Любомир Христов: Частните пенсионни фондове взеха 150 млн. евро такси

Осигурените в частни универсални пенсионни фондове ще продължат да губят пари и след въвеждането на мултифондовата система от 1 януари 2027 г., заради отрицателна реална доходност и високи такси. Това заяви докторът по икономика и бивш член на Управителния съвет на Българската народна банка Любомир Христов в интервю за вестник Труд.

По думите му само през 2025 г. гражданите са платили 150 млн. евро такси на пенсионните дружества. Според Христов това е отнело 10% от направените вноски. Той твърди, че в резултат хората с две пенсии реално получават по-малко средства. Сравнението му е с вариант, при който се осигуряват само в държавното обществено осигуряване.

Втората пенсия не е „допълнителна“, твърди експертът

Любомир Христов посочва, че тезата, че частните фондове допълват държавната пенсия, е заблуждаваща още от създаването им през 2002 г. Аргументът му е, че вноската към универсалните пенсионни фондове не е допълнителна. Тя се отделя от задължителната осигурителна вноска за Националния осигурителен институт (НОИ). По тази логика, според него, това автоматично намалява основната държавна пенсия.

По данни от анализ на Христов, за периода 2002–2025 г. средногодишната реална доходност по партидите е минус 1,8%. Той обяснява, че така инфлацията „изяжда“ спестяванията. Христов добавя, че Комисията за финансов надзор не публикува официално тези реални стойности след приспадане на инфлацията.

Икономистът отчита, че за периода 2022–2025 г. е имало положителна реална доходност от 2,3% годишно, но според него тя само частично компенсира по-ранните загуби. По негови изчисления, реалната доходност за последните седем години до 31 декември 2025 г. е минус 4,4% годишно, а за десетгодишен период е минус 2,4%.

Таксите: 1,3% годишно срещу 0,07% при пасивно следване

Като основна причина за топенето на средствата Христов посочва управлението на портфейлите и таксите, заложени в Кодекса за социално осигуряване. Той твърди, че пенсионните дружества на практика следват пасивен подход, близък до еталонен портфейл от 35% акции на големи европейски компании и 65% десетгодишни европейски държавни облигации.

По думите му индивидуален инвеститор може да постигне сходна пазарна доходност срещу такса от 0,07%, докато гражданите плащат комбинирана такса от 1,3% годишно. Христов определя разликата като 18 пъти.

Той добавя, че законовите промени предвиждат плавно намаляване на първоначалната такса върху всяка вноска и на годишната такса върху нетните активи до 2036 г.. Според него обаче едновременно се въвежда и трети вид удръжка върху генерирания доход от управлението на спестяванията, която ще расте.

Как работят мултифондовете от 2027 г. и какъв е рискът

От 1 януари 2027 г. всяко пенсионно дружество ще разделя средствата за втора пенсия в три подфонда според тавана за инвестиции в рискови активи: динамичен (до 90%), балансиран (до 55%) и консервативен (до 25%).

Гражданите ще имат срок до 30 ноември 2026 г. да изберат подфонд след консултация с дружеството си. Ако не направят избор, до 15 декември ще бъдат разпределени служебно според възрастта. По описания модел хората под 50 години ще влизат автоматично в динамичен подфонд. Тези между 50 и 63 години ще отиват в балансиран. Лицата с три или по-малко години до пенсиониране ще бъдат насочвани към консервативен.

Христов критикува липсата на предварителни ретроспективни симулации от страна на дружествата. Той посочва свои изчисления, според които ако мултифондовете действаха от 2004 г., осигурените днес биха имали още по-малко пари по партидите. Като аргумент дава, че в дълги периоди, като цикъла 1997–2016 г., акциите носят по-ниска доходност от облигациите.

Промени в изчисляването на пенсиите и сравнение с данни на Евростат

Христов посочва, че промените в Кодекса за социално осигуряване намаляват абсолютния размер на пенсиите от универсалните фондове след 1 януари 2027 г. при една и съща натрупана сума. Той обяснява това с премахването на техническия лихвен процент и с нови таблици за смъртност, които отчитат по-голяма очаквана продължителност на живота след 65 години.

По описанието му първоначалната пенсия ще се изчислява чрез деление на натрупаната сума на очакваните месеци живот. Той добавя, че дружеството продължава да инвестира средствата. Според Христов половината от доходността отива за годишна актуализация на пенсията. Другата половина се задържа за такси и резерви.

В интервюто си за „Труд“ Христов отхвърля и твърдения, че държавните разходи за пенсии в България са прекалено високи, като се позовава на данни на Евростат и показатели за адекватност на доходите. Той посочва, че през 2025 г. българската държавна пенсия е замествала 46% от предпенсионния трудов доход, при средно 60% за ЕС. По данни, които цитира, страните от еврозоната средно разходват 13% от БВП за пенсии през 2024 г., а в България делът е 9,6%. Христов добавя, че според дългосрочните прогнози на НОИ този разход у нас ще остане под средноевропейските нива и до 2070 г..