„Топ Преса“: Пирин върти кеш в хижите и имотни схеми

Разследване на „Топ Преса“ твърди, че в Пирин работи нерегламентиран паричен поток, основно в брой, който се върти около планинските хижи и услуги за туристи. Медията описва и паралелен процес на тихо изкупуване и окрупняване на имоти в села и долини по Западен и Южен Пирин, извън големите ски курорти.

Авторите представят картината като двоен стандарт. От една страна са масовите туристи, които ползват инфраструктура с ниско качество. От друга страна са частни интереси, които според публикацията работят за контрол върху земи, достъп и услуги с висока добавена стойност.

„Топ Преса“: кешови плащания и липса на отчетност в хижи

Екипът на „Топ Преса“ съобщава, че е бил на терен около Тевно езеро, в Южен Пирин и по административни звена, които се занимават със земи. Според разследването на височина около 2500 метра има устойчив модел на плащания в брой за услуги, без ясна отчетност.

Като пример медията посочва хижа Синаница, където според описанието токът вечер се спира с цел пестене на гориво за генератор. В същото време се твърди, че туристи плащат суми за ползване на тоалетна и други базови услуги, при условия, които авторите определят като компрометирани.

„Топ Преса“ прави разграничение между формалния статут на хижите като социална туристическа база с минимални такси и реалната практика, която медията описва като търговска дейност. Публикацията твърди, че това се случва без фискална отчетност и без достатъчно ефективен контрол.

Села край Кресна и Сандански в центъра на имотен натиск

Разследването насочва вниманието към селата Пирин, Сенокос и Брежани, както и към карстовите долини над Кресна и Сандански. Според „Топ Преса“ тези места се държат в лошо инфраструктурно състояние, което улеснява изкупуване на парцели, гори и стари сгради на ниски цени.

Медията описва процес на „тихо, но агресивно“ окрупняване на имоти около Попови ливади и по подходите над Гоце Делчев, който според публикацията се маскира като земеделско ползване или дребно стопанство.

Като допълнителен елемент „Топ Преса“ цитира по смисъл, че местни хора разказват за махали с проблеми във водоснабдяването и пътния достъп, докато в близост се появяват огради, които според описанието преграждат стари пътеки към националния парк.

Дирекцията на парка признава ограничен контрол, твърди медията

„Топ Преса“ посочва, че Национален парк „Пирин“ поддържа 22 маркирани туристически трасета, но в официални доклади дирекцията признава липса на капацитет да контролира буферните зони и прилежащите пътища. Според публикацията именно тази слабост създава сива зона, в която туристите се оказват в конфликт с постепенно променяща се собственост и практики на място.

В екологичен план медията твърди, че наблюдението на диви животни в района на Кресна и Влахи все по-често се изражда в незаконно джип-сафари извън разрешени маршрути. Авторите съобщават, че са засекли немаркирани високопроходими машини, които навлизат в защитени територии под претекст за техническа поддръжка.

„Тихият златен Клондайк“: услуги с висока добавена стойност без публична рамка

Втората линия в текста на „Топ Преса“ е за пропуснатия потенциал в предпланинския пояс. Според медията по периферията на Пирин има „пазарна дупка“ за услуги като пакети с електрически велосипеди, кулинарни преживявания, фотосафари и нощни астрономически наблюдения.

Публикацията твърди, че подобни дейности могат да стартират с първоначални бюджети от 5 000 до 15 000 евро за оборудване и логистика. Въпреки това, според описанието липсват организирани решения за наем на електрически планински колела, превоз на багаж и професионални водачи около Попови ливади, Разлог, Сандански и Мелник.

„Топ Преса“ изтъква и потенциала на Южен Пирин за астрономически туризъм, като твърди, че районът има много чисто небе и ниско светлинно замърсяване, но липсва сертифицирана зона за тъмно небе и постоянна площадка за наблюдения.

В заключение разследването настоява институциите да извадят на светло имотни сделки, трансфери и фискални практики, които според медията оформят Пирин като зона с паралелни правила за масовия турист и за високоплатежните частни интереси.