Петър Стоянов обясни реакцията на правителството за Черно море

Бившият президент Петър Стоянов заяви, че обществото трябва да е силно разтревожено заради ескалацията на атаките с дронове в Черно море, потъналите кораби и риска от екологична катастрофа. В интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV той посочи, че в известен смисъл разбира реакцията на правителството, без да я оправдава.

Стоянов коментира и критиките на опозицията, че реакцията на българските власти изглежда колеблива в сравнение с позициите на Румъния и Турция.

Две причини за предпазливостта на властта

Според Петър Стоянов има две основни причини за поведението на правителството.

Първата е свързана с предстоящи избори. По думите му властта се стреми да е чувствителна към настроенията на електората и към отношението на голяма част от българите към Русия. Стоянов обясни, че управляващите могат да смятат, че ако назоват Русия агресор в политически план, това би им струвало подкрепа.

Като втора причина той посочи стремежа на правителството да заеме важна позиция в Европейския съюз чрез предлагани мирни инициативи. Стоянов подчерта, че усилията за мир са добре дошли. Според него обаче, за да има доверие към подобни инициативи, първо трябва ясно да се каже, че Русия е започнала агресивна война. В противен случай, добави той, винаги ще има подозрения, че се защитават не български и европейски, а руски интереси.

Стоянов отбеляза още, че подобна предпазливост към Русия не е присъща само на настоящата власт. Той описа това като дългогодишна нагласа в българското общество да не се „раздразни“ Москва.

„Войната удря Европа право в сърцето“

В разговора Стоянов заяви, че войната в Украйна нанася тежък удар върху основни принципи на съвременна Европа. Той обвърза тези принципи с отказа от войни за територии и с фокуса върху по-висок жизнен стандарт, права и свободи.

По думите му войната, започната от Русия, е именно война за територия. Стоянов посочи, че това шокира не само европейските лидери, а всеки европеец.

Като пример той даде сравнение между териториите, за които се води войната, и цената в човешки живот. Според него Крим и посочени от него територии в Донбас са около 0,5% от площта на Русия, а по негови думи, базирани на данни от руски медии, загиналите руски военнослужещи са 280 000.

България, ЕС и вътрешното разделение

Стоянов подчерта, че мястото на България е сред държавите от Европейския съюз, които определи като „родни“ и „близки“.

Той настоя, че войната в Украйна не трябва да се разглежда само като спор между русофили и русофоби. По думите му конфликтът удря директно по българския национален интерес, включително икономически и политически.

Бившият президент постави и въпрос за логиката Украйна да не членува в ЕС или НАТО, защото била в руска сфера на влияние. Според него, ако подобен аргумент бъде приет за по-голяма държава като Украйна, той може да бъде използван и срещу България.

Като друга тежка последица Стоянов посочи разделението в българското общество, което според него войната е задълбочила. Той каза, че нация без обща представа за съвместен и привлекателен бъдещ проект губи способност да се развива.

В края на участието си Стоянов се обърна към хората, които изпитват симпатии към Русия. Той посочи, че има основания за възхищение, но не и към начина, по който се управлява държавата, който определи като авторитарен. Вместо това призова вниманието да бъде насочено към руските интелектуалци, които през годините са се противопоставяли на авторитаризма.