Социалното министерство одобри 360 000 помощи за отопление
Помощта за сезона 2026–2027 е 321,99 евро и идва на два транша.
Над 360 000 нуждаещи се хора и семейства в България вече са одобрени за целева помощ за отопление за настоящия зимен сезон. Това съобщиха от Министерството на труда и социалната политика (МТСП). По мярката до момента са изплатени над 44 млн. евро, а около 16 000 заявления все още се обработват от социалните служби. По данни на министерството най-голямата група сред подпомаганите са пенсионерите с ниски доходи.
Колко е помощта и за кой период важи
МТСП посочва, че размерът на помощта за целия петмесечен отоплителен период от 1 ноември 2026 г. до 31 март 2027 г. е 321,99 евро. Сумата е увеличена с близо 11 евро спрямо предходния сезон.
Изплащане на два транша и изключение за най-уязвимите
Според социалното министерство средствата се изплащат на два транша. Първият е 198,0 евро за месеците ноември и декември. Вторият транш е 193,17 евро и трябва да бъде преведен до 31 януари за останалите три зимни месеца.
МТСП уточнява, че най-уязвимите домакинства, които нямат никакви доходи, са получили цялата сума наведнъж. Това е станало с решение на правителството.
Данните за енергийна бедност: мащабът остава голям
На фона на отчетените плащания, в материала се посочва, че България продължава да е на първо място в ЕС по енергийна бедност. По оценки на експерти и национални анализи около 1,8 млн. българи живеят в ситуация, в която не могат да отопляват адекватно домовете си.
Посочени са и данни на Евростат и Националния статистически институт (НСИ). Според тях почти 30% от населението, или близо 1,9 млн. души, живеят в риск от бедност и социално изключване. Над една пета от българите са с доходи под официалната линия на бедност.
В материала се отбелязва още, че България е с най-голямата пропаст между богати и бедни в Европейския съюз и с най-високото подоходно неравенство в блока.
Отделно е откроен и феноменът на работещите бедни, като е посочено, че страната е сред челните места в Европа по този показател. В текста се твърди, че близо 90% от заетите са в риск от бедност, а при хората с по-ниско образование делът стига до почти половината от работещите.