Анализ

Newsweek: Войната струва на Русия хора и растеж

Newsweek: Войната струва на Русия хора и растеж
Снимка: ai

Експерти описват демографски удар, емиграция и по-бавна икономика.

На 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин нареди пълномащабната инвазия в Украйна. Тази заповед промени не само Украйна, но и траекторията на самата Русия, пише Дейвид Авери в анализ за Newsweek.

Изданието разглежда каква би била Русия без войната. В разговора участват Сергей Алексашенко, ръководител на икономическо направление, и демографът Салават Абилкаликов от Центъра за нови евразийски стратегии (NEST). Според тях войната е ускорила дългогодишни демографски проблеми. Тя е добавила нови източници на смъртност и емиграция. Това е довело и до загуба на човешки капитал.

Демографският спад се ускорява

Абилкаликов посочва пред Newsweek, че Русия е имала демографски спад още преди войната. Той е свързан с исторически шокове и с ниската раждаемост след разпадането на СССР. По думите му войната е ускорила тенденциите. Тя е добавила и допълнителна смъртност, емиграция и загуба на човешки капитал.

Данни на руската федерална статистическа служба Росстат показват, че през 1999 г. в Русия са родени 1,21 млн. деца. Това е било с около 930 хил. по-малко от броя на починалите през същата година. След като Путин идва в Кремъл, ражданията растат. Те достигат пик от 1,94 млн. през 2014 г. После спадат до около 1,22 млн. през 2024 г.

По-нататък Росстат спира да публикува подробни демографски данни. Независими оценки, цитирани от Newsweek, сочат нов спад. Ражданията се оценяват на около 1,18–1,19 млн. през миналата година.

Абилкаликов обяснява, че в основната репродуктивна възраст навлизат по-малобройни поколения. Той се позовава на оценки на Росстат за жените на възраст 15–49 години. Според тези оценки броят им ще спадне от 34 млн. през 2025 г. до 31,1 млн. през 2035 г. Това означава по-малко раждания, дори ако плодовитостта се стабилизира. При сегашните нива всяко следващо поколение може да е с 25–30% по-малобройно от това на родителите си, добавя той.

Загуби на фронта и масова емиграция

На този фон Русия продължава да губи хора. Част от загубата идва от войната. Друга част идва от емиграцията.

Разследване на руската служба на BBC News и независимото руско издание „Медиазона“ документира 285 881 загинали руски войници. Newsweek подчертава, че това е абсолютен минимум, базиран на проверими и публикувани доказателства. По-широки оценки на „Медиазона“ и Центъра за стратегически и международни изследвания поставят броя на загиналите между 275 000 и 350 000 до края на 2025 г. Отделно, според Newsweek, предполагаемо изтичане на вътрешни данни на Росстат е повишило тази цифра до над 400 000.

Абилкаликов твърди, че възрастовият профил на загубите се е променил. По думите му в първите месеци са загивали повече млади мъже. През 2024–2025 г. средната възраст на загиналите доброволци се доближава до 48–50 години. Най-голямата концентрация е във възрастовата група 46–52 години. Това са мъже, които според него са важна част от работната сила в промишлеността, енергетиката, строителството и транспорта.

Русия губи и граждани чрез емиграция. Разследване от 2024 г. на изданието The Bell, базирано отчасти на регистрите на приемащите държави, изчислява, че най-малко 650 000 души са емигрирали от началото на пълномащабната война. Абилкаликов отбелязва, че сред тях непропорционално силно са представени млади, образовани и икономически активни хора. Според него това означава по-малко потенциални родители, квалифицирани работници, предприемачи и данъкоплатци.

Икономиката: военен тласък, гражданска цена

Смъртните случаи и емиграцията задълбочават недостига на работна ръка. Данни на Руската централна банка, цитирани от Newsweek, сочат недостиг на кадри. Най-засегнати са селското стопанство, комуналните услуги и преработващата промишленост.

Според Абилкаликов нетната миграция е компенсирала почти три четвърти от естествения спад на населението между 1992 и 2023 г. Той добавя, че тази опция вече не е приемлива според политиката на Кремъл. Миграционната политика за 2026–2030 г. изрично отхвърля имиграцията като инструмент за заместване на намаляващото население. Документът призовава и за по-строг контрол върху пристигането и пребиваването на чуждестранни работници.

В същото време Кремъл продължава да насочва значителни ресурси към войната. Проектът за федерален бюджет на Русия за 2027 г. заделя приблизително 44% от разходите за отбрана и сигурност. Това е повече от два пъти над средствата за социална политика, здравеопазване и образование, взети заедно, пише Newsweek.

Алексашенко казва, че първоначалният икономически тласък от военните разходи е дошъл с висока цена. Той посочва, че преди войната Руската централна банка и Министерството на икономическото развитие са оценявали потенциала за растеж на 3%. Така за периода 2022–2026 г. се е очаквал ръст от 16%. Според оценката му вместо това растежът ще е 9,3–9,5%. Това означава, че за пет години икономиката е загубила около две години растеж при пълен потенциал.

По думите му пренасочването към отбранителната промишленост подкрепя военните компании. Гражданският бизнес обаче е ударен от санкции, нарушени вериги на доставки и ограничения върху достъпа до западно промишлено оборудване.

Алексашенко посочва и ефекта върху цената на кредита. Прогнозата на Руската централна банка от ноември предвижда среден основен лихвен процент 14,6% през 2026 г. Той обяснява, че това увеличава цената на заемите. То намалява активността в гражданските сектори. Според него в дългосрочен план войната ще удължи охлаждането на инвестициите. Липсата на достъп до съвременни технологии по време на войната и известно време след края ѝ може да задълбочи технологичното изоставане, добавя Алексашенко.

Плащания към войници и рядката „финансова полза“

Newsweek отбелязва и ограничен кръг случаи, в които войната е донесла измерима финансова полза за домакинства. Според Алексашенко Русия харчи приблизително 1,7–1,8% от БВП за заплати на войници по договор и плащания към опечалените семейства.

Той посочва, че към средата на 2026 г. минималната заплата на войник на активна служба е била около 2,1 пъти над средната работна заплата. Според него еднократното обезщетение при смърт може да достига до 150 000 долара. Сумата зависи от региона и добавките. Алексашенко казва, че това е повишило стандарта на живот на някои семейства в икономически изостанали региони.

Тази картина обаче не е масова. Национално представително проучване на NEST от октомври 2026 г. сред пълнолетни руски граждани установява, че 3% казват, че войната е подобрила финансите на домакинството им. 39% посочват влошаване. Три четвърти от анкетираните заявяват, че конфликтът вреди на руската икономика.

В заключение Newsweek обобщава през тезата на анализатора: Путин може да промени курса, но не може да върне Русия към страната, която е можела да бъде без войната.

Сподели