Президентът влияе с вето, назначения и публичен натиск

Предстоящият балотаж на 1 ноември връща на преден план стар, но неизяснен спор – каква реална власт има президентът в България. Темата се появява на фона на рекордно ниска избирателна активност на първия тур на 25 октомври, както и на обществено недоволство от цени и доходи, нарастващо международно напрежение и съмнения дали външнополитическата позиция на страната отговаря на рисковете пред нея.

В подобна среда държавният глава лесно се възприема като противотежест на правителството или като гарант за стабилност. Според Добромир Живков от „Маркет линкс“, цитиран от Mediapool, проблемът е разминаването между очакванията на част от гражданите и това, което Конституцията и законите реално позволяват. По думите му нереалистичните очаквания подкопават доверието в институциите.

Какви инструменти има президентът в парламентарна република

България е парламентарна република и президентът не разполага с правомощията на премиера и правителството. След конституционните промени от края на 2023 г. възможностите му при назначаване на служебно правителство са допълнително ограничени.

Според Mediapool това не прави президентската институция безсилна. Държавният глава може да връща закон за ново обсъждане (вето), да участва в определени процедури по ключови назначения, да сезира Конституционния съд и да влияе върху публичния дебат чрез позиции и оценки. В отделни ситуации президентът може да забави или усложни решения на мнозинството, а в други – да им придаде легитимност. Медията подчертава, че често най-силният ресурс идва не от указ, а от националната трибуна и пряката изборна легитимност.

Кога протоколът се превръща в механизъм за натиск

Материалът припомня примери, при които президентската роля излиза извън чисто протоколното.

Един от тях е 2012 г., когато президентът Росен Плевнелиев напуска церемонията по полагане на клетва на избраната за конституционен съдия Венета Марковска. Така клетвата не се състои по предвидения ред и процедурата е блокирана. Според Mediapool това е безпрецедентен ход, който показва как привидно формална церемония може да стане решаващ институционален инструмент, когато легитимността на назначението е поставена под съмнение.

Друг пример е 2019 г. при избора на Иван Гешев за главен прокурор. Президентът Румен Радев отказва да подпише указа след първоначалния избор и връща процедурата за ново разглеждане. Висшият съдебен съвет не променя решението си и след повторния избор Радев подписва указа. Казусът очертава границите на влиянието – президентът може да забави и да върне за ново обсъждане, но не може безкрайно да блокира назначение без правна опора.

Президентът като коректив – и рискът да стане партиен играч

Според Dobромир Живков през последните години се засилва тенденцията президентската институция да се превръща в участник в партийното противопоставяне. Той свързва този модел и с активната опозиционна роля на Румен Радев в двата му мандата, като посочва, че това измества фокуса от функцията на президента като обединител.

Mediapool поставя и граничния въпрос: къде свършва правото на президента да изразява политическа позиция и къде започва използването на институционалния авторитет за изграждане на собствен партиен проект. Посочено е, че Конституцията забранява на президента и вицепрезидента да участват в ръководството на политически партии. В същото време държавният глава може да критикува управлението и да предупреждава за рискове.

Външна политика, армия и КСНС: какво може и какво не може президентът

Президентът е върховен главнокомандващ, но решенията за отбраната и международните операции са разпределени между институциите. Правителството ръководи политиката, парламентът има ключова роля при използването на въоръжените сили, а президентът назначава висшия команден състав по предложение на Министерския съвет и председателства Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).

Mediapool отбелязва, че законът предвижда КСНС да заседава поне веднъж на три месеца, но на практика редовността често е проблем. Даден е пример с периода между заседанието преди началото на руската пълномащабна война срещу Украйна през февруари 2022 г. и следващото заседание през октомври 2024 г.. След встъпването на Илияна Йотова като президент през януари 2026 г. първото насрочено от нея заседание е през октомври, след инцидент с нападнати от Русия кораби близо до българските териториални води в Черно море.

Изводът в материала е, че разликата рядко е само в правомощията. По-решаващо е за какво президентът избира да използва инструментите си – като коректив, посредник и глас на националния интерес, или като още един партиен играч с институционален ресурс и висока публична трибуна.