На 11 септември 2026 г. Министерският съвет е внесъл в Народното събрание законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминация. През октомври той е получил подкрепа в ресорната парламентарна комисия. Законопроектът обаче все още очаква гласуване в пленарна зала.

Какво предвижда проектът: обяви със заплати и отчети за големите фирми

Законопроектът включва няколко конкретни мерки за повече прозрачност:

  • работодателите ще трябва да посочват начална заплата или диапазон още в обявата за работа или преди интервю;
  • компаниите няма да имат право да питат кандидатите каква заплата са получавали при предишен работодател;
  • всеки работещ ще може да изисква писмена информация за своето индивидуално заплащане и за средните нива, разбити по пол, за служители на същата работа.

Има и срокове за докладване при големите работодатели. Компаниите със 150 и повече служители трябва да подадат първите си доклади за разликата в заплащането по пол до 7 юни 2027 г. За работодателите между 100 и 149 служители срокът е отложен за 2031 г.

При необоснована разлика от 5% или повече, която не бъде коригирана в рамките на шест месеца, работодателят ще трябва да направи съвместна оценка на заплащането с представители на служителите.

Разликите по сектори: най-големи контрасти във финанси, здравеопазване и ИТ

Данни на Националния статистически институт (НСИ) и пазарни проучвания показват силни различия по икономически дейности.

Сред секторите с най-голяма разлика в полза на мъжете са:

  • финансови и застрахователни дейности: около 25–30% в полза на мъжете;
  • хуманно здравеопазване и социална работа: около 20–25% в полза на мъжете;
  • информационни технологии и преработваща промишленост: около 18–22%.

По данни от проучване на CoRe, цитирано от Economy.bg, разликата в големите компании у нас расте с изкачването в йерархията. Тя достига 25% на ниво висш мениджмънт.

Има и сектори с отрицателна разлика, при която жените печелят повече:

  • строителство: жените получават средно с около 10–15% по-високо почасово възнаграждение;
  • административни и спомагателни дейности: в определени периоди НСИ отчита около -9% до -10% в полза на жените.
Сподели