Forbes: НАТО изостава в защитата на енергийната инфраструктура

Ракетната и дронова кампания на Русия срещу Украйна показва как може да изглежда бъдеща война срещу НАТО, предупреждава авторът в анализ за Forbes. Според материала Москва методично поразява електроцентрали, подстанции, газови съоръжения и електропреносната мрежа, а изводът за алианса е, че енергийната инфраструктура е ключова цел, докато Западът още няма достатъчна готовност да я защити.

Ударите по енергетиката: мащаб, щети и бавна подмяна

Според украинския президент Володимир Зеленски при атака на 14 октомври са били ударени 26 енергийни обекта. Украинското Министерство на енергетиката е съобщило, че в седмицата 5–11 октомври има близо 200 удара по енергийни обекти и 17 по нефтена и газова инфраструктура.

В анализа се твърди, че Русия използва реактивни дронове с нова бойна глава, вероятно проектирана за унищожаване на високоволтови далекопроводни кули. Отбелязва се и атака по железопътни линии, използвани за доставка на въглища до електроцентрали. Посочва се още, че през миналата есен и зима Русия е унищожила повече от половината от капацитета за производство на газ на Украйна.

Отделно, анализ от Института за модерна война към Военната академия на САЩ в Уест Пойнт от юли 2026 г. оценява преките щети по украинската електропреносна мрежа на над 16 млрд. долара, а разходите за възстановяване – на около 50 млрд. долара. Авторите подчертават и практическата пречка пред бързия ремонт: големите силови трансформатори тежат над 200 тона, правят се по поръчка и срокът за доставка надхвърля две години.

Арсеналът и „цената“ на прихващането

Според украинското военно разузнаване Русия разполага с максимум 700 балистични ракети, няколко хиляди крилати ракети и около 6200 ракети „Гераниум“. В материала се уточнява, че тези данни не могат да бъдат независимо проверени, но са описани като съответстващи на ситуацията.

Кралският институт за обединени служби (RUSI) съобщава, че руската индустрия произвежда над 6000 бойни дрона на месец. По време на мащабни атаки Русия комбинира стотици дронове с десетки крилати и балистични ракети.

Анализът акцентира върху дисбаланса в разходите. Уест Пойнт изчислява, че един дрон Geranium струва около 20 000 долара, докато ракета-прехващач Patriot PAC-3 струва почти 4 млн. долара. Като допълнителен фактор се посочват хиперзвуковите оръжия: според Изследователската служба на Конгреса ниската височина и маневреността им затрудняват ранното откриване и оставят малко време за реакция.

Рискът на източния фланг и зависимостта на Европа от САЩ

Материалът твърди, че заплахата вече е близо до НАТО. Euronews е посочил, че през септември 2025 г. най-малко 19 руски дрона Geranium са навлезли в полското въздушно пространство. Варшава се е позовала на член 4 от Северноатлантическия договор, след което НАТО е започнал операция „Източен страж“.

Европейският съвет по външни отношения предупреждава, че малки дронове продължават да се появяват над енергийни и военни обекти. Според него системите на източния фланг са разпръснати между формати на НАТО, ЕС и национални проекти. Отбелязва се и правна несигурност за прихващането. Като най-обещаваща национална инициатива е посочена полската програма за борба с дронове за 3,8 млрд. евро.

По линията на зависимостта от Вашингтон, SIPRI отчита, че САЩ са отговорни за 58% от основния внос на оръжия от европейските членове на НАТО за периода 2021–2025 г.. CSIS през юли 2026 г. оценява американския арсенал от прехващачи Patriot след войната с Иран на под 1000 единици, а системите THAAD – на около 250.

В текста се напомня и позиция на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, изразена през март пред представители на отбранителната индустрия: алиансът трябва да увеличи възможностите си за противовъздушна отбрана с 400%, а НАТО все още е далеч от целта.

Авторът формулира и пакет от препоръки, сред които: енергийната инфраструктура да стане приоритет на колективната отбрана; многопластова защита с евтини средства около ключови обекти; дългосрочни договори за преодоляване на дисбаланса „атака–прихващане“; ускоряване на европейското производство на противоракетни системи; резерви от трансформатори и мобилни енергийни източници; уеднаквяване на правилата за прихващане на източния фланг; и затягане на контрола върху доставките на компоненти за руски системи.