МФ вдигна прогнозата за БВП с 6,7 млрд. евро

Министерството на финансите е ревизирало значително нагоре очакваната номинална стойност на брутния вътрешен продукт за 2027 г. Това означава, че през 2027 г. икономиката на България ще е с поне 6,7 млрд. евро по-голяма от заложеното в средносрочната рамка към бюджета, приета през юли 2026 г., според есенната прогноза на МФ. В анализ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) посочва, че тази ревизия би трябвало да улесни задачата по съставянето на бюджета.

Какво означава по-високият БВП за бюджета

Според сметките на ИПИ около 35–40% от „допълнителната“ икономика потенциално може да влезе в бюджета чрез облагане на потреблението, доходите и печалбите. Така се получават около 2–2,5 млрд. евро допълнителен приход спрямо разчетите от лятото.

Петър Ганев отбелязва, че това е поне три пъти повече от очакваното от т.нар. данък „свръхпечалба“. По-големият номинален БВП обаче не се превръща автоматично в пропорционално по-високи приходи. Въпреки това мащабът на ревизията е достатъчен, за да се говори за сериозен бюджетен бонус, според анализа.

Дефицитът за 2026 г. и „наследените“ разходи

Към потенциалния бонус се добавя и позицията на правителството, че значителна част от дефицита през 2026 г. е свързана със стари задължения и неразплатени фактури от предишни управления. По време на гласуването на бюджета финансовият министър е посочил пред парламента, че близо 3,3 млрд. евро от дефицита са вече поети разходни задължения.

Той е добавил, че други над 1 млрд. евро са приходи, събрани авансово през 2025 г. Общият ефект по негови разчети е почти 4,3 млрд. евро, или 3,4% от БВП, при заявен дефицит от 5,7%.

В анализа на ИПИ се поставя въпрос защо правителството е избрало агресивно разплащане през 2026 г. Това включва и поети ангажименти, които не е задължително да са просрочени или незабавно изискуеми. Според изложената логика концентрирането на значителни разходи в една година е довело до рязко разширяване на дефицита.

ЕК, бюджетният план за 2027 г. и рискът от нови мерки

Премиерът Румен Радев е заявил, че препоръките на Европейската комисия са за драстично орязване на разходите, включително с намек за социалните разходи, за да се намали дефицитът. Петър Ганев подчертава два акцента.

Първият е, че Европейската комисия не пише националните бюджети. Европейската фискална рамка поставя ограничения и изисква корекция при прекомерен дефицит, но не определя конкретни политики. Вторият е, че България сама носи отговорност за процедурата по прекомерен дефицит.

ИПИ посочва още, че България вече е изпратила на Комисията бюджетен план за 2027 г. В него са предвидени близо 2 млрд. евро допълнителни приходи от дискреционни мерки. Сред тях са еднократно облагане на свръхпечалбите и поредно увеличение на осигурителните прагове.

Анализът предупреждава, че комуникацията в последните дни подсказва възможност при публикуването на бюджета за 2027 г. да има нови изненади, тоест нови дискреционни мерки. Според ИПИ се чуват сигнали и за подготвяни промени, които биха могли да засегнат частните пенсионни спестявания. Към момента обаче няма публично представена конкретна мярка.

Петър Ганев подчертава, че средствата във втория пенсионен стълб са лични спестявания, а не резерв на държавния бюджет. Според него всяко предложение за пренасочването им към текущи бюджетни нужди би поставило сериозни въпроси за защитата на собствеността и устойчивостта на пенсионната система.

В заключение ИПИ посочва, че бюджетът за 2027 г. ще бъде тест за готовността да се овладее трайно разходната част на публичните финанси. Анализът добавя, че правителството разполага с по-благоприятна икономическа прогноза. Според собствените му твърдения голяма част от тежестта на наследените задължения вече е поета. Ако въпреки това се стигне до нови данъци, по-високи осигуровки или опити за пренасочване на дългосрочни спестявания, политическата отговорност за решенията ще бъде на настоящото правителство, според ИПИ.