Финландия и Норвегия потърсиха Путин, чуха ултиматуми за Украйна
Кремъл прехвърли вината към ЕС и НАТО, според Песков.
Изминаха 56 месеца от началото на войната в Украйна. Фронтът постепенно е стигнал до модел на бавен руски напредък, на фона на тежки позиционни боеве на няколко направления.
На този фон на 27 октомври президентът на Финландия Александър Стуб и министър-председателят на Норвегия Йонас Гар Стьоре са провели телефонни разговори с руския президент Владимир Путин по своя инициатива. Според информацията, двамата лидери са призовали за деескалация, но са получили отговор, представен като поредна „лекция“ за т.нар. първопричини за войната.
Какво се случва по фронтовете според текста
Линията на сблъсъци в Донбас се е установила в Донецка област, след като на практика цялата Луганска област е била превзета от руската армия.
Материалът припомня, че след украинската контраофанзива в Харковска област през 2022 г. е имало украински натиск и в Луганска област, с временно отстъпена от руснаците територия, последвано от постепенно връщане.
Към момента боевете са описани като активни в района на Купянск и в подстъпите на Лиман, който е бил върнат от украинците през есента на 2022 г.
В Херсонска област украинците са освободили град Херсон през 2022 г., след което руските сили са се изтеглили на изток от река Днепър.
Натискът след Авдеевка и направлението към Покровск
В текста се посочва, че Авдеевка е била отстъпена на руските сили на 17 февруари 2024 г. и че впоследствие руският фокус е насочен към Покровск.
Описани са атаки на руски сили по различни направления, включително около 40 км западно от Авдеевка, при Покровск, както и по оси Бахмут – Часов Яр, с поглед към Константиновка и Краматорск, и през Торецк към Константиновка.
Телефонните разговори и позицията на Кремъл
Според материала Стуб и Стьоре са потърсили Путин, за да призоват за деескалация. От Кремъл обаче е повторена линията за „първопричините“ на войната.
По изявление на прессекретаря на Путин Дмитрий Песков, войната се проточвала заради „конфронтационната политика на страните от ЕС и НАТО“.
В същото време материалът отбелязва, че темата за „диалог с Русия“ се използва от евроскептици и политически поддръжници на Путин, които според текста се опитват да пренасочат фокуса от пълномащабната инвазия към твърдения, че Киев и Западът са агресори.