Парламентът ограничи рекламата на хазарта в България

Българският парламент прие промени в Закона за хазарта. Те въвеждат строги ограничения за рекламата на хазартни игри. Мярката идва след обществен дебат за влиянието на масовите послания върху уязвими групи. Особено върху младежите, според аргументите в дебата.

Какво точно се забранява по новите правила

Според описаните в материала текстове, се въвежда пълна забрана за директна реклама на хазартни игри в почти всички традиционни медийни канали. Ограничават се както пряката, така и косвената реклама. Целта е да се намали визуалният стимул към потребителите.

Като забранени канали са посочени:

• всички телевизионни и радио програми;
• печатни издания, включително национални и местни вестници, както и списания;
• електронни медии и информационни уебсайтове, включително новинарски портали и блогове;
• обществени сгради, училища, университети и прилежащите им територии.

В материала се отбелязва и контекстът преди промените. Над 60% от рекламния ефир в праймтайма на водещи телевизии е бил зает от хазартни оператори.

Какво остава разрешено за операторите

Законът оставя ограничени, но регламентирани възможности за промотиране. В материала се посочва, че идеята е да се запази легалният бизнес. Целта е и да се ограничи рискът играчите да се пренасочат към сивия сектор.

Като легални канали са изброени:

1. външна реклама с билбордове, но на минимум 300 метра от учебни заведения;
2. спортна екипировка и спортни съоръжения, без екипировка за деца и юноши;
3. фасадите на лицензирани игрални зали и физически казина;
4. собствените уебсайтове на лицензирани организатори.

Ефектът за медиите, спорта и онлайн средата

Материалът отчита директен удар върху медийния пазар. По предварителни финансови оценки и пазарни анализи, хазартният сектор е инвестирал средно над 150 млн. лева годишно в реклама в България. Спирането на този поток принуждава медиите да търсят ново финансиране и да преразглеждат разходите си.

По отношение на защитата на непълнолетните, акцентът е върху намаляване на ежедневното излагане на деца и младежи на послания за залози. Целта е да се прекъсне асоциацията между спорта и „задължителното“ залагане.

За спорта материалът подчертава, че спонсорството чрез брандиране на екипи и стадиони остава позволено. Но забраната за тв реклама намалява общата видимост на брандовете. Това, според изложената логика, може да доведе до преразглеждане на стойността на спонсорските договори.

В дигиталната среда се посочва забрана за директна реклама в електронни медии и новинарски сайтове. Това засяга банерите и дисплей рекламата. Отделно, правилата ограничават и работата с инфлуенсъри. Създателите на съдържание трябва да спазват общите национални забрани.

Материалът описва и изисквания към разрешените реклами, например при билбордовете. Те не трябва да съдържат директни призиви за участие. Забранено е внушението, че честото залагане решава финансови проблеми. Изисква се и ясно предупреждение за риска от хазартна зависимост.

Накрая се посочва, че контролът е ключов за ефекта от промените. Националната агенция за приходите и Съветът за електронни медии получават нови отговорности по проследяване на нарушенията.