Европейските столици реформираха парното, София още кърпи тръби

Хиляди домакинства в източните квартали на София от месеци остават без парно и топла вода, на фона на повтарящи се аварии, посочва Actualno.com. Според материала проблемът се връща всяко лято, когато „Топлофикация-София“ прави профилактика, а въпросът е дали общинското дружество може да работи ефективно или остава обречено на постоянни аварии и финансов натиск. Изданието допълва, че столицата продължава да разчита на 40-годишни тръби и значителни финансови задължения.

Как Виена модернизира мрежата и намали риска от течове

Actualno.com посочва, че през първото десетилетие на XXI век Виена е имала сходен проблем. Мрежата е била изградена през 60-те години. Имало е високи оперативни загуби и растящи сметки за потребителите.

Според описанието австрийската столица е предприела генерални мерки. Виена е интегрирала топлофикацията в голям общински енергиен холдинг. Дружеството Wien Energie е част от структура, която обхваща и градския транспорт, електрическата мрежа, газоснабдяването и управлението на отпадъците. По тази логика печалбите от по-печеливши сектори са подпомагали инвестициите в мрежата и тръбите.

Между 2006 и 2010 г. цели квартали във Виена са били блокирани от ремонти, пише Actualno.com. Старите стоманени тръби са били заменени с предварително изолирани трасета. Те са били оборудвани с дигитални сензори за ранно откриване на течове.

Различните решения: частно управление във Варшава и „връщане“ в Германия

Материалът дава пример и с Варшава. Полската столица има най-голямата мрежа за централно отопление в Европейския съюз. Според Actualno.com през 2011 г. градът продава оперативното управление на общинското дружество на международен енергиен гигант. Частният инвеститор, по данни на изданието, е вложил стотици милиони евро в дигитализация и подмяна на магистралните топлопроводи с минимални загуби.

В Германия подходът е минал през друг цикъл. Actualno.com посочва, че редица градове като Берлин и Хамбург са продавали или отдавали на концесия енергийни и топлофикационни мрежи на големи концерни като Vattenfall и E.ON. След години на високи цени, недостатъчни инвестиции и гражданско недоволство, Берлин и Хамбург са гласували на референдуми и са откупили обратно дружествата си. Днес те отново се управляват от общините, но при строго обществено наблюдение и с модерни управленски практики.

Какво според материала липсва на София

Според Actualno.com, докато европейските дружества инвестират ежегодно в мрежата и алтернативни горива, София остава почти 100% зависима от природния газ. Изданието твърди, че градът разчита на аварийни кърпежи, а отстраняването на една авария води до поява на нова на метри от нея.

Като контраст е даден и примерът с Букурещ. Материалът описва румънската столица като предупреждение какво се случва при отлагани решения, натрупани дългове и липса на инвестиции. Според текста там значителна част от топлата вода се губи по трасето, а през зимата хиляди апартаменти остават без парно със седмици.

Actualno.com отбелязва и датския модел. В Дания операторите по закон работят на принцип „закриване на разходите“ (cost-coverage principle). Целта е ниска цена за потребителя, като задължително се отделят средства за поддръжка. В Копенхаген като пример е посочена централата CopenHill, която превръща отпадъци в ток и парно за над 150 000 дома.

В заключение изданието посочва, че изборът на път за София зависи от Столичния общински съвет, като принципал на „Топлофикация-София“. Според материала са нужни политическа воля за пълна реформа и подмяна на магистралните тръби. Докато решенията се отлагат, софиянци остават изложени на риск да са на студено и да плащат високи сметки за инфраструктура от миналия век.