МФ залага спад на дефицита почти изцяло на приходи

Оценката по изпратената до Европейската комисия рамка за бюджета за догодина е, че не се виждат планирани дълбоки реформи, които трайно да решат проблема с дефицита. Това е изводът в анализ, който коментира документа, изпратен като проект преди около 10 дни.

Авторът отчита като правилни няколко мерки: данъчни отстъпки за семейства с деца, актуализация на данъчните оценки на имотите, премахване на автоматизмите при определяне на заплатите в държавните ведомства и реформа на формулата за минималната работна заплата. Според същата оценка обаче основният проблем остава. Той е формулиран като раздутите текущи разходи, особено в части от държавния сектор.

Прогнозата за дефицита: 97% от спада идва от приходи

По данни, цитирани в анализа, Министерството на финансите прогнозира бюджетен дефицит 5% от БВП за тази година и 4,3% за догодина. В приходната и разходната част се обсъждат различни мерки, с различен ефект.

Ключовата критика е, че при нетиране на ефектите 97% от планирания спад в дефицита се очаква да дойде от по-високи приходи. В текста това е свързано с по-висока данъчно-осигурителна тежест за предприятия и работещи.

За разходите оценката е, че новите мерки водят до нетни спестявания от около 60 млн. евро, което е определено като нищожно на фона на посочени преразходи.

Разходите в съдебната система и МВР са посочени като проблем

Анализът дава пример със съдебната система и МВР (полицията). Твърдението е, че в тези сфери България харчи два пъти над нормата за Европейския съюз, при положение че и в ЕС има държави с преразходи в същите направления.

Този контраст е използван като аргумент, че фокусът върху приходите не решава структурния проблем с разходите.

Данъкът върху свръхпечалбата: силен принос, но еднократен

Сред рисковете авторът изтъква планирания данък върху свръхпечалбата. Позицията е, че като данъчна идея той не е проблем сам по себе си и че банките е трябвало да бъдат обложени по този начин.

Критиката е към дизайна му: според текста ефектът е планиран като еднократен през 2027 г. При това около 40% от положителния ефект върху дефицита от мерките за догодина се очаква да дойде именно от този данък. В анализа се поставя въпросът какво следва през 2028 г., когато тези приходи няма да са налични, и се допуска, че дефицитът може отново да тръгне нагоре.

В заключение оценката е, че Министерството на финансите не предлага трайни решения, а временни мерки, и че без по-дълбоки корекции в бюджетната комисия в парламента бюджетът рискува да остане разочарование.