Промени в Закона за кредита рискуват бум на лихварите
Експерт предупреждава за таван от 24% и загуби за бюджета
Предложените между първо и второ четене промени в Закона за потребителския кредит могат да създадат голям сив сектор и да върнат практики, познати от 90-те години. Това казва експерт в интервю за БГНЕС, като предупреждава, че вместо работещи европейски правила, текстовете могат да ударят законното микрокредитиране и да оставят хората в ръцете на нелегални лихвари.
Какво се променя между първо и второ четене
По думите на експерта новият закон се налага заради европейска потребителска директива, която България трябва да въведе в националното си законодателство до 20 ноември. Срокът, по оценката му, очевидно не е и няма да бъде спазен.
Експертът посочва, че работата по текстовете е започнала преди две години. Според него досега нито едно правителство не е довело процеса докрай.
Първоначалният законопроект, внесен от Министерския съвет и Министерството на икономиката, е предвиждал за малките кредити до три минимални работни заплати абсолютен таван на всички разходи по формула: 20% за срок до месец, 30% до три месеца и 100% за по-дълъг период.
Между първо и второ четене обаче, по данни на БГНЕС, от „Прогресивна България“ са внесени по-рестриктивни предложения. Те включват свиване на специалния режим до две минимални работни заплати и срок до 365 дни, ограничаване на допълнителните такси, лихвата за забава да не надвишава законната и забрана за дистанционно одобрение и превеждане на суми между 22:00 и 08:00 часа.
Експертът добавя, че макар режимът да е анонсиран като повторение на досегашния таван на оскъпяването от 52%, математически и правно на практика се залага таван от 24%, който според него няма да работи.
Защо ГПР и разходите според експерта не се „събират“
Според експерта проблемът е преминаване от пазарен механизъм към изкуствена регулация без реална икономическа оценка. Той обяснява, че досегашният измерител, годишният процент на разходите (ГПР), не е класически процент, а сложна лихва.
Като пример експертът дава кредит от 100 евро за срок от един месец. При прилагане само на ГПР от 52%, клиентът би трябвало да върне 102,50–104 евро.
Паралелно с това, по думите му, лицензираните от БНБ финансови институции носят тежки законови и оперативни разходи. Той посочва, че само задължителните справки за оценка на кредитоспособността в три-четири държавни регистъра генерират около 24 евро разход. Добавя разходи за клиентски досиета, проверки в ЕСГРАОН, системи по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), съхранение на данни за шест години и ангажирани служители.
Експертът твърди, че към това се прибавят около и над 30% просрочени или невърнати необезпечени кредити, както и разходи за офиси, инвестиции във финтех софтуери, маркетинг и цена на привлечения високорисков капитал. По неговите думи „математиката“ води до извод, че за 100 единици кредитиране разходът е не по-малко от 95 единици.
Рискът: от лицензиран пазар към „тефтер“ и сив сектор
Експертът предупреждава, че ако микрокредитирането стане икономически безсмислено, легалните компании могат да спрат тези продукти или да напуснат пазара.
Той твърди, че вакуум няма да има. Според него мястото на легалния бизнес ще бъде заето от сив сектор и лихвари, които оперират в десетки и стотици малки „гаражчета“. По оценката му те нямат около 70% от разходите на законните дружества, защото работят с малко хора, не плащат данъци и осигуровки и отпускат пари „на тефтер“. Експертът предупреждава и за начина на събиране на вземанията, като говори за риск от връщане към саморазправи.
Ефект върху бюджета и работните места
Според експерта цената няма да е само за потребителите. Той посочва, че в сектора на небанковото кредитиране са пряко заети не по-малко от 15 000 души.
При средна заплата от 1000 евро, по негови консервативни разчети, загубите за бюджета от несъбрани данъци и осигуровки биха били поне 3 милиона евро на месец. При средна заплата от 1500 евро сумата според него достига 4,5 милиона евро месечно.
Великобритания като пример и спорните правомощия за КЗП
Като пример за по-разумна политика експертът посочва Великобритания. По думите му през 2015 г. там са анализирани 14 милиона кредита, преди да бъде въведен таван по формула 20% за месец, 30% за два месеца и максимум 100% общо оскъпяване. Той добавя, че след това се правят регулярни оценки и до 2026 г. законодателството не е променяно.
Експертът критикува и „пробойни“ в българския проект. Според него законът изисква стриктна оценка на кредитоспособността, но отказва достъп до регистъра на здравно и социално осигурените лица в НАП, което прави изискването вътрешно противоречиво.
Той посочва и опит Комисията за защита на потребителите (КЗП) да получи правомощия за директен достъп до офисите и информационните системи на компании без съдебно решение. Според експерта това създава риск от злоупотреби и корупция.
Предстои доклад на парламентарната комисия и решаващото второ четене в пленарната зала, посочва БГНЕС.