Маринов обвини опозицията, че прикрива одитите на Сметната палата

Проф. Александър Маринов, политически анализатор и съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, заяви пред БНТ, че спорът около Бюджет 2027 и темата за втория пенсионен стълб се използват като маневра за отклоняване на вниманието. По думите му целта е да се засенчат три одитни доклада на Сметната палата.

Маринов защити финансовата политика на кабинета. Той посочи, че за по-малко от година предвиденият бюджетен дефицит е намален с 4 млрд.

Бюджет 2027 като „бюджет на вразумяването“

Маринов определи новата финансова рамка като бюджет на вразумяването. Според него кабинетът работи в условията на последствия от предишно управление на публичните средства.

Той заяви, че изводите за проблеми в управлението не са политическа оценка, а следват от докладите на Сметната палата. По думите му в продължение на шест години държавата е била управлявана неразумно.

Като основна задача на правителството Маринов посочи постепенното ограничаване на прекомерните разходи. Според него това трябва да става паралелно с осигуряване на ресурси за социални, индустриални и технологични приоритети.

Той даде и конкретни числа за дефицита. По думите му при встъпването на кабинета през май е бил заварен дефицит от 9 млрд. С мерките в Бюджет 2026 г. той е сведен до 7 млрд. А с предвиденото в Бюджет 2027 г. се планира дефицитът да достигне 5 млрд.

Одитните доклади и атаките срещу кабинета

Маринов беше остър към опозицията заради критиките около Бюджет 2027 и спора за кореспонденцията с Европейската комисия по темата за втория пенсионен стълб.

Според него шумът около тези въпроси, включително твърденията защо не се е състоял съвет и защо се „крие“ бюджетът, е част от операция за отклоняване на вниманието от одитните доклади.

Маринов оцени констатациите в тях като разкрития, които заслужават сериозно обществено внимание. Той посочи, че става дума за данни за злоупотреби и измами с публичните финанси, които в нормална държава биха довели до тежки последици.

Вторият пенсионен стълб и писмото до Европейската комисия

По темата за писмото до Европейската комисия Маринов заяви, че има официална кореспонденция, която е публично достъпна на сайта на ЕК. Според него официалната позиция на българското правителство е ясно заявена.

Той допълни, че при подготовката на бюджета е нормално експертите да обсъждат различни варианти за стабилизиране на публичните финанси. По думите му може да са били разглеждани различни идеи, но важно е какво реално е прието и е влязло в бюджетите.

Маринов заяви още, че писмото, видимо от сайта на Европейската комисия, е едно и със ясно съдържание.

Инфлация, разходи и данък върху свръхпечалбата

Маринов коментира и мерките срещу поскъпването. Според него постепенното намаляване на бюджетните разходи и отказът от автоматично увеличаване на някои високи възнаграждения могат да намалят инфлационния натиск.

Той посочи, че има и мерки срещу необоснованото повишаване на цените. Добави, че част от инфлационните процеси се дължат на външни фактори.

По темата за облагането на свръхпечалбите Маринов отхвърли тезата, че това е атака срещу заможните хора. Той подчерта, че данък върху свръхпечалбата се прилага в девет държави от ЕС, в различни модели и понякога за период от няколко години. Според него фокусът е върху разлика в печалбите и върху това дали средствата се реинвестират в България или се изнасят към централите на компании.

Послание към Брюксел преди визитата на фон дер Лайен

Маринов засегна и очакваното посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Той подчерта, че българското правителство има ясна позиция за мястото на страната в Европейския съюз.

По думите му България вижда участието си в ЕС и като принос към по-благоразумна и по-сдържана политика. Той акцентира върху нуждата от повече дипломация и по-малко силни думи.